Гласуваната забрана за проучване и добив на шистов газ според мен бе лично решение на премиера Борисов. Парламентарната група на ГЕРБ просто е инструмент за реализиране на това решение. Министър Трайчо Трайков като човек, който има подозрение към руските проекти, в случая просто беше заобиколен.
Защо Бойко Борисов предприе толкова рязък завой по отношение на шистовия газ? Имам две хипотези за това. Те може да имат различни вариации и смесвания, но като цяло се свеждат до две - уличен натиск и руското лобиране.
lВ първия случай това е опит на премиера да спре зелените, преди да са станали катализатори на по-големи протести, които да разклатят правителството и да създадат нестабилност.
Това, което се случва след изборите, показва, че има сериозно социално напрежение. Причините са, от една страна, влошаващата се икономическа ситуация в страната заради кризата, от друга, кризата на европейската перспектива. Само допреди година средният българин се надяваше, че ако европейските фондове не дойдат до него, то поне той и децата му може да отидат в Европа. Сега “отиването в Европа” изглежда много проблемно.
Основната причина е, че трудовият пазар на Южна Европа бе обетованата земя. Новата вълна на световната криза обаче започва да разрушава именно Гърция, Испания, Италия, Португалия. Гръцкият пазар се разпада, испанският се сви драматично, не е ясно какво ще стане с Италия. Всичко това изтласква българите обратно в родината им. В резултат България започва да прилича на “тенджера под налягане”.
Особеното тук е, че тези хора се връщат по родните си места и се присъединяват към хората от София и по-големите градове, които се върнаха по родните си места със задълбочаването на кризата. И започна да се случва нещо, което преди го нямаше - по-малките градове стават по-активни в уличните протести. Примери за “налягането” може да видим навсякъде - от протестите за Цар Киро през подпалените коли до стачките и обществената реакция след отвличането и убийството в Перник.
И България не е някакво изключение - след протестите в Гърция, Испания, Италия улицата излезе и в Унгария, и в Румъния. Следователно според тази хипотеза премиерът Борисов се опитва да отсече заплахата от корен.
lВтората ми хипотеза е, че този рязък обрат е свързан с руско лобиране. На равнище пазар на газ ми се струва, че България е твърде незабележим фактор, за да представлява интерес за “Газпром” или Кремъл. Но от гледна точка на прецедента България е много добра възможност.
Защо е необходим прецедент? Алтернативният добив на газ и нефт рязко промени енергийния баланс в света. Шистовият газ е само един от източниците на природен газ, но в САЩ в резултат на много бързото увеличаване на добивите му цените на природния газ рязко спаднаха и продължават да спадат. И се случи нещо, което никой не прогнозираше. В резултат на шистовия газ американците се отказаха от руския газ. Същото се случва сега с Китай и Индия след намиране на големи залежи на неконвенционален газ и нефт.
Нещо повече - шистовият газ започна да влияе на европейския пазар. В Лондон разликата между борсовите цени и цените на фиксираните доставки на руски газ за Германия например станаха между 20 и 30%. Това създава един много голям риск за “Газпром”, че цените трябва да бъдат намалявани. До момента цените на природния газ бяха свързани с тези на нефта, но големите европейски компании искат нов начин на изчисляване.
И тъй като на страни като Румъния и Полша очевидно няма как да им се повлияе да се откажат от програмите си за шистов газ, то “Газпром” и Кремъл търсят възможност да използват “европейската зелена политика”. След наемането на едни от най-големите лобистки компании в Брюксел обаче трябва прецедент. И България е много удобен терен в това отношение.
Има зелени, има националисти, има левица със симпатии към Русия и най-важното - България е най-зависимата във финансово и икономическо отношение страна в ЕС.
Вероятно има няколко факта, които могат да се изброят в полза на второто предположение. Медиите отделиха рекордно количество време на темата шистов газ и това обикновено в България не се случва без бюджет. На улицата имаше хора, колкото на един провинциален мач, и е спорно, че това може да се повтори. Премиерът каза решението си на заседание на Министерския съвет два дни преди протеста. Забраната бе изгласувана рекордно бързо - при това за нещо, преди да е ясно дали го има. Горе-долу по същото време беше върнат лицензът на “Лукойл”.
Същевременно проблемът с “руската хипотеза” е, че няма никакви доказателства. До този момент не се е усетило на пазара този тип финансиране, каквото би имало при такава намеса на руския лобизъм.
Тук има различни конспиративни обяснения, че в страни като България нещата не се постигат с обществено мнение, а с разговори в тесен кръг. Следователно може само да се гадае дали това лично решение е свързано с поддържан баланс с руснаците (след отказа за нефтопровода Бургас - Александруполис), или са мерки срещу напълването на улицата.
Хубавото е, че предстоят тестове. В края на месеца ще трябва да вземем решение за АЕЦ "Белене". Ако решим да строим, какво ще направят зелените организации и медиите?
