Историята с отварянето на архива на бившата Държавна сигурност много прилича на танго - две напред, една назад. Танцът се вихри 22 г. в отегчителна латиноамериканска сапунка, в която героите ченгета страдат и плачат, но винаги се спасяват. Тоест спасяват ги по-главните ченгета, които уж бяха изчезнали. И да не си помисли някой, че се връщаме към онзи конспиративен сценарий, според който ДС и КГБ са ни виновни за всичко. Не, просто следим фактите.
Неотдавна три съдийки от Върховния административен съд изненадващо решиха да се погрижат за конституционните права на агентите на ДС, за които в архивите няма собственоръчно подписана декларация за сътрудничество, а е обявена тяхната принадлежност към комунистическите служби само с картончета в масивите. Те сезирали КС след жалба на обявения за агент Маринов от Второ управление на ДС посланик Стоян Сталев.
Мотивите не са много ясни - дали от приятелски чувства към бившия външен министър да изчистят името му, от почит към баща му - известния юрист Живко Сталев, или заради нещо друго...
Ужасното е, че е възможно агентите с картончета отново да бъдат скрити. И това става, след като от 2006 г. действа комисията по досиетата, оглавена от Евтим Костадинов. Благодарениe на нея в последната петилетка разбрахме, че огромна част от действащите публични лица у нас са (били) зависими от ДС - и дипломати, и журналисти, и съдии, и висшия клир.
Но да проследим накратко това иди ми дойде ми с досиетата. Въпросът за откриване на досиетата е поставен за първи път още на Кръглата маса през 1990 г. и той е отправен към правилния човек - тогавашния вътрешен министър Атанас Семерджиев. Логично, след като става ясно, че комунизмът си отива и агентите рано или късно трябва да бъдат разкрити, същият Семерджиев унищожава голяма част от архивите. За да се скрият по-сигурно някои от тях, следва втори ход - след 1990 г. спешно превербуват някои специални агенти в “демократичните структури”, наследници на ДС. По този повод навремето се роди вицът, че Шесто управление го няма, защото се трансформирало в две Трети или три Втори. Макар да си остана и приказката, че като Шесто няма второ. Прочистените досиета започват да излизат на парче още във Великото народно събрание.
Надежда, че истината за вездесъщата ДС ще излезе наяве и няма да ръководи съдбините ни, се появява 7 години след т.нар. демократични промени. Надеждата е синя, защото след мрачните правителства на Беров и Виденов очакваме спасение от СДС.
Но - ядец! Комисията “Бонев”, утвърдена със закона за достъп до документите на бившата ДС през 1997 г., трябваше да разкрие досиетата на “политиците, висшите магистрати и администратори, да бъде прекъсната “тяхната зависимост от бившите тайни служби”. Но антикомунистическата десница първо скрива “реактивираните” агенти. После 52-ма депутати от БСП, Бизнес блока и ДПС атакуват закона през КС.
Съдът отменя три разпоредби. С първите две от кръга на проверяваните лица са извадени президентът и съставът на самия Конституционен съд. “Изненадващо” 10 г. по-късно се оказва, че трима от съдиите са били агенти на ДС.
Третият отменен текст пък забранява да бъдат огласени ченгетата с картончета. А за тях е останало само това, защото Семерджиев добре е прочистил архивите. И от списъка с 93 лица Бонев обявява само 23, необявените са от категорията на картотекираните сътрудници. Така не излиза името на депутата Георги Първанов, който по-късно става президент два мандата. Неговото досие под псевдоним “Гоце” не е оповестено поради “ограниченията на закона”, съобщава Бонев години по-късно.
Месеци преди парламентарния вот през 2001 г. СДС пак се сеща за досиетата, разширява обхвата на закона, прави нова комисия, кръстена на шефа й Методи Андреев, но царят идва на власт и дейността й приключва.
Сега тъкмо се зарадвахме, че ще видим всичките лица на тайните служби, и някой отново се пробва да спъне комисията, като забрани да научим агентите с картончета.
Според юристи КС не може да отмени чл. 25, т. 3 по искането на трите съдийки от ВАС със същите мотиви като през 1997 г., защото онова конституционно решение се отнася до отменен стар закон. Освен това за нарушени права на обявени ченгета с картончета не може да се говори, защото парламентът през 2006 г. не е отдал значение дали агентът съзнателно, или не, е доставял информация на ДС, а комисията само констатира чрез архивите има ли принадлежност към спецслужбите.
Освен това при писането на закона бе отчетено обстоятелството, че по време на прехода твърде много документи са унищожени и се е създала реална среда за политически рекет.
Излиза, че ако сега скрием картотекираните, ще обслужим нечии конюнктурни интереси, които имат за цел да не бъде оповестена цялата информация от архивите. Освен това е странно да се смята, че картончето за принадлежност не е достоверен документ, защото отдавна е доказано, че ДС е действала като стройна система, а картотекирането е правено по специална Инструкция за оперативен отчет на ДС, която не е създавала условия за лесна манипулация и злоупотреби.
Ако се приемат тези аргументи на юристите, комисията по досиетата ще продължи успешно своята работа. Хората вече очакват да видят досиетата на кредитните милионери. А това е тема, която е съпровождала живота им в последните 20 г.
Странно е защо, вместо да продължим дебата за ДС, която с всичките си управления е изпълнявала функцията на политическа полиция, някой пак се опитва да скрие скелета в гардероба. Защото 20 г. темата за Държавна сигурност се размиваше в дискусия за добрите и лошите ченгета. Или с обяснението “такова беше времето”. Моралният дебат постоянно зацикли, защото се е превърнал в говорилня на бивши ченгета. И в това бръщолевене много от хората не разбраха с какво точно се е занимавала ДС, как се е превърнала в "ушите и очите на партията".
Днес, вместо да броим гласовете “за” и “против” на конституционните съдии срещу окастрянето на закона за досиетата, трябва да настояваме за по-бързо отваряне на досиетата на кредитните милионери, на босовете на силови групировки. Дори да поискаме разширяване на обсега на закона и да видим досиетата и на починалите агенти. Защото, вместо да робуваме на някаква криворазбрана християнска етика, трябва да разчистим пътя след дългия преход. И сапунката да свърши.