Червената армия не е участвала в спасяването на българските евреи, а после ние изведохме над 1 милион души от Съветския съюз, казва шефът на Американския еврейски комитет
- Г-н Харис, като лидер на Американския еврейски комитет (АЕК) сте идвали многократно в България през последните 30 г. А освен това повечето български държавници, които посещаваха Вашингтон през всичките тези години, винаги имаха срещи с вас. Българо-американските връзки сякаш минаваха през вашия офис.
- Мисля, че първият български премиер, когото видях, бе Филип Димитров. Наистина участвахме активно в подпомагането на българо-американските връзки. Събитията от 1989-1991 г. бяха исторически и предполагаха промени. Но посткомунизмът не значеше задължително демокрация и пълна интеграция в евро-атлантическите структури. Вярвах, че в този период ние трябва да опитаме да помогнем и да институционализираме отношенията със страните от бившия съветски лагер.
Помня, когато говорих пред Атлантическия клуб през 1994 г.у и срещата ми със Соломон Паси, който беше сред първите в България, който създаде визията за България в НАТО. По онова време повечето хора тук не смятаха, че това е възможно. Звучеше...
- ...извънземно.
- Точно така, наистина извънземно звучеше. Но той беше прав. И ние започнахме да обменяме мнения по ключовите цели, а той много помогна за заздравяването на демократичните сили.
Но комунистическият апарат, силоваците, както ги наричаха в Москва, нямаше да изчезнат, те продължаваха да съществуват. Както и номенклатурата, апаратчиците, хората работили за Щази в Източна Германия, или КГБ в СССР, или Държавна сигурност... Въобще всички, които бяха обслужвали и печелили от онази предишна система. Така че утвърждаването на демокрацията беше важно и САЩ имаха ключова роля в този процес. А ние ги окуражавахме за това. И за да бъде институционализиран процесът на влизането в НАТО и ЕС стана главна цел, като и двете членства изискваха демократични структури в страната. Всичко това вървеше заедно.
За нас като еврейска организация имаше и други цели. Едната бе да помогнем да се възстановят силните връзки с Израел. До 1967 г. е имало дипломатически отношения, но след това по инструкции от Москва всички държави от Съветския блок освен Румъния късат връзките си с Израел. Затова за АЕК това възстановяване на отношенията бе приоритет.
Също и свързване отново с еврейската общност в страната.
Третата цел бе свързана с историята на спасяването на българските евреи и събитията от 1943 г., с които днес България е много горда.
- Активно промотирахте тази история по света.
- Така е. Но работата е там, че преди 1989 г. нямаше такава възможност, защото комунистите щяха да го използват като оръжие.
- Помня, че когато неотдавна от Москва заявиха, че Съветската армия всъщност е спасила българските евреи, вие бързо ги апострофирахте.
- Не съм фен на Съветския съюз, но трябва да признаем, че от 22 юни 1941 г. до 9 май 1945 г. СССР изигра решаваща роля в разгрома на Нацистка Германия. И ще съм вечно благодарен.
Но това не дава право на Москва да променя историята. Защото не мисля, че през 1943 г. Червената армия и СССР са били тук, в България, спасявайки евреите. Или трябва да съм чел грешни исторически книги. Ако те бяха тук по това време, войната щеше да е по-кратка. Но не са били и не са спасили българските евреи.
- Навремето помогнахте на 1 милион съветски евреи да емигрират в Израел. И ето че там днес руският език е най-разпространен след иврита и арабския. Като вървите по улиците на Тел Авив, гледайки всички тези табели на руски, не си ли мислите, че това се дължи донякъде и на вас лично?
- Поне съм щастлив, че мога да прочета какво пише на табелите. Не всеки може да чете на руски. А всъщност бройката на евреите от Съветския съюз дори е по-голяма. Защото мнозина дойдоха и в САЩ. Може би половин милион или повече. Заедно са около два милиона евреи, които напуснаха СССР, за да се преселят в Израел, САЩ, Канада и дори в Германия. Голяма част от евреите в Германия днес са всъщност преселници от СССР.
- Какво ви мотивира за тази акция тогава?
- На първо място, моите родители. Майка ми е родена в Москва, баба ми и дядо ми са от Беларус. Вкъщи говорехме руски. Тогава, през 70-те години, в съветските евреи аз виждах продължение на собственото си семейство. Образно казано. Това не бяха чужди хора. Те бяха свои.
Холокостът бе толкова дълбока, пронизваща и незараснала рана за хора като мен - синове на оцелели в Холокоста родители. И аз, роденият през 1949 г., не можех да направя нищо, за да предотвратя случилото се. Какво можех да направя? Да плача? Да бъда гневен? Да чета книги, да посещавам паметници, да казвам молитви за мъртвите? Какво? Не можех да върна историята назад.
В края на 60-те съветските евреи започнаха опити да достигнат до света с Мойсеевите думи от Библията: Пусни народа ми! Тогава тези думи от “Изход”, 5-а глава, казани от Моисей пред фараона на Египет, ме накараха да осъзная, че това е моралното предизвикателство на живота ми. Казах си: Дейвид, майка ти и баща ти са оцелели в Холокоста, знаеш за онези 6 милиона жертви, чел си, посетил си места като Аушвиц, Маутхаузен, Треблинка...
Сега става дума за живи евреи, те са съвсем реални, не са гласовете на мъртвите, викащи от пепелта. Тези хора искат да живеят нормален живот като евреи, но не могат да го направят сами, след като се намират в най-могъщата тирания на света. На място, където думата емиграция не съществува в кремълския речник. За всички тези хора от Грузия, Беларус, Украйна, Азербайджан шансът беше да избягат навън.
Това беше тестът на живота ми. Иначе всички синагоги, възпоменания, музеи, мемориали, посветени на миналото, щяха да са много хубави, но напълно безсмислени. Урокът беше да се изправим и да се борим. Милиони евреи се нуждаят от помощ. Те са заплашени.
Може би няма Аушвиц в СССР, но има политика на културен геноцид, която казва, че ще унищожи всяка проява на еврейско достойнство, идентичност или връзка. Евреите там се противопоставят, но не могат да се справят сами. Затова опитах да помогна.
- И успяхте.
- За всеобща изненада. Защото Кремъл е изключително силен противник. Но ако нямаше хора като Шарански, като всички евреи в СССР, които искаха да се борят за правата си, нямаше да успеем.
Затова е много удовлетворяващо, когато виждам не само надписи на руски по израелските улици, но и бивши съветски евреи в израелското правителство, в Кнесета и във всяка обществена структура. Сещам се за бащата на гугъл Сергей Брин - съветски евреин. Бил е в офиса ми като 9-годишно момче със своите родители. В Рим и Виена имахме офиси, където посрещахме евреите от СССР, след което те заминаваха за Израел или САЩ. Той е добър пример за това, което светът спечели от съветските евреи. Но вижте и израелската наука днес, инженерство, математика, музика, дори и политика. Те са във всички области.
- Заради всичките ви международни усилия ли ви наричат “външния министър на еврейския народ”? Откъде дойде това?
- От Шимон Перес. Докато беше президент на Израел, аз бях поканен на една официална вечеря в Йерусалим в чест на румънския държавен глава, който бе на посещение. И тогава Перес ме представи на президента на Румъния с думите: Запознайте се с Дейвид Харис - външния министър на еврейския народ. Беше много изненадващо за мен. Оттам тръгна. После беше повторено още няколко пъти от него и от израелския посланик в САЩ и така тази реплика се завъртя по света и започна да живее свой собствен живот.
- Помагахте за сключването на Аврамическите споразумения между Израел и няколко арабски страни, защо? Наистина ли вярвате, че това ще донесе мир в Близкия изток?
- Нека да започна философски. Когато си млад, на теория знаеш, че животът не е безкраен. Но това е само на теория. На практика не вярваш в това. Смяташ, че животът продължава вечно. Но с годините, когато твоите роднини, близки, колеги и приятели започнат да остаряват и да си отиват, ти просветва, че животът е кратък, крехък и ценен. Утре е мистерия.
И в момента, в който си дадох сметка за това, започнах да спринтирам през живота. Не да ходя, а да спринтирам. Винаги се питам какъв е смисълът на живота и сам си отговарям, че има смисъл. Но след като не продължава вечно, трябва да спринтирам. Имам три мотивиращи фактора.
Първо, защото моите близки - родителите ми и моята съпруга, са се родили и са живели в недемократични страни. Жена ми е от Либия. Тя не е знаела думата “демокрация”, докато не навършила 17 години и емигрирала. Майка ми е живяла в съветски комунизъм, а баща ми знае какво е нацизъм и фашизъм. Най-ценното нещо, за което си заслужава да се бориш, е свободата. Моите близки никога не са приемали свободата за даденост.
За съжаление, днес твърде много хора приемат това за даденост. Включително и в САЩ. Не го разбират, защото не знаят какво означава липсата на свобода.
Това беше първата причина да спринтирам. Втората причина бе, че ако Холокостът се бе случил веднъж, той би могъл да се случи и втори път. Без значение дали отново ще вземе формата на Бухенвалд и Аушвиц, или ще приеме различна форма като Инквизицията в Испания или експулсирането на евреите от Англия, или гоненията им заради всяка болест или икономически проблем.
Третият мотив, който бе много важен за мен, бе вярата, че възраждането на Израел е чудо. Нещо неописуемо важно за мен като евреин. Животът на Израел през 70-те, 80-те и 90-те години не може да се сравни с този на страни като Дания или Норвегия например.
За съжаление, винаги е имало определени държави, групи и отделни хора, които са искали да унищожат Израел. И заради всичко това започнах този спринт. Времето е твърде кратко, а какъв по-голям подарък можем да получим от това да живеем в мир. Дори да е ограничен. Само с 6 арабски страни от всичките 22. Засега. После ще започнем да работим за седма и осма държава. И ще се опитаме да направим мира толкова изкушаващ, че накрая всички да искат да се включат. И сега, когато слизам от ръководния пост в АЕК след 47 години на фронтовата линия, всеки ден става още по-ценен за мен.
- Ще продължите спринта?
- Ще дам всичко от себе си. Не е време да се намалява темпото. Особено когато светът отново се предефинира. Когато поех ръководството на организацията, светът се променяше – това беше периодът 1989-1991 г. – падането на Берлинската стена, промените в Полша, Чехословакия, България и Румъния, накрая и разпадането на Съветския съюз. Сега светът е в нов процес, който не знаем колко ще продължи. Имам броени месеци на поста, ще видим какво ще се случи след това, но никога не съм стоял като страничен наблюдател. Винаги съм бил на бойното поле. И ако мотивацията ми през 70-те години бе свързана с Москва, ето ни отново на същата позиция през 2022 г. Обстоятелствата са различни, разбира се.
- Тогава беше: Пусни народа ми! А сега?
- Сега е: Остави Украйна на мира! Стига си заплашвал с ядрени оръжия! Спри да се месиш във вътрешните работи на България и много други страни...
- Кой ще поеме ръководството на АЕК след вас?
- Това е Тед Дойч, дългогодишен конгресмен от Флорида, който се занимава с външнополитически въпроси, по-специално с Близкия изток. Не сме говорили още с него конкретно за България.
- Вие открихте офис в София през 2018 г., той би могъл да покрива и други страни от региона.
- Да не сте се наговорили, навсякъде чувам това предложение, включително и от президента Радев.
- Не сме, просто българите живеем с чувство за значимост, поне в регионален мащаб. Но пък защо да не направите регионален офис тук?
- Да, защо не? Това е нещо, което моят наследник трябва да има предвид. Радвам се, че имаме вече 7 офиса в Европа. След София открихме и в Прага. И макар и неофициално, Виктор Меламед тук наблюдава за нас процесите в Северна Македония, Сърбия и Босна и Херцеговина. Така че вървим в тази посока наистина, но това е решение, което моят наследник ще вземе. Ние сме също много активни и в Гърция. Още от 80-те години.
- Тъкмо се чудех, гледайки биографията ви, защо имате Орден на Феникса от гръцката държава.
- В началото на 80-те установих нещо изненадващо - че повече от 30 г. след възраждането на израелската държава Гърция няма пълни дипломатически отношения. И ако за България, Източна Германия и Чехословакия това беше логично заради Съветския съюз, то за Гърция бе наистина необяснимо. После научих, че и Кипър – на по-малко от час полет от Израел, островна страна, която почти можеш да видиш през морето от израелския бряг, също има много слаби отношения с Израел.
А в САЩ израелската и гръцката общност имат чудесни връзки. С тяхна помощ започнахме да градим една близка, интимна и стратегическа връзка между този триъгълник – Израел, Гърция и Кипър. Днес това е реалност. Но през 80-те звучеше извънземно като предложението на Паси през 1990 г. България да влезе в НАТО.
Сега този стратегически триъгълник е разширен и толкова дълбок, че стига до...
- ...нови енергийни измерения?
- Да, има енергийни измерения, но се простира далеч отвъд тях, отвъд туризма, културата, отвъд инвестициите и можем да продължим много повече в различни посоки, за да стигнем до истинските измерения на този съюз. След цялото това сътрудничество с Гърция, продължило 40 години, днес виждаме резултатите.
Българското измерение за нас, за АЕК, се задълбочи, когато Бойко Борисов бе премиер, защото между него и израелския премиер Нетаняху имаше лично партньорство. Това ни предизвика да мислим в посока дали България не би могла да влезе в това специално партньорство на Израел с Гърция и Кипър. Двустранните връзки са чудесни, но дали не бихме могли да ги разширим в многостранен формат? Сега към този триъгълник може да бъдат причислени Египет, Йордания, ОАЕ, Бахрейн... Много интересни неща биха могли да произтекат.
- Това отдавна не е триъгълник, нито дори пентаграм.
- Нека го наречем набор от концентрични кръгове. И защо България да не бъде включена? Тя е логичен участник в тази идея, която сега разработваме. Но не е достатъчно да кажем във вестника, че България трябва да стане по-близка и да влезе в кръга на това стратегическо регионално партньорство. Ще отнеме време за срещи, разговори, дискусии на различни нива. Тук, в България, в Кипър, в Израел, в Гърция... Но накрая ще си струва. Знаем го, защото вече сме го видели в сътрудничеството между трите държави, което е донесло безброй ползи.
Това, което в крайна сметка движи външната политика и международните отношения, са мечти, които са свързани с просветения национален интерес.
Вярвам в този просветен собствен национален интерес на България. Вашата страна има невероятен потенциал. В развитието на човешкия капитал, експлоатацията (в добрия смисъл на думата) на българския гений. Най-големият капитал на тази страна са хората. А България може да се превърне в иновативен, предприемачески, високотехнологичен център за Централна Европа. Вижте какво направи Израел! Шимон Перес казваше, че ХХI век ще е столетието на мисълта. Най-важната история на успеха днес е свързана с това кой ще направи капитал от мисълта. Аз бих заложил на България в това отношение.
