Точно защото предложението на французите е на прав път, не бива да се бърза. И най-много трябва да се въздържа от бързане Бойко Борисов. Евросъюзът няма да свърши тази седмица. България ще сбърка много, ако не се възползва от доброто предложение за основа, която да се шлайфа. Това изключва бързане. Абсурдно е въпрос на кажи-речи, век и половина да се реши от която и да било парламентарна комисия за часове. Или с трансферирани депутати. Това ще бъде балкански куриоз.
Чест прави на Петков и министър Генчовска, че явно, в крайна сметка, са намерили подход. Наречете ме наивник, но аз смятам, че и предупрежденията на Трифонов и Радев, а и на Нинова, ВМРО и кой ли не, също са изиграли правилна рамкираща роля – за да няма импровизации или паралелна политика. Въобще, има и позитивен прочит на ситуацията. Но ще трябват поне месеци.
Както писах още отдавна, топката стига до Борисов. Захариева даде ясно да се разбере, че нищо подобно не може да се прави в „12 без 5“ (и е права), но Борисов изглежда изкушен отново да изиграе централна роля – защото явно вярва, че тези роли са за него. Така може да се опита да „стопли“ със западняците и да излезе от карантината; долу-горе такива са и изказванията му тези дни. Поотворена към ГЕРБ, макар и в неясно бъдеще, изглежда и вратата от страна на либералите – ако се съди по конструктивния тон на Христо Иванов.
Ако ускори сега за Македония обаче, Борисов носи доста голям риск. Щом дори ДПС съзнава, че не бива да се бърза (чуйте, например, изказванията на Йордан Цонев), явно и Борисов би могъл да го разбере. Българите няма да разберат по никакъв начин как в последната секунда на френското председателство се случва промяна. Първо, няма да е добра такава прибързана промяна и второ - няма да има време да бъде обяснена. Българите просто тихо ще презрат окончателно политическия си елит и ще се даде чудесен подарък за евразийските сили.
Така че Борисов трябва да избира дали да се оправдава с прословутия и митологизиран „западен натиск“ (стандартно извинение) или да последва интересите на страната си.
Защо не бива да се бърза. Защото още никой не знае на практика какво е предложението и най-вече – прословутият протокол. Аз, който съм емоционално изкушен от тези теми – нямам и грам от необяснимото (или пък доста лесно обяснимо) самочувствие на предвидимите говорители, които вчера почнаха с „Пуснете Скопие веднага“. Чел съм, разбира се, дори и неща, които те едва ли са чели, но знам, че нищо не знам. И знам, че 90% от депутатите, които ще трябва да решават въпроса, и това не знаят.
Не може да се остави решението единствено на анонимната воля на парламента, камо ли на една негова комисия. Следва да се ползва експертният потенциал на дипломацията ни.
Второ. Много важно е онова, което Надежда Нейнски каза: гаранциите за спазването на евентуалната нова рамка следва да са политически, респ. с участието на страната ни, а не просто в Европейската комисия. Това може да се постигне и е важно. Няма как и защо да става от четвъртък за петък или както там беше.
Трето. Не мисля, че са достатъчно гаранциите въобще, особено за историческата истина. А за мен, тя е най-важната. Защото дава възможност окончателно да „освободим“ Македония да има каквото настояще и бъдеще би искала да има. Както Любчо Георгиевски (койта сега е употребяван от „правилната“ прозападна интелектуална наивност) казва, Македония трябва да признае миналото, а България – явно да свикне с настоящето. Така че няма как да стане без подчертаване на общата история – в декларации, учебници, чествания, паметници и където се сетим. Впрочем няма никаква нужда да отстъпваме по темата с езика.
Четвърто. Чуйте какво казват представителите на хората с българско самосъзнание в Македония: стъпка напред, но пътят предстои. Ако тях не слушаме, кого да слушаме!?
Пето. Простете, но аз не вярвам особено на никакви външни гаранции. Господин Макрон едва ли не иска Украйна да даде територии за мир. Същите уважавани основни европейски страни бяха и „гаранти“ за Минските договорености. И какво стана? Тези хора ли ще ни гарантират каквото и да е? ЕС, уви, е слаб играч на световната карта, а вътрешните баланси в Съюза вземат застрашителна посока. Така че всеки ентусиазъм ще е инфантилен. Ще е губене на питомно в името на диво. Да не говорим колко унизително е държанието на Брюксел спрямо България в този казус. Възмутително е.
Погледнете митинга на опозицията в Скопие от тези дни. Наистина ли вярваме, че една нереформирана Македония, пусната по европейския път, ще се реформира тепърва!? България вече веднъж повярва – през 2017 г. – и народът от двете страни на границата се зарадва истински. Пет години Скопие не показа особен напредък. Да не кажа нещо по-силно. Да допуснем същата наивност още веднъж - това би било трагедия.
Народът е казал: бързата работа - срам за майстора."
От фейсбук
