- Дискусия на визионери за войната в Украйна и следващите 40 години
- Путин избърза и Русия вече не е онази суперсила
- Историята се ускорява
Политологът Иван Кръстев бе модератор на много интересна онлайн дискусия - в нея участваха Ювал Харари, един от най-нашумелите визионери в света, и Тимъти Снайдър, професор по история в университета Йейл. Дискусията във виенския Институт за хуманитарни науки е на тема “Последните 40 и следващите 40 години: Източна Европа, Европа и светът”.
Как ще изглежда войната в Украйна след 40 г., зададе посока на разговора Иван Кръстев.
внасяли са храната си оттам, където сега е Южна Украйна
Ако погледнете епохата на Великите географски открития, когато италианците, холандците, португалците, испанците, британците поемат по широкия свят на Америка, Африка, Азия, те са се снабдявали с храни с труда на населението, живеещо на територията на днешна Украйна. Там през XVII в. е възникнало първото антиколониално движение. През XX в. Украйна е в центъра и на съветския, и на нацисткия проект за трансформация на света. През 2062 г. тази война ще бъде видяна като ключов момент заради препотвърждаване на ценности, смята проф. Снайдър.
Ювал Харари описа колко невероятно би изглеждало за шефа на НАТО през 1982 г., когато в Кремъл е Брежнев, ако му кажеш, че 40 г. по-късно най големият проблем е, че руснаците нахлуват в Донбас и се опитват да го вземат от украинците.
Следващите 40 г. ще бъдат дори по-шеметни
Историята се ускорява, технологиите се ускоряват.
Един сценарий е сегашното време да бъде запомнено като момента, когато световният ред окончателно рухва, когато рухват институции, изграждани с десетилетия, за да поддържат мира, да осигуряват глобалната търговия, да предпазват от глад и епидемии и идва ера на хаос, война и бедност.
Друг сценарий е “на Путин не е позволено да спечели в Украйна и редът е препотвърден”. Русия вече не е онази суперсила, която бе в ХХ век и може би ще стане държава сателит на Китай. Ако Путин бе изчакал няколко години, може би
Западът щеше да се саморазруши от вътрешните “културни войни”,
които раздират САЩ и Западна Европа. Но със своите действия Путин даде на Запада шанс да се спаси, да си припомни ключовите ценности. Има шанс да спрем “културните войни”. Стоим на ръба на бездната. Това, което видяхме в последните години - с пандемията и войната, е нищо сравнено с онова, което може да се случи в следващите години, ако паднем. Надявам се, че през 2062 г. хората ще казват: “Те взеха вярното решение”, казва Ювал Харари.
Според Кръстев е изумителен фактът, че в Америка и Европа двете групи, които могат да мобилизират хората да излязат на улицата, са базирани на страха от бъдещето. Може да са хората, които казват, че трябва да направим нещо за климата сега. Другите са хората, задвижени от демографските страхове, които казват, че ако не спрем мигрантите, утре няма да сме тук. За мен модерността винаги е била как да живеем, без да се боим от бъдещето, каза Кръстев.
Ювал Харари отбеляза, че болшевишката комунистическа революция е била с визията за бъдещето, задрасквайки миналото, и по-късно съветската пропагнда се е префокусирала от “славното бъдеще” върху “славното минало”.
Политици и
лидери
“отвличат”
историята
за свои собствени цели, каза Харари.
Тимъти Снайдър подчерта, как нещата взеха странен обрат, когато в края на XX и началото на XXI в. високите технологии се прицелиха в съзнанието на хората, а не към света извън съзнанието. Мислехме, че технологиите ще ни направят по-умни и способни да се справяме с външния свят, а стана обратното, отбеляза Снайдър.
