На пръв поглед е странно, че се увеличават българите, които гледат ведро и спокойно към бъдещето на домакинските си бюджети. И очакват пречупване на тревожния тренд за ръст на цените. Публичните послания са точно в обратната посока. У нас се говори за кризи, които ще вдигнат инфлацията - и енергийната, и изобщо. Отвън се чува за силни икономики, които вървят към рецесия. Правителства зоват за затягане на коланите. Настроенията на българите обаче не са към ограничаване на харчовете.
Това се вижда от т.нар. индекс на потребителското доверие. Вярно, че той отразява субективни масови настроения, а не експертни прогнози. Но тази психология влияе на макроикономиката, защото тя ражда увеличение или намаление на потреблението.
2/3 очакват край на поскъпването. Дали защото е лято, сезон на отпуски, време за релакс, животът е по-лесен, а хората не искат да се напрягат излишно с черни мисли. Може би работата е там, че хората у нас вече се умориха да се страхуват. Защото човешкото съзнание има праг за негативните емоции. От 2020 г. живеем в постоянни тревоги и притеснения. Световна пандемия, локдаун, мерки срещу заразата. Политическа турболенция - избори след избори. Войната в Украйна с всичките ѝ тревожни сценарии. Поскъпването и енергийната криза. Един страх се добавя към друг, трети, четвърти...
И понеже предизборната кампания е пак на хоризонта, не е лошо партийните щабове да отчетат тази умора от страховете, когато подготвят лозунгите и посланията си.
Доверието на потребителите не води задължително до доверие на избирателите. Преди избори партийните кампании обичат да усилват страховете, защото така тласкат избиратели в една или друга посока. Но е добре да не прекаляват с плашенето на хората - ефектът може да е обратен. Нямаме нужда от излишни психози. А от по-експертен дебат, който да очертава рисковете реално, но и да предлага разумни решения. Страхът е лош съветник.
