В “Музика без край” по БНТ срещаме зрителите с най-обичаните певци и техните златни хитове
Вече 40 години Богдан Томов е на музикалната сцена, а 23 години продължават турнетата, с които радва и децата. Така че той е късметлия, защото е любимец на малки и големи. Отскоро е водещ на предаването “Музика без край” по БНТ, където среща зрителите с едни от най-големите имена на нашата сцена и представя хитовете им, с които са израснали няколко поколения.
-След близо 13 г. отново се върнахте в БНТ, г-н Томов. Защо?
- Предаването “Музика без край” вече има една година живот в БНТ. То предлага среща със златните хитове на най-обичаните изпълнители в България. Зрителят копнее да види любимците си, да се върне в онази прекрасна атмосфера, която е малко романтична, малко ретро, емоционална за всеки. Защото с тези песни са израснали, женили са се с тях, влюбвали са се. И съм сигурен, че предаването ще има много силен отзвук. Ще представяме и нови изпълнители, които са с тенденция за дълъг творчески живот. Трябва да се дава шанс на млади, талантливи хора.
- Има толкова много предавания, търсещи нови изпълнители, но след това се забравя за тях. Нашата идея е да подаваме ръка на младите и те да продължават пътя си на сцената.
- Познавате много добре българската музика, няма ли да участвате и като сценарист?
- Ще бъда съсценарист, редактор е Розмари Драгнева, с която сме учили заедно в Музикалната академия, а продуцент е Милен Иванов. Познавам всички тези колеги и приятели, били сме заедно дълги години, на някои от тях съм помагал, други на мен са помагали. Вече 40 г. съм на сцената и това ще ми помага в контакта с изпълнителите. Не се интересуваме от жълтини, по-скоро ще има закачки, емоционални неща.
Няма да има стари кадри,
а ще бъде с модерна визия. Режисьорът Станислав Терзиев ще преценява как да изглежда представянето им в студиото.
Ще се старая да бъде с минимум говор и максимум музика, хората искат да слушат повече песни, отколкото приказки. Предаването вече върви по БНТ и се излъчва всеки четвъртък от 21,00 ч.
- Имате дългогодишна музикална кариера. Навремето това ли беше единственото нещо, към което искахте да тръгнете?
- От съвсем млад се насочих към музиката, винаги съм пял, танцувал народни танци. Тренирал съм и футбол, винаги съм бил активен. А когато постъпих в Музикалния театър, музиката наистина ме грабна. Може би щях да се занимавам с оперета, но срещнах Любо Денев, който е джазов музикант, запали ме и така кандидатствах в естрадния факултет на Музикалната академия. Бях подготвил негови песни за трети тур на изпита и той дойде да свири по време на изпълненията ми. Ректор тогава беше Димитър Тъпков и той му възложи да напише мюзикъл за студентите.
Играхме в първия български рок мюзикъл
“Утре в десет” заедно с Веско Маринов, Жоро Христов, Розмари Драгнева.
Но след като завършихме Академията, всеки тръгна по свой път.
- Участвали сте все изпълнители, които през годините сте станали много популярни. Защо не го възстановихте, със сигурност щеше отново да има голям интерес?
- Имаше идея Любо Денов да го направи “30 години по-късно”, но не се намериха финанси.
- А как попаднахте в Музикалния театър?
- Много обичах музиката и отидох да работя там като сценичен работник, знаех, че нещо различно ще ми се случи. Така и стана. Видин Даскалов ме чу веднъж как си пея, докато вървяха репетициите на мюзикъла “Оклахома”, и ми каза: “Я ела, моето момче, да те чуя.”. Извика и други артисти на прослушването. След което
започнах веднага уроци
и един месец по-късно той отново ги събра. Всички бяха много впечатлени какъв напредък имам.
- Преди това никога ли не сте ходили при музикален педагог?
- Не, никога, но знаех, че има хляб в мен. Качих се на сцената през 1983 г.
- Как ви се отрази славата в началото?
- Как да се държи един млад човек, който още при старта на кариерата си влиза в зала “Универсиада” и трябва да бъде в една гримьорна с Емил Димитров? Пристъпих с огромно уважение и респект към големия артист, защото е един от хората, заради които съм на сцената. Лили Иванова, която боготворя, ми е давала съвети и страхотна помощ. Подготви ме за фестивал в Рощок, посъветва ме какъв репертоар да подготвя, как да се държа, какво самочувствие да имам. Спазих всичко и се върнах с награда. Лили Иванова е страхотен мотиватор и много добър приятел.
- Винаги съм се стремял, както и сега, песните да могат да се запомнят още с първите слушания. Да има нещо, което човек да запомни, да си запее. Може би и затова толкова години работя с такъв мелодик като Асен Драгнев.
- Имате енциклопедични познания за чуждата музика, но навремето достъпът до нея беше доста ограничен. Как получавахте тогава информация?
- Тогава нямаше интернет и наистина
беше трудно да се намира информация
- Кои срещи с други изпълнители помните като много важни за вас?
- Дълго време сме работили с братя Аргирови. Много си пасвахме, имат прекрасно чувство за хумор и досега сме близки приятели. Един човек невероятно много ми помогна в кариерата - бате Гошо Минчев. Имал съм страшно много концерти с него, четири-пет години постоянно. У тях имаше цялата музика на света, слушахме на ролков магнетофон, на плочи. Научи ме на етичност, коректност към колегите, беше вдъхновител. Работил съм с всички: с “Щурците”, ФСБ, “Тангра”... все изключителни музиканти.
- А как ви се струват новите изпълнители?
- Могат да се чуят и много излишни неща, но ще се изчистят. Има представители на качествената музика, която ще остане - Графа, Любо Киров, Мария Илиева, хубаво е, че се появиха доста млади изпълнители, които се утвърдиха.
- Продължавате ли да правите партита?
- Да, занимавам се и с продуцентство, организирам партита на много високо ниво, правя програми, които да вървят на един дъх, динамични и разнообразни. Каня колеги певци, включвам актьорски скечове, различни атракциони. Винаги програмата е различна и съобразена според съответните хора.
- Дъщеря ви Томислава учеше във Франция, завърши ли?
- Завърши магистратура, в момента работи в ООН в Женева в департамент “Бедствия и аварии”.
- Не искахте ли да тръгне по вашия път?
- Не, въпреки че пее прекрасно. Виждах у нея потенциал да прави различни неща. Разви се в много сериозна дейност, която има и благотворителна насоченост. Аз съм организирал толкова партита, но
тя направи толкова впечатляващ бал във Версай,
беше в екипа, който го организира, че направо ме разби.
- Остава ли време за музикалната ви кариера?
- Да, продължавам да пея, разбира се. По време на пандемията единствената протегната ръка към свободните артисти беше от Национален фонд “Култура”, който подкрепи различни проекти. Направих 10 нови песни на Стефан Димитров, гениален автор, по стихове на пловдивската поетеса Гергана Сотирова. Тя има изключителен усет за детските песни и написа истории за котета с много чувство за хумор. Със Стефан Димитров започнахме този проект преди десетина години и сега най-сетне успя да се реализира.
- Това не са първите детски песни, които записвате, къде могат да се чуят?
- Тези песни ги изпълнявам непрекъснато, вече 23 години правя големи турнета, благодарение на Националното сдружение на общините в България. Докато мога, ще продължавам, защото децата от първите ми концерти вече идват със своите деца. Не е вярно, че хлапетата не харесват такива песни, а искат само чалга. Всички много се забавляват, освен песни има и въпроси, игри...
Освен това влязох в студио и записах и други нови песни, не само детските. С една от тях - “Не спи градът”, участвах миналата година в конкурса за поп и рок песен “София” и взех награда. И тази година конкурсът завърши с моята песен. Тя е по текст на поета Добромир Банев, а музиката и аранжиментът са на Асен Драгнев, който тази година на същия конкурс взе награда за цялостен принос. На конкурса “Бургас и морето” се явих с “Текила за сам” по стихове на Иван Тенев и музика - Илиана Атанасова, Александър Табаков.
С нея също взех награда,
а съвсем скоро ще пусна нова песен.
- От много години събирате плочи, каква е бройката им вече?
- Нямам представа, но горе-долу е попълнена откъм старата класика - поп, рок, джаз... Радвам се, че през последните 5 - 6 години пак стана модерно да се слушат плочи на грамофон. Човек винаги може да намери в различен момент подходящия винил, подходящата музика. Много по-хубава е, когато звучи от грамофон, звукът и влиянието са различни.
- Сред тях има ли редки издания?
- Имам няколко, които са много лимитирани. На самата плоча пише, че е номер 135, да речем от 2000 бройки на “Юрая Хийп”. На “Пинк Флойд” имам юбилейно издание.
- Откъде ги купувате?
- От Лондон, Париж, Солун... много обичам антикварни магазини, но и в България има страхотни такива места и намираш най-ненадейно плоча, която не можеш да откриеш никъде другаде. Ако търсиш упорито, можеш да намериш изключително интересни неща.
