Един грузински лекар преди седмица си свърши работата.
Това е д-р Шота Ингороква, мозъчен хирург, оперирал българския футболен национал Тодор Неделев, в чийто череп се заби стъкло от автобуса, превозващ националите от летището към хотела им в Тбилиси за мача от Лигата на нациите.
Толкова много сме свикнали, че някой да си свърши работата, е някакво чудо, че и сега д-р Ингороква сигурно ще получи - без да го е искал - място в пантеона на българския футбол, някъде след Стоичков, Пенев (чичо и племенник), Костадинов, Сираков, Гонзо, съдията Пиерлуиджи Пайрето, който ни свири две дузпи срещу Германия на 7 юни 1995 г., и разни други знайни и незнайни личности.
А ние просто трябва да благодарим на д-р Шота. И да си помислим дали това е нещо уникално. А то не е. Ама хич. Работата на мозъчния хирург е, като му докарат някой пациент, да го спасява. Това сме го научили от третата част на поредицата “Милениум” на шведския писател Стиг Ларшон. Там шведският мозъчен хирург от болницата в Гьотеборг Андеш Юхансон смята, че е нещо като футболен вратар - последният между живота и смъртта. Тоест този, който може да спаси човека, докаран като Тодор Неделев със забито стъкло в главата, и борещ се до последната възможна секунда този човек да оцелее.
Именно това направи д-р Шота - без да е знаел кой му е под скалпела, без да го интересува дали е футболист, скиор, или просто пострадал в някакъв битов инцидент грузинец.
Но въпросът е и друг. За българските млади, а и не толкова млади лекари, които горе-долу се справят по същия начин, както се е справил д-р Шота Ингороква с травмата на Тодор Неделев.
Те правят абсолютно същото нещо, което е направил д-р Шота - оперират, акушират, реанимират и всичко каквото се прави, защото са положили Хипократовата клетва. А тя, както казват, е свещена. Въпросният д-р Шота я е спазил. Хайде и у нас да се опитате...
