
Гай Фокс е английски аристократ католик, участвал в Барутния заговор срещу краля на Англия Джеймс I през 1605 г. Той и съучастниците му са заловени, осъдени и екзекутирани. Маската на Гай Фокс обаче става известна от комикса антиутопия на Алън Мур “V - като вендета” и последвалата му екранизация. Там самотен отмъстител, скрит зад маската на Фокс, въздава справедливост в тоталитарна Англия. Хакерите от "Анонимните" приеха тази маска за свой символ, когато удариха по тоталитарните режими по време на Арабската пролет. Впоследствие тя бе припозната и от движението “Окупирай Уолстрийт”, а сега и от протестиращите срещу АСТА.
СТЕФАН ДИМИТРОВ, КОМПОЗИТОР
АСТА е добър начин да се регулира достъпът до авторски произведения в мрежата.
Мисля така, защото аз самият пострадах от пиратство. Направих концерт в НДК и го издадох на дивиди.
Моят издател каза, че първоначално дискът се е купувал, но изведнъж продажбите рязко спрели. Някой бил качил запис на концерта в интернет.
За да се качи в мрежата концерт, който коства много усилия на твореца и е негов авторски продукт, би трябвало поне да се вземе съгласието му. Но с мен никой не е говорил и такова съгласие не съм давал.
Все едно колко диска щях да продам - 2 или 2001, за мен качването му в мрежата е пиратство. Пиратство е и тегленето му безплатно, защото, без да се дават пари, се ползва авторски интелектуален продукт.
Това не засяга само мен, а и хиляди автори навсякъде по света. Тези дни върви полемиката за АСТА и по телевизията показаха анкета с хора от улицата. Младо момиче се възмути: "Че как така няма да мога да си тегля безплатно филми и музика?!"
Не знам какъв логичен отговор може да се даде на този абсурден въпрос.
Защо трябва някой да може безплатно да ползва нечий труд - филм или музика, след като тези продукти струват много труд и пари. Страшно е скъпо да се направи филм.
Но немалко пари струва и да се измисли песен и после да се създаде като завършен продукт - плаща се за текста, аранжимента, записа в студиото и т.н.
В мрежата вече има немалко места, където са качени продукти с уредени авторски права и където можеш да влезеш свободно, да си платиш и да си свалиш каквото ти харесва.
Плащайки си за свалянето на филма, концерта или песента, ти плащаш на автора за неговия труд. Но не можеш да сваляш произведения без уредени авторски права.
Но някой си Х у нас настоява да има правото да ползва този продукт безплатно само защото е потребител? Не разбирам защо се смесва правото на свободния достъп до информация с желанието авторските продукти да се ползват безплатно.
Говоря за това, което се отнася до достъпа до авторските продукти. Оттам нататък - дали ще има някаква намеса като подслушване, или някакви други забрани, не го коментирам.
Защото не съм наясно. Но съм наясно, че не е редно и не трябва да се допуска безнаказано и без знанието на авторите и без тяхното съгласие да се качват техни произведения и те да са достъпни безплатно за всички, които ползват интернет.
Трябва да е ясно, че това, което се намира в мрежата, не е произведено от "Ютюб", а от някой друг - телевизии, продуценти и пр. Някой трябва да изясни кой качва авторските продукти без знанието и съгласието на авторите. Че в мрежата се намират и цели книги - просто ги сканират и ги качват. А авторът разчита на продажбите на книгата, за да живее.
Тук става дума за интелектуален продукт и за труд, който нерядко е тежък, а не е просто хоби.
Авторите живеят от труда си, както всички останали работници.
Но кой да им отчислява авторски права - безличното интернет пространство ли?
Тук има още едно голямо неразбиране. Например написах книга и много хора започнаха да казват: "Защо не ми я подариш?". Защо да ти я подарявам?
Ако ти уважаваш твореца, иди и си купи неговия продукт. У нас един диск и една книга струват 5-6 лв. - колкото 1 кутия цигари. А не 150 евро.
Ако беше така, да си кажеш: "Хората са бедни, както и да е". Но ако толкова харесваш един творец, лиши се от кутия цигари и ще притежаваш това, което той е създал.
Защо трябва да го ограбваш? В "Ютюб" по няколко хиляди души влизат да гледат безплатно един концерт. Но ако го нямаше там, половината от тях или поне 1/10 щяха да си го купят на диск.
Представете си, че на премиера в Народния театър някой заснема спектакъла с телефона си или със скрита камера и го качи в мрежата. Така ще убие пиесата, защото кой ще отиде в театъра да я гледа.
Много по-малко хора. А за да се стигне до премиера, това са няколко месеца дълги репетиции, труд на актьори, режисьор, сценограф, музикален оформител, композитор и много други.
Изведнъж някой го краде и го качва за безплатно гледане в мрежата. Честно ли е?
Говори се за свобода в интернет. Тя обаче не трябва да се бърка с кражбата на труд и пиратството.