Държавата влиза в режим на пестене - министри и всякакви ведомства трябва да прегледат всички разходи и да орежат излишните.
По принцип в кризи е редно да се пести, защото никога не е ясно откъде може да изскочи някой непредвиден разход. Но и да не се забравя поговорката, че икономията е майка на мизерията.
Защото прекаленото пестене може да доведе до спирането на редица проекти. А в криза също така е важно да бъдат запазени работни места, да има бизнес, който да работи, за да дава заплати.
Поради това пестеливостта трябва да е насочена към тези програми и договори, които не носят никаква добавена стойност, а са направени само с идеята да се похарчат едни пари.
В другите е добре да се инвестира. Защото те ще водят до ръст на икономиката. А когато БВП расте, няма особено значение, че номинално дългът на България не намалява, защото неговото съотношение към произведеното ще се свива. Проблем може да има само когато се вземат заеми, а няма достатъчно приходи, които да ги плащат, защото парите са похарчени без смисъл.