Бедствието по река Стряма показа, че не всичко у нас е загубено. Стотиците доброволци от цяла България, които на мига се втурнаха да помагат на засегнатите, показват, че все още има солидарност, а това е циментът на всяко общество - нормалната човешка емпатия и готовността да помогнеш.
Разбира се, фейсбук интелигенцията се възпали по темата как се държи лопата, може ли да чистиш с чиста тениска и кой има право на ботуши. Тези баналности не променят факта, че има все още критична маса от хора, готови да помагат. И това е хубавото в лошото.
А иначе, каквото и да си говорим за причините за бедствието, очевидно е, че те се коренят в голата сеч по българските гори. Независимо законна или незаконна е.
В конкретния случай за размаха на бедствието причината е свлеченият мокър пъсък, слепен с кал, който прави тези тежки талази, които идват отвисоко.
Ако е имало дървета във водосборите на иначе малки реки и дерета, корените им пазят от образуване на свлачища при малко по-голям дъжд. Иначе няма технология и институция, които да предотвратят бедствие с действие или бездействие.
Просто природата на микрониво трябва да се уважава. Както на микрониво се уважават все още хората, така и на микрониво трябва да се уважава околната среда. Ние сме просто един вид, който обитава един определен хабитат.