В тази история със състоялата се внезапно правителствена криза май няма невинни.
Два костеливи фактора стоят пред управляващата коалиция от месеци насам. Единият се знаеше още преди да бъде съставено правителството на Кирил Петков - ветото за преговори на Северна Македония с Евросъюза. Той се оказа и слабо място за управляващите, особено за премиера, който имаше и продължава да има надежди, че накрая някакво чудо ще разплете този балкански възел.
Вторият фактор се появи изневиделица дори за опитните наблюдатели на световните тенденции - войната в Украйна. От която пък се появи и третият фактор с особено утежняващи обстоятелства за България - завиден скок на инфлацията, ръст на цените на стоките от първа необходимост и на горивата. Което пък ускори необходимостта от голям ремонт на държавния бюджет (планиран още в началото на годината) и повлече растящи апетити на участниците в коалицията.
Така на Слави не му издържаха нервите и той хвърли кърпата. Нито беше неочаквано, нито беше изненада за наблюдателите. Отдалече се виждаха скърцащите отношения вътре в управляващото мнозинство. И няма как да бъде иначе, защото от самото начало формулата по съставянето на управляващото мнозинство предвещаваше подобна развръзка. И сигнали за това имаше немалко.
Нещата са така парцелирани, та един вицепремиер обяснява, че “неговите” министри няма да гласуват едно или друго. Друг лидер направо си отзовава министрите. Но и едните, и другите са пропуснали, че няма “мои” и “твои” министри, те са на българското правителство.
Впрочем тази тенденция с “наши” и “ваши” се разширява - премиерът например взе да говори за градския транспорт в София като за “вашия транспорт”. Но нали българи се возят в трамваите и метроте и не е добре те да се делят по партиен признак.
Още през април и друг от коалицията - Христо Иванов, предупреди, че не можем да си позволим “риска да предизвикаме избори, за да бъдат спечелени от Путин”.
Сега обаче сочат с пръст Слави Трифонов като лошия, който е съсипал правителството. Но в тази история никой не е толкова невинен, колкото изглежда на пръв поглед. Защото още отначало диалогът вътре в коалицията не беше на почит, защото енергията за реформи се пилееше в хаотични удари, защото често приятелският огън идваше в гръб (включително и откъм президентството). Някои казват, че само предсрочни избори ще стабилизират ситуацията. Други все пак очакват диалогът да се върне и правителството да оцелее. Най-малкото защото идват жестоки месеци с инфлация и люти цени на тока и парното.
