Хлябът у нас този август струва с 28,8% повече, отколкото миналия август. Което само по себе си е доста неприятна новина за семейните бюджети. В същото време същият този хляб е най-изхвърляната храна у нас.
Нещата опират до хранителните навици. И по-точно до липсата на рационалност в културата на храненето. Оказва се, че изхвърляме 670 хиляди тона храна годишно. Изглежда, купуваме без предварителна точна преценка колко, кога и как ще изядем и резултатът е, че след това изхвърляме храна.
Къде е тук прословутата българска пестеливост? Точно сега - на фона на луда инфлация - имаме остра нужда от здрав разум. Особено при положение че даваме за храна 30% от разходите си на фона на 20% при средния европеец (това, разбира се, е заради ниските доходи в България).
Тежките теми, които се очакват тази зима, ще са две - високите цени и енергийните проблеми. Как стоят нещата с разходването на енергия? Неотдавна доклад на “Икономист интелиджънс юнит” посочи, че България е силно застрашена от вторичните ефекти от недостига на газ - енергията тежи прекалено много в потребителската ни кошница в сравнение с други европейски страни, защото икономиката ни е много енергоемка - два и половина пъти над средните стойности за ЕС. Терминът е “енергийна неефективност”.
И докато цяла Европа говори за затягане на коланите, ние трябва да се замислим за начина, по който сме организирали пътя на храната и производствените процеси. Тези неща са на различни нива - едното опира до семейството, другото до политиките на държавата. Но има нещо общо - трябва корекция за повече рационалност, ако щете - за по-висок коефициент на полезно действие.
* Коефициент на полезно действие - термин за измерване на ефикасността на системата.