Шофьорската ми книжка е по-възрастна от демокрацията, Кирил Петков, дипломата ми за висше образование. Вече имам чувството, че аз съм писал Правилника за движение с всичките му изменения.
Но в последно време взе да ме хваща страх да шофирам. Честно ви казвам. Сигурно причина за това са телевизиите, чието основно правило в новините е да започват с катастрофите, докато преди Десети гледахме Тато, Брежнев и успехите на трудовите колективи. Безусловно роля играят и социалните мрежи, които нищят всяко пътнотранспортно произшествие, показват /и слава богу/ агресивните шофьори по пътищата, джигитите по автомагистралите и дори колите на НСО, които далеч не винаги използват светлинната и звукова сигнализация по предназначение.
Но тая работа с пияните и дрогирани шофьори вече излиза извън контрол. Имам чувството, че по бензиностанциите вече раздават джойнт като награда, ако заредиш догоре. От акцията, която започна с масови проверки след като Георги Семерджиев уби две невинни създания пиян и дрогиран се разбра, макар и отчасти, какъв бич е станал алкохолът и колко се е разпространила дрогата у нас.
Само за последните три дни, което ме накара да настъпя клавиатурата – три катастрофи с пияни и дрогирани. Върхът – вчера и двамата участници в катастрофа в София са били дрогирани. Ами те взеха да стават повече от трезвите участници в движението.
Аз вече не зная дали по софийските улици или по шосето пред мен или зад мен някой не е употребил алкохол, не е изпушил една цигара марихуана за настроение, или не е смръкнал една доза „бело“. Със страх се движа и се оглеждам дори по улица с предимство и се чудя дали като паркирам някъде после ще си намеря колата цяла.
Защото ако полицията хваща един напушен, сигурно други сто минават между капките.
Истина е, че по време на социализма за катастрофи се избягваше да се съобщава, въпреки че при по-малко автомобили /около милион в страната срещу над 3 милиона сега плюс тежкотоварния трафик/ жертвите бяха повече. Статистиката сочи приблизително еднакви данни за загиналите в периода 1981-1989 година – между 1120 и 1280 души. Липсва анализ на причините, но за дрогирани шофьори по това време трудно можеше да се говори. През 2015 година загиналите са 708 души, а през 2019 година – 628. Последните две ги прескачаме заради ковид кризата, когато пътуванията бяха ограничени до минимум.
Тази картина не трябва да ни успокоява, защото сме на второ място в ЕС след Румъния по брой загинали на 1 милион души.
И ако преди демокрацията по мои лични наблюдения основните причини за катастрофите бяха раздрънкалите руски возила и отвратителните пътища, сега дрогата и алкохолът, заедно с несъобразената скорост, самонадеяните изпреварвания и лошото обучение на курсистите, включително и купуването на изпити и книжки, правят пътя опасна територия.
Затова вчера едно невръстно момиче плачеше в съда и обещаваше никога повече да не прави така, а на други мярката за неотклонение тепърва ще се решава.
Това не са писания на овехтял с годините шофьор, а на човек с опит и прекрасни спомени какви самонадеяни хашлаци бяхме преди 45 години и как за нищо на света вече няма да повторя студентските си изпълнения.
А за дрогата разговорът е дълъг и затова не е за тук. Той естествено започва от семейната и училищна среда, преминава през борбата /или липсата на такава/ на МВР с наркотиците и наркопласьорите и завършва със специализираните места за лечение на зависимости.
Нито едно от тях не ни е наред.
