Огромни пространства с изградена инфраструктура стоят пустеещи, казва председателят на Националната асоциация на строителните предприемачи
Георги Шопов е роден през 1972 г. в София. През 1995 г. завършва УАСГ специалност "Промишлено и гражданско строителство". След това пет години работи като проектант на свободна практика. През 2000 г. основава фирма "Тобо проект". В момента е управляващ собственик на "Тобо груп", която включва около дузина фирми, специализирани в проектирането и строителството. От 2016 г. е председател на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи.
- Господин Шопов, няма ли вече едно твърде голямо презастояване в България, особено в столицата и в големите градове?
- Това се приказва от хора, които не разбират от материята, а и е тема, с която се злоупотребява. Цифрите показват, че в Париж, за който всички бленуваме, средната гъстота на жителите е 20 хиляди човека на квадратен километър. В Атина е 18 хиляди, а в София е 2600 човека на квадратен километър, т.е. разликата е в пъти.
По-неуплътнен град от София просто няма никъде по света, всеки може да влезе през гугъл и да види това. Такова нещо можеше да си позволи само социализмът - толкова нерационално и така разхитително използване на територията. В българската столица имаме само един заселен център и заселени панелни комплекси. А между тях – огромни пустеещи площи.
Това е изключително неефективно, защото изграждането и поддържането на необходимата инфраструктура струва страшно много пари. Получава се така, че много малко хора се възползват от нея, а и транспортните разстояния са прекалено големи.
Всичко това е една от причините София освен неуплътнена да е и една от столиците с най-лоша инфраструктура, главно това се отнася за канализацията и водопроводите. Дори в новите кварталите, където жилищата струват скъпо, няма инфраструктура.
При такава неуплътненост столичната управа трябва да посочи в кои райони възнамерява приоритетно да се строят жилища, в кои – офиси и т.н. Защото трилиони левове ще струва, ако навсякъде в рамките на околовръстното се изгради инфраструктура, която после не се използва. Трябва да има зони, за които някой трябва да каже, че ето тук ще се строи.
- Общият устройствен план на столицата не е ли този документ, който показва къде какво може да се строи?
- Нашият общ устройствен план е неработещ, той веднага би паднал като документ в съда. Защото всеки общ устройствен план трябва да бъде придружен от инвестиционна програма, която да показва до коя година каква инфраструктура къде ще се изгради. Без такава програма планът е просто една цветна картинка, която за нищо не служи. Такъв план просто няма.
- Вие като строителен предприемач виждате ли части от столицата, които са подходящи за жилищно строителство, или поне по-подходящи от други?
- Има много територии, в които с парите на нашите родители и дори дядовци вече е изградена някаква инфраструктура, а днес пустеят и тези пари на практика са хвърлени на вятъра.
Това са например военни имоти главно в района на „Полигона“, всички жп ареали в района на сточните гари, бившите научно-производствени зони, в които има много недействащи предприятия.
- Повечето от тези, които ми сочите, се намират в северната част на столицата, а за презастрояване се говори предимно в южните части?
- Обвиненията, които аз чувам, се отнасят за цяла София. Обикновено, когато някой си купува някъде жилище – където и да било, не му е приятно след това наоколо да има още строителство. Първо, защото три години ще е шумно и мръсно. И второ – защото си мисли, че само той има права. На живеещите във „Враждебна“ например сигурно не им е приятно над тях да летят самолети, но градът има нужда от летище. А на живеещите близо до трамвайна спирка – да чуват трамвая. Но хората в столицата имат нужда от този трамвай.
У нас общият случай е такъв – хората, които първи се заселват някъде, се дразнят, когато и други искат да се заселят там. Затова има закон, има и план, който казва къде какво може да се строи. И човек може да провери и да види, че и други могат да се заселят след него в този квартал.
- Но ако се върнем на нуждата от инфраструктура, доколкото знам строителните предприемачи често се принуждават сами да я изграждат, не е ли така?
- Така е, но ние може да работим само на парче, което не е най-удачното решение. Например в „Манастирски ливади-Запад“ улиците и каналите бяха прокарани от самите строителни фирми. Ефектът е много лош, чисто инженерно не можеш да направиш добре една канализация, ако я правиш парче по парче.
Пък и това не е справедливо спрямо гражданина. Защото той плаща два пъти за едно и също нещо, без да го получава. Веднъж плаща през данъците си инфраструктура, която не получава. А купувайки си апартамент от мен, плаща втори път.
- Общината не компенсира ли тези разходи?
- Не ги компенсира, тя може да си позволи да постъпва така. Да не говорим, че за самото изграждане на тази инфраструктура минаваме през огромно чакане – за разрешителни, за одобряване на проекти и т.н.
- Преди дни МРРБ пусна за обществено обсъждане нов вариант на наредба 7 за нормативите за строителство, преди това – проект за поправкит на Закона за устройство на територията. Бяха ли съгласувани с бранша тези промени и какви са вижданията на Националната асоциация на строителните предприемачи по промените?
- Важните неща, за които се борихме, са отразени в промените на наредба 7 с някои малки изключения. Например таванските помещения продължават да влизат в изчисляването на коефициента за интензивност, който обаче показва броя на хората, които ще живеят в сградата. Също така отпада възможността да има северни апартаменти, както предлагахме. Но имаше и много глупави изисквания и недоразумения, които падат. Например, най-ниската височина на помощенията да не е по-ниска от метър и петдесет, което се отнася за мезонетите, да няма спални помещения близо до асансьорната шахта, както и други стари постановки, които вече не отговарят на съвременните изисквания. Всички тези промени ще действат само напред във времето, отнасят се за новото строителство.
По-важното обаче са промените в ЗУТ, където има 8 неща, по които браншът – предприемачите, архтектите, проектантите, се обединихме, че искаме промени. Например искаме указание от МРРБ за прилагане на члена, който постановява, че администрацията може само веднъж и то писмено да даде бележки по даден проект и ако клиентът не ги отстрани в двуседмичен срок, да му върне проекта.
Мълчаливият отказ също така искаме да се прилага, защото това дава възможност да се очърнеш към съда.
Имаме единство и по искането Законът за устройства и застрояване на столичната община да бъде премахнат, защото има по-общ Закон за устройство на територията, който следва да се прилага за всички общини и да се премахне този сепаратизъм.
Гилдията иска и да се премахне постановката, която позволява готови обекти да не се приемат. Също така и безумието с изискванията за озеленяване. Не че не искаме да озеленяваме, но предлагаме да се въведе такса за него и събраните по този начин пари общината да ползва за цялостно озеленяване на района, вместо като сега да правим озеленяване на парче.
Имаше и един лобизъм напоследък, което за малко да доведе до изискване на всеки 5 паркоместа да се правят станции за бързо зареждане на електромобили. Само че при една сграда от 3500 квадрата, ние трябва да изградим два трафопоста с по 630 киловолта мощност, за да поеме натоварването. Бързозарядни станции по света се слагат на бензиностанции, по магистралите, изобщо на места, в които това е необходимо. В жилищата обаче не е – можеш да оставиш през нощта да се зарежда от обикновената мрежа.
И последното нещо – да се върне уличната тегоба. Сега има много частна собственост под улиците и другите публични пространства и наскоро главният архитект на столицата Здравко Здравков бе изчислил, че няколко трилиона лева ще са необходими, за да се отчужди всичко това. С Търновската конституция е била въведена уличната тегоба. При нея не се отчуждава имотът – просто частта от него, която остава под улицата се компенсира с повишената стойност на имота, който се строи. Това е разписано много подробно и ще спести огромни средства на обществото.
