- 30-35% от българите в дискомфорт на работното място
- Здравната каса не покрива разходите за психотерапевт
- Европейската икономика губи над 620 млрд. евро годишно заради отсъствия от работа, свързани с депресии, бърнаут и психическо пренатоварване, сочи доклад на ЕП
В България между 30-35 на сто от хората свързват психологическия си дискомфорт с проблеми на работното място. Но не само. Покрай пандемията с Covid-19, локдауните, икономическата криза, а сега и войната в Украйна, психичното здраве на българина значително се влошава. "Ние определено наблюдаваме ръст на невротичните състояния, като панически разстройства, обсесивно компулсивните и всякакви тревожни разстройства" – каза за БНР д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър и директор на държавната психиатрична болница "Свети Иван Рилски" и добавя: "Тази среда на несигурност, на нестабилност, на постоянно повишаващи се изисквания към личността за справяне с трудностите, води до изчерпване на психичната енергия, превръщайки се в благоприятна предпоставка за възникване на тревожните разстройства. У нас имаме много сериозни проблеми с работната среда. Има данни за това колко много хора работят без трудов договор или при условия, които не отговарят на трудовия им договор. Не са малко и хората, които работят без осигуровки, с много дълъг работен ден или в среда, която не отговаря на изискванията за съответния вид труд. От друга страна хората станаха много невротични, тревожни, несигурни и това се отразява сериозно на взаимоотношенията на работното място. И нещата се завъртат в един порочен кръг, който допринася за повишения брой невротични разстройства у нас."
Статистиката е стряскаща – 14,5% от българите в някакъв етап от живота си страдат от психични разстройства. Разбира се, не всички отклонения са следствие от стреса на работното място. Тревожност, депресия, фобии и зависимост от алкохол и наркотици спадат към групата на т.нар. чести психични разстройства у нас, сочат данни на Националния център по обществено здраве и анализи. За нездравословната психическа среда в обществото имат принос и медиите.
"Защото медиите бълват непрекъснато лоши новини – казва д-р Гълъбова. – Ясно е, че повечето хора се информират от телевизията, а и самите телевизионери признават, че лошата новина "продава", затова тя е на първо място. Виждате с какво започват новините ни – убийства, тежки катастрофи на пътя, проблеми, кражби … Всичко това се отразява изключително зле на психичното ни здраве."
Според д-р Гълъбова обаче човешката психика "не се чупи от вчера до днес". Разстройствата се появяват постепенно с времето, те са резултат на натрупване на проблемите. Дълго време човек успява да ги потисне, но в даден момент нещо се счупва и се появяват първите симптоми, като изпотяване, учестено дишане, повишаване на кръвното и пр. Тогава е добре всеки от нас да потърси помощ при специалист.
За съжаление в България психичното здраве е все още тема табу. Обикновено българинът отказва да признае, че има нужда от помощ в такива ситуации. Проблемът е и финансов. Защото здравната каса не покрива разходите за психотерапевт. В крайна сметка тревожните състояния остават без лечение и могат да доведат до сериозни последствия.
