С Николай Младенов, министър на външните работи, разговаря ГЕОРГИ МИЛКОВ
- Г-н министър, как се работи с президента Росен Плевнелиев?
- Много прагматично. Той, както и аз искаме максимално да регламентираме взаимодействието между външното министерство и президентската институция, така че да няма пропуски, неясноти и тълкувания както по отношение на назначаване на посланиците, така и по отношение на външнополитическата координация въобще.
- Лесно ли постигнахте споразумение по кандидатурите на новите посланици?
- Лесно, защото хората са професионалисти и аз мога категорично да мотивирам предложението за всеки един от тях. Предстои ни да продължим процеса със следващи назначения, които са в ротацията. Надявам се да въведем и друг механизъм, преди да заминат новите посланици.
Освен през изслушване в комисията по външна политика в парламента те да минават през цикъл от срещи, в който да се запознават с приоритетите на всички министерства, а и да се срещат с асоциации на работодателите в България. Те трябва да са наясно с всички фактори в българското общество и да имат максимално много контакти в страната, в която отиват.
- Имахте ли големи спорове по кандидатурите?
- Предложенията бяха съгласувани и нямаше сериозни различия.
- Сега изглежда много лесно, но защо не успяхте да направите това преди?
- Защото предходният президент отказа да разгледа казусите, свързани с Държавна сигурност, и отказа да се съобрази с волята на Народното събрание и правителството.
- Но въпреки това изпращате началника на неговия кабинет за посланик?
- Да. Ген. Колев е бил много други неща, преди да бъде началник на кабинета на президента. В него държавата е инвестирала много средства. Той има ключова роля в процеса на присъединяване към НАТО и мисля, че има много още какво да даде за страната ни. Работил съм добре с него. Когато преди бях в опозиция, имахме много различия, но запазихме коректен диалог.
- Очаква ли се други компетентни хора от екипа на Първанов да заминат посланици?
- Всички компетентни хора се разглеждат без значение към кой екип са работили.
- А да очакваме ли още бивши военни в посланическите списъци?
- Не знам, не съм мислил по този въпрос.
- Добър знак ли е, че сега за пръв път от толкова години изпращаме цивилен за посланик в Македония?
- Г-н Иван Петков, когото изпращаме в Македония, е професионален дипломат, който през последните години се е занимавал с правата на човека и е представлявал България в Съвета на Европа, а преди това е бил и заместник-министър. Посланието в това е доста категорично.
- Да се върнем на ген. Колев. Защо в Холандия?
- Холандия е страна, която в началото на 90-те години заедно с други наши партньори игра ключова роля за подготовка на България по процеса за влизане в НАТО. Както по линия на военното сътрудничество, така и в сектора на сигурността. С Холандия въобще имаме добро сътрудничество в сигурността и изпращайки човек, който е бил на такива високи постове в държавата, даваме сериозно послание, че искаме приоритетно да разглеждаме нашите отношения отвъд този контекст, за който се пише във вестниците и е злободневна тематика в обществото.
- Преди половин година обаче говорихте за ултиматум към Холандия заради Шенген, това своеобразен отговор ли е?
- Нека да разгледаме от другата страна нещата. Проблемът е във вътрешнополитическия дебат в Холандия и той се изразява не само по членството на България и Румъния в Шенген, а по много други теми напоследък. Така че самата Холандия трябва да реши своя вътрешен дебат. Аз съм търсил човек за Холандия, който да има достатъчно високи контакти в нашата държава, да има достатъчно опит и дисциплина и да може да структурира един дневен ред. Иначе, ако трябва да бъда честен, това, което се случи в последните месеци по Шенген, сериозно разклати доверието, което българското общество има към Холандия. Надявам се, че този проблем ще се разреши до лятото най-късно. Категоричността на тона, който заехме, бе оценено в Брюксел и си личи от изявленията на другите лидери в ЕС, както и от това, което прави председателят Ван Ромпой, за да намери изход от създалата се ситуация.
Не искам шенгенският дебат в България да се превръща в антиевропейски, защото и без това има риск много други дебати в Европа да се наложат като антиевропейски.
- Тогава да поговорим за решението да признаем едностранно шенгенските визи за национални. Защо чак сега бе взето това решение?
- Това решение е можело да бъде взето преди години. Аз лично нямам обяснение защо не е направено досега и защо толкова години не сме предприели такава стъпка, след като това е в пряк интерес на нашата страна. Реално с това премахваме една бариера за две групи граждани на трети страни - първо, бизнесмени, работещи с ЕС, за които досега съществуваше допълнителна пречка да дойдат у нас или въобще да забележат България, второ - за туристи, които пътуват до други страни в ЕС, и за да дойдат у нас, трябва да извадят допълнителна виза.
Сега се отваря реално нов пазар за страната ни за туристически услуги към по-платежоспособни туристи. Могат да се правят пакети България-Гърция, които включват Банско и Егейско море например. Отваря се цял потенциален сегмент на туристическия пазар от Турция, където има доста хора с шенгенски визи. Надявам се че с това решение ще предизвикаме българския бизнес и туристическата ни индустрия да променят така пакетите си, че да привличат туристи и от нови дестинации. Например такъв голям потенциален контингент туристи са от арабските страни, най-вече от Залива, където постигнахме две реални неща. Първо, направихме визите по-достъпни чрез системата за аутсорсинг и второ - въведохме това правило за Шенген. Така че се надявам това наистина да доведе повече туристи и бизнесмени.
- Трябваше ли да водите битка с финансовото министерство или с ДАНС, които бяха двете институции против това решение?
- Имахме дебати, но мисля, че в крайна сметка те разбраха правилно аргументите. Фактът, че това решение бе сериозно лансирано от министър-председателя, също помогна.
- Не беше ли това лично ваша идея, а не на министър-председателя?
- Ние работим в екип.
- Кога се очаква следващата група посланици?
- Тече процес на съгласуване с президента и ще ги предложим на МС.
- За кои страни приоритетно избирате посланици?
- За останалите европейски страни, Русия, Латинска Америка..
- За Бразилия ли?
- За Бразилия и Мексико.
- Това е изненада, посолството в Мексико беше предвидено за закриване?
- На този етап няма да се закрива посолството в Мексико. То ще се превърне по-скоро в регионално посолство за Централна Америка по примера, по който и мисията ни в Южна Африка ще покрива доста страни на юг от екватора.
- Този анализ не можеше ли да бъде направен и по-рано, защото по всичко личеше, че Мексико е важно посолство за региона.
- Нашият анализ се базираше на това къде има потенциал за спестяване на разходи, предвид ограниченията в бюджета. Мисля, че след оптимизацията на разходите и свръхприходите от визи тази година можем да си позволим да запазим това посолство.
- А не продадохме ли междувременно имотите в Мексико?
- Продадохме апартаменти, но самият посолски комплекс не е продаден, а там имаме още толкова много имоти, че са предостатъчно за поддържането на дипломатическа мисия. Истината е, че държавната администрация понякога не разполага с пълната информация, която дава общата картина, преди да се вземе решение. Затова диалогът между държавата и бизнес асоциациите, работодателите и останалите форми на сдружения е много важен. Ако реално се погледне върху данните и анализите, които правим, ще излезе, че в една страна като Узбекистан например няма нужда да поддържаме мисия. Официалните данни за търговския оборот са много ниски, няма българска общност, няма интереси по сигурността и ако закрием там посолството, реално ще спестим разходи. Ние обаче направихме серия срещи с всички бизнес асоциации и оттам излиза, че в определени държави, в които ние не сме регистрирали определен интерес, там има такъв. 800 български камиона обслужват дестинации в Узбекистан или минават през територията на страната, изпълнявайки договори, по които работят. Други български компании пък инвестират там в момента. Затова и част от тези решения се преосмислят. Затова се опитваме да създадем система от консултации в по-широк кръг, а не само това, което държавата има като инструменти.
- Ще откривате ли нови посолства?
- Сигурен съм, че до края на 2012 г. ще открием поне едно ново посолство. Надявам се това да бъде или в Ирак, или в Саудитска Арабия. Това се налага както от интересите на българската държава, включително търговия, износ, така и от потенциалните възможности, които се създават сега. Поне едното от двете ще стане.
- След войната какви интереси ни свързват с Ирак?
- В момента има нарастващ интерес на българския бизнес към Ирак поради сравнителното успокояване на обстановката там, а и поради факта, че Ирак стана по-достъпен за България, защото има повече полети от Европа. Ако българският бизнес стъпи по-сериозно, тогава и българската държава трябва да е там, за да го подкрепя. Това е нещо, за което лично съм се борил години наред да се случи и затова се надявам, че в рамките на тази година ще имаме сериозен резултат. Потенциалът за страната ни е огромен - в земеделието, износ на земеделски продукти, енергетиката, строителството и в много други сектори, развити в България.
- Какво трябва да натежи на везните при избора между Ирак и Саудитска Арабия?
- В Ирак имаме сградите на бившия посолски комплекс, който е полуразрушен и трябва да се намери разумно решение както от финансова гледна точка, така и от гледна точка на сигурността.
В Саудитска Арабия никога не смеимали сгради. Там трябва да се изгради физическата инфраструктура за едно посолство. Аргументацията е свързана с цената. Кое можем да си позволим и къде има по-бързо възвръщаем интерес за България като бизнес, работни места, политически контакти и т.н.
- Арабската пролет и всички промени в Близкия изток и Северна Африка промениха ли с нещо политиката на МВнР?
- Засилиха ролята на арабската дирекция в министерството. Събуди я от дълбок сън и извади на преден план нуждата да развием отново капацитет, за да работим в арабските страни. Създаде уникална и неповторима възможност за България да се позиционира по нов начин в Арабския свят както политически, така и икономически. Ако погледнете исторически назад, ще видите, че влизането на България в Арабския свят идва при предното голямо разместване на пластовете в Близкия изток и Северна Африка - края на колониализма. Сега реално това е второто сравнимо като размер разместване на пластовете в региона. Тогава ние сме го използвали, сега също трябва да го използваме във взаимен интерес.
- Как например?
- Има голям интерес към България в страна като Тунис, където са имали интерес към нас преди повече от 30 г., след което са го загубили. Сега този интерес се възражда с голяма скорост. Там предстои и първият проект с българска подкрепа - създаване на Училище за политика. Предстои посещение на министър-председателя Борисов в Тунис. Разместването в Арабския свят предоставя огромни възможности и затова имаме нужда и от формирането на нови кадри, които познават Арабския свят сега, а не през 60-те и 70-те години на миналия век. Изниква и пропуск в българската експертиза в Арабския свят. Ние като страна не познаваме страните от Залива.
Като манталитет, език, култура нямаме изградени кадри в това отношение, затова и работим съвместно с НБУ за създаването на Център за изучаване на страните от Залива в София.
- Има ли нова концепция за отношенията ни с Либия, защото, като че ли след като се включихме в офанзивата срещу Кадафи, сега все едно изчакваме нещо?
- Да, в определена степен изчакваме малко, но дотолкова, доколкото в момента текат процеси, според които ще стане ясно кога и как ще се проведат изборите в Либия. Предстои ни през пролетта в Либия да организираме политически обучения. Това е част от Софийската платформа. След срещата през декември започнахме разговори с различни страни по конкретни проекти - в Тунис, Либия, Египет...
- Тоест износ на демокрация в Арабския свят.
- Споделяме опит. Разказваме това, което ние сме направили, с неговите плюсове и минуси, за да могат всички наши партньори да преценят кое им е от полза.
- Какво да очакваме от еднодневната визита на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън на 5 февруари?
- Визитата е важна, защото имаме много точки в дневния ред със САЩ - както по НАТО, така и по Западните Балкани, Близкия изток и конкретни въпроси в двустранните ни отношения. Г-жа Клинтън идва в София след Мюнхенската среща за сигурност. Тя е идвала в България като първа дама през 1999 г. и има много добро отношение към нашата страна. Иначе с нея се виждаме редовно на всякакви формати. С премиера също се е виждала. Последният път, когато разговаряха, бе в Бразилия, на инагурацията на Дилма Русеф.
