Онзи любим израз на Бисмарк, че най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов, е издържал проверката на времето. Може обаче смело да напишем негов български аналог: започнат ли политиците да ухажват пенсионерите, като им вдигат пенсиите и дори им обещават още повече след два-три месеца, бъдете сигурни сто процента - идват избори.
Политическата ситуация в момента в България няма аналог в новата ни история. Много кризи се наслагват една върху друга - как да се намери формула за тяхното управление? Да припомним войната в Украйна, която затяга примката около цените на храните и горивата и това е само едно от преките следствия от агресията на Русия. А липсата на договор за доставка на газ - хубаво, няма да е от “Газпром”, но какъв друг ще е и кога ще е наличен - не е ясно. Или лъвските скокове в цената на тока...
И в цялата тази нерадостна картина правителството на Кирил Петков падна след вот на недоверие, а повечето наблюдатели предричат, че най-вероятната развръзка ще са предсрочни избори.
В допълнение (макар и първо по време) парламентът остана без председател и дали депутатите ще намерят сили да изберат нов, е повече от съмнително при взаимните обвинения и нападки по един или друг въпрос.
И тук идва още един суперпроблем - трябва да се актуализира бюджетът до края на годината, за да посрещне държавата всички разходи по изброените кризи.
Изглежда отчайващо, но да не се плашим предварително. Щом депутатите в бюджетната комисия намериха сили да гласуват повече пари за пенсии, излиза, че по точката с предсрочните избори всички са наясно: след месец идва служебен кабинет на президента, след три - пак ще гласуваме за парламент.
За президента този път остана добро време за служебно правителство - през лятото нищо не изглежда особено страшно. Тежко и горко обаче на следващото редовно правителство, че му се събраха много пожари за гасене едновременно.
