Сред 87-те хиляди с вот “Не подкрепям никого” са бивши избиратели на ПП и на ИТН, решили в последните дни да гласуват наказателно
Негласувалите
Втори поред парламентарни избори се открояват с ниска избирателна активност от порядъка на 2,6 млн. гласували (като този път броят им вероятно ще остане малко под тази граница). Няколко са важните неща, които трябва да бъдат маркирани за негласуващите:
- Първо, колкото повече нараства делът им, толкова повече социално-демографската им структура се препокрива с тази на цялото население.
- Второ, при все по-нарастващия им брой и очертаното препокриване от миналата година насам се наблюдава съществена трансформация в ядрото от негласуващи: ако преди години като такива се открояваха най-вече младите избиратели и живеещите в големите градски центрове икономически активни българи, сега пасивни по отношение на участието си във вота са отново младежите (но също и техните по-възрастни роднини) от региони с по-сериозни икономически затруднения. Бърз поглед към географията на активността откроява 23-и МИР в София като най-активен в изборите на 2 октомври, а райони като Кърджали, Сливен, Плевен, Добрич, Шумен – като най-негласуващи.
- Трето, съществена отговорност за ниската избирателна активност носят самите партии. Те просто не успяха (или не пожелаха) да мотивират хората да гласуват.
Проучване на “Алфа рисърч”, проведено в седмиците преди вота, показва, че сред причините да не се участва в него в съотношение 2,5:1 е
разочарованието от партиите - то доминира
над незаинтересоваността и традиционната алиенация от политическия живот. Подобна тенденция е индикатор за опасностите, които могат да последват разлагането на системата на традиционните партии – процес, за който съзнателно или не допринесоха както появилите се на сцената през последните две години нови политически проекти (чрез упоритото неглижиране на ценностните и идеологически основания на всяка политическа формация), така и президентът (който не успя да се наложи като лидиращата и конструктивна за политическия дебат фигура).
Гласувалите с “Не подкрепям никого”
В потвърждение на описаната по-горе тенденция на разочарование от партиите изборите от 2 октомври произведоха още един своеобразен рекорд: повече от два пъти в сравнение с всеки от изборите от 2021 г. нарасна делът на избралите квадратчето “Не подкрепям никого” (той варира между 35 000 и 47 000 през 2021, а сега е в рамките на 87 000).
Профилът на тези 87 000 души, които са си направили труда да отидат до избирателните секции, до голяма степен възпроизвежда този на негласувалите: жители на областни и по-малки градове на възраст 18 – 40 г., преобладаващо жени. Любопитен момент е, че сред тях се открояват бивши избиратели на ПП (всеки пети от тези 8 000 гласа) и ИТН (всеки десети от тези гласове). Нещо повече, мнозинството от гласувалите с “Не подкрепям никого” са взели решението да постъпят така през последните няколко дни преди вота.
С други думи, тези хора са имали очаквания към партиите, които в хода на кампанията не просто не са били удовлетворени, а дори са стимулирали този своеобразен наказателен вот.
