България е на път да загуби ако не всички, то голямата част от парите по него, казва бившият вицепремиер и министър в две правителства
Още акценти от интервюто:
- Очаквах, че това управление няма да продължи дълго, защото бе събрано около пожелания, а не ясна програма
- За Македония дипломацията си свърши перфектно работата, но политиците са на път да я оплескат
- БСП вдигна минималните доходи, което беше добре, но това беше унищожено от инфлацията
- Г-н Калфин, след провала и на третия мандат е ясно, че отиваме на избори - четвърти в рамките на една година. Как изглежда българската политическа криза от Брюксел?
- Винаги повече се притеснявам от това, което се случва в държавата ни, отколкото от външните коментари. В Брюксел никой няма да ни търси сметка колко често отиваме на избори. Но за нас е по-важно да имаме правителство с по-дълга перспектива, на което може да се разчита, особено по време на кризи и трудни периоди. Така че отвън ще преживеят тази честа смяна на правителства, но за нас не е добре.
- Казахте преди време, че БСП е знаела, че няма да има реализиран мандат, още преди да излезе записът, който разтури преговорите. Това от някого от БСП ли го знаете?
- Не. Слушах какво говори лидерката на БСП. Г-жа Нинова каза миналата седмица, че ще държат мандата до 16 август заради шефа на КЕВР. Което означава, че те въобще не са очаквали да сглобят правителство още преди ИТН да напуснат преговорите. Защото, ако имаха такива очаквания, тогава въпросът за дълго държане на мандата нямаше въобще да стои.
- БСП направи опит, предлагайки Народното събрание да приеме законодателна програма с хоризонт до края на годината, но не събра мнозинство за нея.
- Не е сериозно. Това е същото като “Продължаваме промяната”, които се надяваха на чудо, за да не успее вотът на недоверие. Дори те си взеха поука и не внесоха проект за правителство с първия мандат. Как ще управляваш, ако не си способен да си осигуриш подкрепа в Народното събрание?
- И според вас преговорите бяха само бутафория, така ли? БСП заявиха, че имат сериозни намерения.
- БСП може да е имала сериозни намерения, очевидно искаше да остане във властта и да има правителство. Мисля, че това е една от партиите, които най-малко искат да има избори. Но е очевидно, че нещата не се получиха. И очевидно, че причината не е записът, който излезе от заседанието на “Демократична България”, въпреки че той показа ниското ниво, на което се водят политическите разговори. Партиите отново имаха скрити от публиката приоритети.
- Вие сте били част от коалиционно правителство. Като правите аналогия с тогавашната тройна коалиция и сегашната - беше ли обречена тя от самото начало и къде сгрешиха партньорите?
- Поне моите очаквания бяха, че тази коалиция няма да продължи много дълго, защото тя не се беше събрала около ясна програма. Всичко, което бяха записали в споразумението си, бяха пожелания. Така остана и в програмата, която изготвиха при завъртането на мандатите. Нали си представяте, че е абсурдно да се приемат ей така 22 закона до края на годината. Абсурдно е и това, което поискаха от ПП - да се приеме техният проект за КПКОНПИ без никакви промени в парламента. Това показва на практика, че няма нужда от парламента, на него ще му се диктува какво да приема. Всичко това показва несъстоятелност на партньорите.
- Ясно е обаче, че оттук нататък влизаме в политическа спирала на многопартийни парламенти, коалиционни управления, правителства с по-кратки мандати. Каква трябва да е печелившата формула, за да има стабилно управление?
- Аз не бих имал проблем с коалиционни правителства. В цяла Европа има коалиции и те работят добре. Но за да има стабилна коалиция, тя трябва да бъде прозрачна и обществото да знае какво се случва във всеки един момент, а не да се водят разговори по скрити места.
Второ, тази коалиция трябва да е около принципи и ясна програма, а не около това да се разпределят постове и да се назначават хора. Трето, тази коалиция трябва много редовно да отчита пред хората какво прави, къде са трудностите и как ще ги решава. Това не го видяхме при това правителство. Те си повярваха, че ще управляват дълго, и започнахме пак с надлъгването - за Македония, за износа на оръжия за Украйна и т.н. Въобще едно се случва, а те говорят друго. Самоувереността и високомерието провалиха коалицията.
- Като бивш външен министър и вие сте работили по темата за Македония. Това ли бе правилното решение?
- За Македония дипломацията си свърши перфектно работата и ни извади от безизходицата, в която бяхме вкарани през последните години от предишните правителства. България пое инициативата и спечели на своя страна европейската подкрепа. Но правителството, вместо да обясни как е защитило българския интерес, се скри. Изпрати решението с някакво писмо в петък вечерта в НС и остави решението на него. Без обяснение от премиера или външния министър. Опозицията пое инициативата и прие предложението, договорено от кабинета. Не е нормално да договориш нещо и след това да се скриеш и да чакаш някой друг да ти реши проблема, хеле пък опозицията. Ако знаеш какво правиш, носиш отговорност за действията си, не бягаш.
- Македония стана повод Слави да напусне коалицията...
- Това бе повод, а не причина според мен. Още повече че външният министър, която е от квотата на Слави, след това подписа двустранния протокол, който е в изпълнение на споразумението. А то бе договорено от МВнР и дипломатите. Пак казвам - дипломатите си свършиха работата, а политиците са на път да я оплескат.
- Защо?
- Оттук нататък има страшно много работа. Преди няколко години, когато подписахме договора с РСМ, имаше фанфари. После се оказа, че има големи проблеми. Така че тепърва предстои споразумението да се прилага, да се ангажира ЕС. И това е работа на политиците. Решението е възможно, но ще се постигне след упорита и целенасочена работа. Това изисква политически консенсус.
- От липсата на редовно правителство и действащ парламент ще бъде засегнат и планът за възстановяване. В риск ли са парите по него, след като не са приети тези 22 закона?
- Най-добре беше да има правителство, но виждаме, че политиците не са способни да направят работеща коалиция. Трябваше да има реалистична програма. Обещания като това, че ще сменят главния прокурор и така ще проработи съдебната система, очевидно не бяха работещи. Това изисква промяна в конституцията, която е ясно, че няма как да се случи. И всички тези обещания от началото на правителството увиснаха във въздуха. Ето това не трябва да се повтаря. Трябва да се направи изпълнима програма. Не да се обещава, че 22 закона ще се приемат за 6 месеца. Парламентът не е машина, която слага печати на нечии произведения. Там законите се обсъждат текст по текст и ако искаме да има добри текстове, трябва да бъде добро и обсъждането им.
Парите от плана за възстановяване сме на път до голяма степен да ги загубим, защото срокът за договаряне на всички проекти е краят на 2023 г. Това означава да са минали всички обществени поръчки, евентуални обжалвания и да се сключат договорите. Първо, 4 правителства се упражняваха да пишат българския план, ние го внесохме предпоследни, а сега се оказва, че има един куп неприети закони. Да попитам управляващите какво са правили в последните месеци, че не са се сетили за тях?
Така че според мен ние сме на път да загубим ако не всички, то голямата част от тези пари. Но пък предвиждам, че това ще бъде удобното оправдание след изборите по някакъв начин да се сглоби голяма коалиция. Почти сигурен съм, че ще има странна коалиция, в която обяснението ще бъде - да спасим плана за възстановяване и да вземем европейските пари. Той няма да бъде спасен, но ще се скрият зад него.
- Странна коалиция? Имате предвид между ПП и ГЕРБ например?
- Примерно, да. Мисля че планът ще бъде за някои едно убедително извинение, за да се приемат всякакви компромиси за коалиция. Отново казвам, че ние така или иначе, каквото и да се направи, сме на път да загубим голяма част от тези пари заради лошо свършена работа досега. А и заради нищоправенето в момента, защото там има срокове, които текат.
Партиите в парламента имат отговорност да сглобят правителство и да създадат власт, която да е способна да управлява. Не изпитвам особено уважение към политици, които отиват в парламента само за да си кажат мнението, а не за да променят държавата.
- Оптимист ли сте, че ще има кабинет наесен?
- Труден въпрос. Надявам се. След 3 пъти избори миналата година сигурно на някои политици им е много лесно да кажат - избирателите да решат. Това отново е бягане от отговорност. Хората избират вече 4-и път. Неспособността на политиците да сформират правителство е техен проблем, не на избирателите. Така че, ако са си взели някаква поука, би трябвало да намерят начин да има правителство, което да е предвидимо и да се ангажира с основните проблеми. Корупцията е между тях, разбира се. Другото е да ходим непрекъснато на избори, но това не само ще намали избирателната активност, но ще доведе националисти и случайни политици, които само ще задълбочат проблемите.
- При тройната коалиция президентът Георги Първанов изигра голяма роля, дори бе сочен за неин баща. Сега президентът Румен Радев се дистанцира от тези процеси. Как оценявате ролята му?
- Въпрос на мироглед на президента. Аз споделям това, което направи Първанов, защото ролята на държавния глава е да помогне на държавата да има стабилност. А не да се дистанцира и да каже, че това не е негова работа. Естествено, че държавният глава има ограничени възможности, но може да положи всички усилия и целия си авторитет да се сглоби правителство. Г-н Радев очевидно поне до този момент не възприема тази идея и не иска да поеме тази отговорност. Но не по-малка е отговорността със служебните правителства. И може би този път ще има някакъв мотив да е по-активен в стимулирането на партиите да създадат коалиция, която да работи.
- Отиващото си правителство отчита висок икономически ръст. Какво сочат вашите анализи?
- Икономическият ръст е факт. Известно повишаване на доходите също. Но те вървят придружени с много висока инфлация. България има една от най-високите инфлации в ЕС - на трето-четвърто място сме. И от икономическа гледна точка има обяснение на тези неща - високата инфлация с високия растеж и номиналното повишаване на доходите. Това не е добрият път. Икономиката трябва да расте, но не за сметка на обезценяването на българския лев. Защото високата инфлация се отразява много негативно при валутен борд на конкурентоспособността, на социалните неравенства и на износа на България.
- Как коментирате социалните мерки, с които БСП се хвали? Например пенсиите, които от 1 юли бяха вдигнати с 10%, но в тях бяха вкарани бонусите и компенсиращите добавки, които нямат нищо общо с приноса на хората реално. Това ли беше най-доброто решение?
- Не. Но ми е трудно да дам преценка за това какво свърши БСП в социалната сфера или какво свърши ПП в икономическата сфера. Защото за 6 месеца не може да се случи някаква голяма промяна, това са инерционни процеси, които действат още отпреди да дойде това правителство. В социалната област е вярно, че БСП вдигна минималните доходи, което беше добре, но това вдигане беше унищожено от инфлацията. Така че хората, които бяха под линията на бедността, продължават да стоят там.
А по отношение на пенсиите се направи някакъв опит да се коригира това безумие, направено по време на предишното правителство с вдигане на минималните пенсии и компенсациите за COVID в пенсиите. Но пак не бе направено така, че пенсията ясно да е свързана с осигурителния принос. Отново се правеха сметки по десетопръстната система и нагаждания добавката да влезе в пенсията.
Не приемам и това, което се предвижда от 1 октомври - преизчисляване по два начина. Има само един начин и той е свързан с актуален осигурителен доход и с повишаване на коефициента за година стаж. За съжаление, това не беше направено.
Визитка:
Роден е през 1964 г. в София
Завършил е МИО в УНСС в София и магистърска степен по международно банкиране от Великобритания
От 2002 до 2005 г. е секретар по външната политика на президента Георги Първанов
Вицепремиер и външен министър в кабинета “Станишев”
Евродепутат от 2009 до 2014 г.
Специален съветник на еврокомисаря по бюджет в периода 2017-2019 г.
Вицепремиер и социален министър в кабинета “Борисов 2”
Шеф на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд
