ПП е на път да бие рекорда на СДС за най-кратко управление. Ще забрави ли обещанието да промени държавата
Преди 30 г., само след 13 месеца управление, пада правителството на Филип Димитров - първото демократично след 45 г. комунизъм в България.
Бутнаха го същите “сили” и обстоятелства, заради които премиерът Кирил Петков отброява последните си дни като премиер.
Сигнали, че Петков ще бие рекорда на Филип Димитров и ще падне от власт по-скоропостижно, имаше още със създаването на правителството му - четворна коалиция с коренно различни интереси, при това с крехко мнозинство. И с несистемен играч като “Има такъв народ” - винаги недоволен и с претенции. Който даже дълго преживя в “агонията”.
През пролетта протестите на транспортните фирми, редувани с недоволството на бизнес и синдикати, просто върнаха картината от 1992 г.
Липсваха истинските “Боянски ливади” на президента Желю Желев, но Румен Радев не пропускаше да посочва как кабинетът не е в час и има много пробойни. Заради “градивните” атаки дори забрави основния си враг - ГЕРБ.
Ф.Д., както пишеха вестниците за Филип Димитров, пострада и заради темата “Македония”. През 1992 г. тогавашният шеф на разузнаването
Бриго Аспарухов откри тайна оръжейна сделка със Скопие,
в която замеси най-близките съветници на премиера. Получи се 2 в 1 - корупция и предателство, но и досега нищо доказано няма.
Слави Трифонов напусна коалицията заради “националния предател” Кирил Петков, който тайно работел и да падне българското вето пред европейската перспектива на Северна Македония.
Тръгне ли разпад - първи си отива шефът на парламента. На 24 септември 1992 г. е свален от поста Стефан Савов с гласовете на БСП и ДПС. Това бе червената лампичка, дадена от Ахмед Доган, че като неофициален коалиционен партньор няма да подкрепя повече СДС заради надменното отношение на сините и най-вече на премиера.
Месец по-късно, на 28 октомври, Филип Димитров за първи и последен път в българската политика иска вот на доверие. Следва силен “депесарски” шут и правителството, дошло с “малко проценти на власт и уж завинаги”, си тръгва. В следващите 5 г. СДС периодично се люспи и разпада.
Днес Никола Минчев стана първата жертва на развода в четворната коалиция. Тук разликата е очевадна - Минчев вече е и герой, защото часове след като падна от поста, площадът пред парламента се напълни с хора в негова защита.
Така преди 30 г. се роди терминът задкулисие
Та и до днес се спори - задкулисието ли (разбирай ДПС, Желю Желев и напусналите СДС) свали Филип Димитров, или инатът на СДС - че всички без тях са комунисти. Или просто бе грешка на коалиционната комуникация.
Вероятно малцина си спомнят, че съществуваше
вариант СДС да направи правителство с
мандата на ДПС Условието отново беше Ф. Д. да не е премиер. В средата на декември 1992 г. Доган казва: “Помолихме нашите приятели от СДС да се ангажират по-отговорно с излъчването на подходящ кандидат за министър-председател, на когото да възложим мандат.”
НКС на СДС два дни поред предлага на парламентарната група имена - бившия министър на правосъдието Светослав Лучников, и юриста Йордан Соколов, който 5 г. по-късно стана шеф на НС. Сините депутати с процедурни хватки или с отрицателен вот не пуснаха този вариант. Така в последния работен ден на 1992 г. с гласовете на БСП, ДПС и “сините мравки” бе избрано правителството на “безпартийния” Любен Беров.
Днес всички ние плащаме - като народ и общество - високата цена на безкрайния преход, станал безкраен и заради упорството на СДС да предлага до дупка Ф. Д. за премиер, написа преди време експертът по национална сигурност и бивш депутат Николай Слатински.
Сега е време да разберем дали в ПП са научили урока. Дали ще издигнат лозунг “Кирил Петков - премиер до дупка”. Ще разберем и дали някой ще допусне римейк на историята “Беров”, или ще има избори до дупка. И дали “Продължаваме промяната” ще забрави за обещанията да промени държавата.
