
Значителна част от народа пъшка под непосилната тежест на разходите за издръжка на дома - за ток, вода и отопление. Този извод се налага от резултатите от третото издание на рубриката "Референдум" на "24 часа".
Попитахме читателите какъв дял от семейния им доход отива за тези насъщни нужди. Те ни отговаряха във форума и гласуваха на интернет страницата. Отделно от това направихме анкета с хора из страната. (Резултатите- в графиките.)
Още на пръв поглед се вижда разминаването в числата, които посочват двете групи. 62% от гласувалите на сайта твърдят, че отделят към 50% от дохода на семейството за режийни разходи. Но на това мнение са едва 15-ина процента от анкетираните в страната. Според една трета от тях този разход гълта 30% от доходите. На същото мнение са около 1/4 от гласувалите. Само 8% от тях твърдят, че 15% от дохода им стига да покрият тези нужди. Сред анкетираните на това мнение са двойно повече хора - 16,5%.
Защо се получи това разминаване?
Читател с никнейм XaTaKa ни писа: "Баба отделя 5 лв. за топло, щото седи на студено. Дава толкова и за ток, щото й свети само една лампа. Общо 10 лв. При пенсия 160 лв. - 9,38%. С моята вземаме 2000-3000 лв., за ток, локално парно, водата си е моя, топля я със слънчев панел - 300 лв. Или горе-долу пак 9-10%. Значи ли това, че с баба имаме еднакви стандарти?"
Публиката на "24 часа" е интелигентна и веднага хвана синдрома “Пиле със зеле”.
на всяко осредняване - средностатистически може цял народ да яде пиле със зеле, но всъщност мръвката да е за малцина, а мнозинството да набива гол зеленчук.
Това, от една страна. От друга страна, май това, което хората направиха при гласуването, не беше да дадат информация за действителния си разход, а да изразят мнението, че им става все по-трудно да се справят с режийните. Вероятно такива са тези 60%, които гласуваха за твърдението, че половината от семейния доход отива за издръжка на дома.
Националната статистика обаче твърди друго - че за сравнимите със сегашния зимен период първи тримесечия на 2010 и 2011 г. тези дялове са били много по-малки - съответно 16 и 15,6%. Зад подобни стойности обаче застават едва 3% от гласувалите. Някои от тях, очевидно запознати с числата на статистиката, попитаха как е възможно делът на тези разходи да е еднакъв през двете години и даже да бележи лекспад, при положение че и парното, и газта поскъпват между двете визирани тримесечия.
Вероятно обяснението е, че през това време токът поевтинява с 2-3%, а може би и други пера намаляват.
Не е изключено 60-те процента гласували за колосалния разход да са предимно мобилизирали се в интернет омерзени от положението си хора в мъртвата хватка на топлофикациите, при които и да ползваш парно, и да не ползваш - плащаш като поп. Prekrasen jivot писа: "В София с парно ли е, порно ли е, плюс водата и тока давам 260 лв. месечно при доход 320 лв., т.е. около 80%."
Mariq допълва: "Заплатата ми е 570 лв., а разходите през зимните месеци - 300 лв. Всеки може да сметне колко процента е това и как се живее в БГ.
Ако нямам помощ отвън, сигурно и аз като пенсионерите щях да дремя на студено с изключено парно и без интернет."
"Най-голяма е сумата за парно, което не ползвам, но ме задължават да плащам. Ще се оттърва, когато умра", писа читател с никнейм petko. Но уточнява, че и с този камък на шията разходите му за ток, вода и отопление са около 35% от семейния бюджет.
С подобно съдържание е постът на Буден пенсионер:"При откачени радиатори последната ми сметка е 113 лв. В тях влизат 5 кубика вода. Отделно студена и ток. Двама пенсионери сме с доход общо 500 лв.". Това прави разход към 32%.
bibo35 е доволен: "Разходи 10%! Но нямам парно!"
Още по-добре очевидно е анонимният, който казва: "Оправяме се някак си. Семейни доходи 5400 лв., парно 100 лв., ток 70 лв., вода - 30 лв. Няма и 4%."
Ruse уточнява: "Семеен доход 2000 лв. на месец, режийни - 7,5-15% в зависимост от сезона." (24 часа)
КНСБ: Най-бедните плащат най-много за ток и топло
Хората, които живеят под линията на бедност, дават близо 30% от доходите си за поддръжка на жилището, осветление и отопление. Това сочат последните данни на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ. Критичната летва е 202,03 лв. В тази група са 27% от домакинствата, което е над 1 млн. души.
В абсолютна стойност това значи 60,50 лв. на човек месечно, или 242 лв. за 4-членно семейство.
Поскъпването спрямо септемри е 1,4%, а спрямо декември 2010 г. - 2,6%.
Освен това същите хора дават по 36,4% от доходите си (73,54 лв. на човек месечно) за храна, без да се включват безалкохолни, кафе и цигари. Това плюс неотложните разходи за домакинството надхвърля 66%, което увеличава субективното усещане за бедност и мизерия, коментира Любен Томев, директор на ИССИ.
За облекло и обувки бедните харчели едва 3,3% от парите си, за лична хигиена и здравеопазване - 9,6%, за образование - 5,9%, за транспорт и съобщения - 14,9%.
За групата на небедните средната издръжка на живот през декември е 536,53 лв. От тях 66,44 лв. са отивали за осветление, отопление и енергия, което е 12,4%. Поскъпването за последната година е с 3%. Другите разходи за поддръжка на жилището, сред които е включена и водата, възлизат на 32,45 лв., или 6%. Увеличението на годишна база е 4,2%.
Все пак представителите на тази група, условно определена като "богати", по-трудно усещат увеличението на цените, обясни Виолета Иванова, изследовател в института на КНСБ.
И тук обаче 260,29 лв. отиват месечно за един човек за храна, включително и цигари. Най-малко пари остават за дрехи, обувки и лични принадлежности - 5,9%, или 31 лв., за лична хигина и лекарства - 6%, или 32 лв., за образование, развлечения, транспорт и почивка.
С общ доход на член от домакинството до 270 лв. са около 43,2% от домакинствата в страната.
Над средната издръжка на живот от 536 лв. са едва 12,3%.