Победата на Мелони може да се окаже ефимерна
Ако се питате как така Джорджа Мелони, лидер на крайнодясната и консервативна партия “Италиански братя”, триумфира в периода на криза и обедняване за сметка на левите партии, известни като застъпници на социалните права, може да изберете сред няколко отговора.
Първият е, че 45-годишната римлянка спечели избирателите най-вече със своята последователност – никога през изминалите години не премина под друго знаме, никога не промени позициите си, винаги беше в опозиция, дори когато всички вкупом в парламента отляво и отдясно гласуваха за Марио Драги за премиер.
Гласоподавателите възнаградиха политика, който единствен в досегашния си път не направи компромиси и демонстрира само позиции “да” или “не”,
без да увърта и без да се нагажда според нечий вкус
Вторият отговор може да е този – просто колелото се завъртя и сега дойде редът на Джорджа, чийто прощъпалник навремето беше като министър на младежта в четвъртото правителство на Берлускони. През изминалите години италианците изпробваха всичко възможно, което беше на власт – леви, центристкодесни, десни и популисти, които направиха компромиси и с едните, и с другите. В крайна сметка никой от тях не доведе страната до онези радикални промени, които обещаваше. Затова
настъпи времето и на единствената партия, която
досега не е била на власт
Родената преди 10 г. “Италиански братя” тръгна от 4,3% на изборите през 2018 г. и стигна над 26% на последния вот. От тогава до сега обаче изглежда така, сякаш е минал век, като се има предвид скокът на Мелони.
Третият отговор пък може да е този – Джорджа спечели, защото показа как жена, тръгнала от народния римски квартал “Гарбатела”, израснала от едногодишна без баща, който е изоставил семейството ѝ, и незавършила висше образование, може да се превърне в неоспорим лидер в една изключително мъжка партия като нейната. Тя беше предпочетена от италианците пред останалите лидери не защото е жена, а защото се оказа по̀ мъж от мъжете и по̀ експерт от професионалните политици. Мнозина от критиците ѝ жени даже се оплакват, че идва на власт политик, който е против жените, визирайки позициите ѝ по някои “женски” проблематики. Мелони постави в мат всички около себе си, като се започне от съюзниците ѝ в коалицията
Матео Салвини и Силвио Берлускони, които дори
заедно не можаха да постигнат резултат като нейния.
В Италия идва нов популистки период след този на движението “5 звезди”, за което гласуваха най-много на изборите през 2018 г. Страховете, че близо век след раждането на фашизма печели най-крайнодясната партия, която някои наричат ту постфашистка, ту неофашистка заради корените ѝ в Италианското социално движение, не са основателни. Все пак Мелони е родена през 1977 г. и командва в партията си, въпреки че тя е пълна с носталгично настроени за някогашните времена личности.
Италианската конституция дава правото на президента да каже сега кой да бъде премиер. Ясно е обаче, че Серджо Матарела не може да не се съобрази с народния вот.
Той постанови над 44% за дясноцентристката коалиция и тя ще има необходимото парламентарно мнозинство да управлява благодарение на смесената система (eдна трета мажоритарна, две трети пропорционална), по която се проведоха изборите.
Рисковете за мнозина обаче са в съвсем друга посока – дали и Европа ще повлече крак след завилата надясно Италия и как точно страната ще продължи политиката си към войната в Украйна. Всеизвестно е, че двамата съюзници на Мелони – Берлускони и Салвини,
са близки приятели от миналото на Путин
и че демонстрираха колебания по отношение на санкциите срещу Русия. На всичкото отгоре Лигата на Салвини беше заподозряна във финансиране от Москва.
Самата Мелони категорично не одобрява Путин и
подкрепя Украйна
Италия е една от основателките на Европейската общност, тя е трета икономика в съюза, има втория най-голям дълг спрямо БВП сред 27-те членки на ЕС и на финансовите пазари се смята за най-рисковата страна в еврозоната след Гърция.
Затова всичко, което става на Ботуша, рефлектира на пазарите, опасяващи се от нестабилност.
От друга страна, вотът на Италия в Брюксел, така както и съюзите, които се опитва да направи с тези или онези страни, тежат изключително. След години на люшкания Марио
Драги беше успял да постави Италия в центъра
на европейската политика
заедно с Берлин и Париж. Какво ще се случи от тук нататък обаче е неизвестна величина.
Дали правителството на десните националистки партии, защитници на твърдата традиционна линия в семейната сфера, на строгите политики спрямо имигрантите, ще измести страната от позициите , в които я беше поставил досегашният премиер? А какво ще стане с предпазливата финансова политика или пък с категоричните проатлантически позиции? Ще пострадат ли гражданските права в много сфери, като се започне от абортите и гражданските съюзи между хора от един пол, до които се достигна в миналото благодарение на левите партии?
Опасенията са, че принадлежащите към три различни семейства в Европарламента партии на Мелони, Берлускони и Салвини, ще разместят тотално силите в Брюксел. Още повече, че десните набират скорост в Чешката република, Швеция, настъпват и в Испания – нещо, на което Джорджа Мелони искрено се надява.
Догадките за това, какво точно ще направи бъдещото правителство от крайнодесни партии обаче се доминират от “майката” на всички въпроси - какво ще стане в икономическата сфера в периода на криза заради цените на газа.
Италианският избирател умее
да наказва онзи, който му изпразни, или най-малкото,
не му напълни джоба, както е обещал,
така че не е изключено сегашната победа да се окаже ефимерна.
Така стана и с популистите от “5 звезди”, които през 2018 г. декларираха, че ще преборят бедността, а се сринаха от тогавашните 32 до сегашните 15 на сто от гласовете.
