Скопие измести темата “анти-ДПС”, с която ГЕРБ, “Атака” и СДС печелеха избиратели в политически кризи
През 1992 г. Филип Димитров призна първи независимата държава и се раздели с управлението
За първи път от 30 години насам темата "Македония" стана повод за разпад на мнозинството и разклащане на правителството, измествайки друг любим за политиците сюжет - анти-ДПС риториката. През 1992 г. кабинетът на Филип Димитров падна, след като първи в света призна новата държава със столица Скопие за независима. Но оттогава насам противопоставянето на Движението за права и свободи захранваше партиите, колчем се зададе политическа криза или избори.
Избухването срещу него водеше до висок рейтинг, привличане на повече избиратели и привърженици и в крайна сметка се оказваше печеливша стратегия. Най-пресният пример беше през 2020 г. - кабинетът на Бойко Борисов падна след протести, които започнаха с акцията на Христо Иванов пред лятната резиденция на Ахмед Доган край с. Росенец на Черно море, сблъсъка с НСО и искането на десния лидер за достъп до бреговата ивица.
Тогава премиерът Бойко Борисов реши да смени министрите Владислав Горанов, Младен Маринов и Емил Караниколов с мотива, че ги свързват с ДПС. Именно действията на лидера на "Да, България" и участието му в протестите доведе до силния резултат на партията му на няколкото избори миналата година и влизането му в управлението.
Христо Иванов следваше практиката на някогашния премиер Иван Костов, който заговори за ДПС като "проклятието на България" през 1999 г. Само няколко дни след тези думи обясни, че не е разбран правилно, че имал предвид не партията, а лидерите й.
След тези коментари СДС успя да прошари в синьо прословутата червена карта на местната власт на Клара Маринова, като проби в 85 общини в страната с кметове. Вярно, повече (115) се задържаха в ръцете на червени кадри, но фразата на Костов остана като печеливша в политическия фолклор.
