Датата на агресията на Съветския съюз срещу Полша - 17 септември 1939 г., се оказва решаваща за съдбата на много страни в региона
Избухването на Втората световна война, която започна с нападението на хитлеристка Германия или Третия райх срещу Полша на 1 септември 1939 г., е едно от събитията, които се отбелязват ежегодно в цяла Европа.
Датата на агресията на Съветския съюз срещу Полша – 17 септември 1939 г., обаче не е толкова широко известна на Запад. Ето защо смятам, че е необходимо непрекъснато да напомняме и за това събитие, което реши съдбата на моята родина и на други страни от Централна и Източна Европа, и то за цялото време на следващия половин век. Защото ако днес ние, поляците, и другите народи от нашия регион често твърдим, че познаваме Русия и разбираме нейната имперска мотивация по-добре от Запада, го казваме точно защото
имаме исторически опит, символ на който за нас е денят 17 септември
Навлизането на Червената армия на полска територия две седмици и половина след атаката на Вермахта и Луфтвафе е изпълнение на разпоредбите на секретната част от пакта Хитлер-Сталин, подписан на 23 август 1939 г. от шефовете на двете дипломации – Рибентроп и Молотов.
Двете тоталитарни империи сключват съюз, поделяйки помежду си дотогава независимите страни от Централна Европа. В германската сфера на влияние се оказва западната част на Полша, както Литва и Румъния, а в съветската зона – източната част на Полша, както и Латвия, Естония и Финландия.
Най-важният резултат от пакта за моя народ беше ликвидирането на независимата полска държава и подялбата на нашата територия между двата окупатора – нацистка Германия и комунистическа Русия. Други разпоредби на договора през следващите две години бяха частично променени. Финландия съхрани своята индивидуалност благодарение на Зимната война от 1940 г. На свой ред
Литва, след период на относителна независимост, беше погълната от Съветите
Подробните промени обаче не засегнаха най-важните правила на пакта – съдбата на народите и държавите от нашия регион на Европа оттогава се определя от двата империализма: Хитлеровия и Сталиновия.
По време на германската окупация Полша претърпя огромни човешки и материални загуби. Нацистите избиха 6 милиона граждани на Република Полша, в това число близо 3 милиона полски евреи. Те разрушиха и
изгориха хиляди полски градове и села, начело със столицата на страната - Варшава
Те разграбиха безброй материални и културни ценности – частни и обществени, които никога не се върнаха в моята страна. Само малко на брой извършители на германския геноцид и изтребление, военни престъпления, масов терор и грабежи след войната бяха изправени пред трибуналите в Нюрнберг и Варшава и получиха заслужено наказание.
Престъпленията на нацистка Германия обаче бяха поне морално осъдени от целия свободен свят. За съжаление, това не се случи с престъпленията на комунистическа Русия, които останаха ненаказани, а често и забравени.
Какво ни донесе съветската окупация на повече от половината от предвоенната територия на Полша? Тя доведе до клането в Катин: унищожаването на 22 000 затворници – офицери от Полската армия, полицаи и войници, както и служители, и други политически затворници.
Разстреляни са в разрез с всички международни конвенции, защото Сталин ги обяви за непримирими врагове на комунизма и верни на родината си патриоти. Това доведе до депортирането на половин милион мои сънародници в трудови лагери и места за принудително заселване в Сибир и в азиатската част на Съветския съюз; голяма част от тях никога не се завърнаха от тази “нечовешка земя” и умряха в изгнание. Окупацията донесе брутален терор, упражняван от НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи - централен правоприлагащ орган на Съветския съюз - б.р.) и идеологическа индоктринация, унищожаване на полската идентичност и националните традиции, упражняване на
натиск върху децата да изучават принципите на комунизма
и принуждаване да се откажат от вярата си.
Не само ние, поляците, знаем всичко това. Еднакво добре го знаят прибалтийските народи – естонци, латвийци и литовци. А също и другите народи, които се оказаха в съветската сфера на влияние след победата на Русия над Третия райх.
Пактът Хитлер-Сталин се разпадна след по-малко от две години, когато на 22 юни 1941 г. Германия напада сталинска Русия. Но принципът, съдбата на страните от Централна и Източна Европа да се решава не от техните свободни народи, а от владетелите на имперските сили, остана в сила.
Съветите победиха хитлеристка Германия и през 1945 г. заеха цялата територия на Полша и други страни на запад и на юг, чак до Елба, Дунав и Драва. Те включиха някои от тях директно в съветската държава като съветски републики – такава беше съдбата на балтите, беларусите и украинците. В други
установиха марионетни правителства, съставени от местни комунисти,
напълно подчинени на Москва – това се случи в Полша, Чехословакия, Румъния, Унгария, България и Източна Германия.
За нашите народи поражението на Третия райх не донесе така жадуваната свобода. Зависимостта от руската империя продължи чак до падането на комунизма – общо половин век!
Демократичните промени, инициирани през 1989 г. от полското движение “Солидарност”, доведоха до истинското освобождение на поляците и на други народи от Централна и Източна Европа, които възвърнаха своите собствени суверенни държави. Повечето от тях постепенно станаха пълноправни членове на НАТО и на Европейския съюз.
Независимостта на страните от нашия регион винаги е била трън в очите на руските империалисти. Така че веднага след като Москва се възстанови от шока след загубата на сталинската сфера на влияние, тя започна да се стреми към възстановяване на империята. Помним военното нападение срещу Грузия през 2008 г. Помним и неколкократното
брутално потушаване на движенията за свобода в Беларус и Украйна
И накрая, помним враждебната политика на Русия спрямо независима Украйна, въоръжената анексия на Крим и Донбас през 2014 г. и преди всичко пълномащабната геноцидна война със суверенната украинска държава, която се води от 24 февруари 2022 г.
За народите от нашия регион, които помнят историческите събития, символ на които е днешната дата – 17 септември, няма съмнение, че имперска Русия отново се стреми към експанзия в други страни. Тя иска същото, както през 1939 и 1940 г., когато действаше в съюз с нацистка Германия, и през 1945–1991 г., когато самостоятелно управляваше нашите страни.
Русия винаги е искала да има власт над цяла Централна и Източна Европа. Но свободна Полша, свободна Украйна и всички други независими държави в нашия регион никога няма да се съгласят с това. За нашите народи това е въпрос на живот и смърт, запазване на идентичността и оцеляване. Това е въпрос на нашето бъдеще, безопасност и просперитет.
----------------------
Текстът, предоставен ни от полското посолство в София, е публикуван съвместно с полския ежемесечник “Всичко най-важно” в историческия проект с Института за национална памет и Полската национална фондация.