Силно увеличение на хората, отишли до машините, за да изберат “Не подкрепям никого”. Защо?
Парламентарния вот в неделя, изглежда, ще счупи досегашния рекорд по пасивност, а той бе на 14 ноември 2021 г., когато гласувахме за парламент и президент. Тогава ЦИК отчете 2 669 260 гласували.
Вотът тази неделя произведе и още един феномен - огромно увеличение на гласувалите с опцията “Не подкрепям никого”. 87 634 са българите, които не са останали вкъщи, а са отишли до избирателните секции само за да изразят с гласуване тази позиция.
Така “партията” на силно разочарованите от партиите
е нарастнала двойно спрямо изборите през 2021 г. И с над 3% от вота се озовава близо до 4-те процента праг за влизане в парламента. Което няма практическо значение, защото този вот не кандидатства за представители в законодателната власт. Анализаторите обаче казват, че гласовете “Не подкрепям никого” са индикатор за нивото на протестен вот и разочарование от партиите.
Опцията за гласуване “Не подкрепям никого” бе въведена през 2016 г. заедно със задължителното гласуване с цел хората, които не виждат свой представител в нито една партия, да имат избор. Задължителното гласуване обаче си остана пожелателно.
В свой анализ на резултатите от изборите, базиран на профили от екзитпола “Галъп интернешънъл” пишат: Видно е, че този път има почти тройно повече гласували с “Не подкрепям никого” в сравнение с последните избори. Този факт заслужава отбелязване на фона на дългогодишния спад на абсолютните гласове в тази категория. Кои са тези хора? Най-вече млади хора, респ.
гласували преди за нови проекти,
сред които изпъква “Продължаваме промяната”, или негласували и нямащи право да гласуват миналия път заради ненавършена възраст.
Делът на “Не подкрепям никого” показва, че в тези избори действително немалко гласоподаватели не са намерили особен смисъл или поне не са намерили – за разлика от вълните на избор през 2021 г. – голям нов политически проект”.
* Отричащи всичко - от англ. deny - отричам.