- Доц. Рангелов, добре дошли посред зима у дома. Как изглежда животът през един летен ден на Антарктида, откъдето се връщате?
- Нормален живот - закуска, работа, обяд, работа, вечеря, почивка. Само че това е при тихо време. При силен вятър нещата коренно се променят. Главно поради усещането за студ и опасността въздушният поток да ви "издуха" в морето пред базата. При такова време всички са "вкъщи" и се занимават с обработка на данните, събрани през предишните дни. Хубавите и лошите периоди са приблизително поравно. Сега температурите са в рамките на няколко градуса около нулата, но не те, а вятърът и влажността определят усещането за студ. При тихо време и минус 20 градуса не са страшни, но при силен вятър и на 1 градус над нулата може да замръзнете за 10 минути.
- По какво се различава битът в базата от живота тук?
- Експедицията тази година е 20-а и всичко е отработено. Ток произвеждат генератори. Вече се включват соларни батерии и ветрогенератори. Комуникацията е от два сателитни телефона. Водата пък е най-лесният проблем - система от маркучи я докарва до базата.
Изкопава се яма в ледника, тя се пълни с вода от топенето и по маркучите стига до базата. Храната се доставя с кораби, най-често испански. Става дума за продуктите - иначе се готви за всички. Менюто на закуска е чай, масло, мед, бисквити, обядва се накаква гозба със сос, а за вечеря обикновено има месо, макарони, понякога десерт. Готви Галя, която е дипломиран геолог и по съвместителство - готвач. Прави хляб и кисело мляко всеки ден. Рядко съм ял по-вкусни гозби, така казваха и гостите на базата.
- А какво търси сеизмолог като вас по местата, където са замръзнали дори земетресенията?
- Всъщност аз представлявах няколко институции на тази експедиция - Минно-геоложкия университет, по-точно катедрата "Приложна геофизика", Института за космически и слънчево-земни изследвания на Българската академия на науките и департамента за науки за земята и околната среда на Нов български университет. Поради това интересите ми не бяха само към земетресенията, които, естествено, се наблюдават и в Антарктида. Изследвах и другите природни бедствия около базата като цунами от ледопади, срутища, активния вулкан на остров Дисепшън.
Участието ми обаче нямаше да го бъде без съдействието на Българския антарктически институт и лично на неговия шеф проф. Христо Пимпирев.
- Какво научихте за престоя си там? Ревизирате ли предишни хипотези, породиха ли се нови?
- Антарктида представлява една естествена природна лаборатория, където протичат различни от другите места на планетата процеси. Благодарение на студа, леда, вятъра и валежите (въпреки че континентът е едно от най-сухите места на планетата) всички процеси са много по-интензивни и доминирани от ниските температури. Няма растителен свят, почви, гниене. Ерозията е в грандиозни мащаби.
Около базата пак намерихме белемнити - вкаменелости отпреди 70 милиона години. Този път открихме и някои индикации за вкаменени растения, но тези находки предстои да бъдат изследвани. Потвърдиха се очакванията ми за наличие на много полезни изкопаеми - руди, скъпоценни и полускъпоценни камъни. Вярвам, че някой ден ще бъдат открити и диаманти.
- Какво ви дава увереност?
- Целият Антарктически полуостров се намира в зона на субдукция - подпъхване на една плоча под друга. В такива условия често се раждат диаманти.
- Антарктическата конституция забранява какъвто ида бил добив на континента, съкровищата само за естетическа наслада ли ще служат?
- Едно, е добив, друго научни изследвания в големи обеми и, трето, няколко образци, от които нашите познати да си направят по някое бижу. Ще се съгласите, че е екзотика да имаш пръстен с камък от Антарктида. А суровина за това има - намерихме ахати, карнеоли, хризопрази, аметисти, лунен камък.
- Планирахте проучване върху радиоактивността на скалите и минералите, опасно ли е лъчението?
- За първи път на Антарктида извърших минипрофилирания на скалите от откритите райони край българската база - през 5-10-15 сантиметра, с апаратурата, която си носех. Районът е заобиколен от изключително разнообразни скали - седиментни, метаморфни, интрузивни, с различни физични свойства. Няма съвпадение нито по степен на радиоактивност, нито по магнитна възприемчивост. Седиментните скали около базата имат радиоактивност близо 2 пъти по-силна от фона в София.
- Защо е така?
- Засега не знаем. Предстоят изследвания на пробите, които съм донесъл.
- След земетресението в Япония и изтичането на радиация от атомната централа "Фукушима" много държави засилиха контрола. Нямахте ли неприятности с този опасен товар?
- Товарът съвсем не беше опасен - за аномални се смятат стойности, превишаващи 3 пъти радиоактивния фон. А нашите проби са само с около 2 пъти по-високи, значи не представляват опасност за никого. Все пак ни проверяваха щателно на всички летища, но нямахме спънки. Всъщност единственото, което ни конфискуваха, бяха орехи и луканки, но това, естествено, стана на отиване.
- Вие сте за втори път на Ледения континент и може да правите сравнение - отразява ли се по-отчетливо изтъняването на озоновия слой?
- Това е една сериозна опасност за всички антарктици. Ултравиолетовата радиация е много силна и въпреки разпространената заблуда, че само преките лъчи са опасни, облаците всъщност не я спират. Така че спокойно може да изгорите и без слънце. Затова екипировката е като за плаж по обед - очила с максимален протективен индекс, защита за откритите части на тялото, мазане с кремове с висок УВ фактор. И въпреки това престоят навън трябва да е ограничен. Тук обаче има и една загадка. Как местните животни - пингвини, тюлени, се справят? Защо не ослепяват, след като човек без очила след 2-3 часа става жертва на явлението осветени очи и практически нищо не вижда? И по това науката тепърва ще се произнася.
- Разкажете за проектите, по които нашите учени се кооперират с екипи от други държави.
- На нашата база тази година имаше екипи отЯпония, Португалия, Монголия. Колегите от Страната на изгряващото слънце въвеждаха за първи път на Антарктида дистанционни изследвания с безпилотни самолети. Пряката им цел беше измерване на геомагнитното поле. С неимоверен труд и постоянство успяха. Имаха обаче сериозни трудности с вдигането и кацането на самолетите, които си носеха и сглобяваха на място.
Накрая извършиха успешен полет на над 80 км разстояние и измервания над едно от най-интересните места - остров Дисепшън, който е активен вулкан с много разнообразни магнитни скали. Радваха се като деца. И ние с тях.
Португалците пък изследваха поведението на пингвините. Държавата отскоро е член на Антарктическата конвенция и все още няма собствена база. Затова екипът ходи на гости на другите бази. И при нас ловяха пингвини, вземаха им кръв, наблюдаваха гнезденето им.
Монголецът проф. Дугре от университета в Улан Батор, който също в момента е на Ледения континент, пък е завършил сондиране в България, защитил е две докторски дисертации у нас. Изключителен ентусиаст. Спеше в юртата, която си беше донесъл. Мечтата му е Монголия да има собствена база. Иска му се много да е близо до нашата, до испанската. Казва, че само със съмишленици човек може да се чувства спокоен на Антарктида.
Испанците също продължават изследванията си на загадъчния континент. Те са и нашите най-дългогодишни партньори. Без тях сме като сираци. Те ни подкрепят с логистика, с наука, с приятелство. За което сме им изключително признателни.
- Какви отговори може да даде Антарктида на учени от различни области?
- Няма да ми стигнат страниците на вестника ви, за да изброя полезните отговори, които може да даде Антарктида.
- Най-важните кои са?
- От леда може да се извлече информация за климата през последните няколко хилядолетия. И да се доближим до отговора глобално затопляне ли ни очаква, или обратното.
Има поставен експеримент за улавяне на космическо неутрино. Той е от серията, която като че ли успешно подлага на съмнение теорията на Айнщайн за скоростта на светлината. Ако хипотезата се потвърди, това ще означава преосмисляне на цялата наука досега.
Един от най-успешните проекти е за намиране на метеорити, паднали на Земята. Оказва се, че много по-лесно се намират в леда. Досега са открити над 30 000 къса - повече, отколкото в цялата останала част от планетата. И сред находките са тези от Марс, които предизвикаха революция преди няколко години. Това беше първото доказателство за наличие на живот извън Земята, тези вкаменелости на живи организми - прости бактерии.
- Защо й е на малка и бедна България да поддържа база накрая на света?
- Това е доста чувствителен въпрос, на който аз имам напълно еднозначен отговор: за престиж, за висока наука, за международно сътрудничество, за планетарно и политическо влияние. Само 28 са страните, подписали Антарктическата конвенция. Там решенията се вземат с консенсус. Няма друга такава организация по света. Испанците изграждат нова база до нашата - за 10 милиона евро. Като космически полигон е! Поддръжката на нашата база става със символични суми. Всичко се крепи на ентусиазъм. Най-вече на Христо Пимпирев. Той е направил за българската наука това, което един друг Христо за футбола. Малка и бедна България може да стане по-богата и най-вече много по-влиятелна, ако успее добре да разиграе антарктическата си карта!
- Появиха се изявления, че едва ли не на стоп пътувате дотам.
- Пътуването е един от най-трудните етапи за всяка експедиция. Преминаването на пролива Дрейк, разделящ Антарктика от Южна Америка, е изпитание за всеки полярник. Няма регулярен превоз. На отиване пътувахме със самолет "Херкулес" на Бразилската армия до остров Кинг Джордж и после с испанския кораб до базата. Самолетът може да излети или да не излети, всичко зависи от метеорологичните условия. На връщане има само с кораба 60 часа през силното вълнение на Дрейк. И като казвам силно, представяйте си 10-15-20-метрови вълни.
- Що за хора ги влече към Ледения континент?
- Този ми е най-трудният въпрос. Често се шегуваме, че само ненормалници ходят там. Нямам отговор. Става дума за магия. Магията на Ледения континент. Запознахме се в Пунта Аренас по случайност с Алехо. Вече 36 г. посреща Нова година на Антарктида. 19 пъти се е спускал със ски от връх Макензи, а това е преход от 1300 км сред ледовете - искат се нечовешки усилия. И се е повторило 19 пъти. Срещнахме в Пунта Аренас и двама англичани, тръгнали да покоряват полюса с автомобил Казаха, че ще са им нужни 60 дни за отиване и връщане. В момента се честват 100 г. от покоряването на Южния полюс от Амундсен. Представяте ли си какво е било тогава? Аз не мога! Днес - вече с туристите, се разпространяват лесно и легендите, и куриозите. Сега например в Япония е на мода възрастни да пътуват до Антарктида.
- Защо?
- Вярват, че се подмладяват там, като пият ледена вода и смучат лед. Легендата е, че ледът съдържа деутерий и тритий - изотопи на водорода, които образуват с кислорода т.нар. тежка вода, а тя носи младост и дълголетие.
- Не е ли истина?
- Може би и малко научна истина има. И деутерият, и тритият, които са в леда, са силни антиоксиданти. Така че може би тонизират.
- Коя е най-неочакваната случка от мисията?
- Точно преди нашето отпътуване в залива се появи голям луксозен кораб с флага на Сиера Леоне. От него спуснаха лодка, обаче без да се обадят по радиостанцията. Това е абсолютно непонятно поведение. Никой не си позволява (дори на Антарктида) такова държание. Дори да има бедстващи, пак се спазват правилата и се излъчва SOS. Тези с лодката - не. Чудехме се какво става. Скоро мъж и жена дебаркираха на брега. След 10-ина минути влязоха в базата и мъжът на чист български каза: "Аз съм Аспарух Чорбаджиев от Варна, капитанът на кораба." Беше оставил да го чака круизен кораб с 130 клиенти на канадска туристическа компания. А жената - шеф на компанията. Донесли ни тиква и пресни плодове и зеленчуци. На въпроса защо не са се обадили казаха: "Ами опитахме, но понеже не се получи връзката, решихме, че още спите." В 10,30 ч!? Почерпихме ги с чай, кафе и - по живо, по здраво.
