Политическият процес след изборите може с лекота да бъде абортиран, ако подходът към необходимите следващи стъпки се окаже груб или прекалено прибързан. Почти веднага след затварянето на избирателните секции се оформиха двете основни политически позиции, които "се бият" на терен вече трети ден. Първата - който си е победил, да си управлява, ние отиваме в опозиция. Втората - не си правете илюзии, бързо започвайте преговори за ново правителство. Прибързването е лош съветник - винаги. Каквото и да е моето мнение по въпроса, считам, че ще бъде цивилизовано политическият процес да се придържа не просто към императивите на настоящето, но и към ритуалите, които дават възможност на всяка една обществена дейност да бъде цивилизована или - поне - изразяваща известно възпитание.
В състояние съм да разбера позициите на тези политици, които се идентифицират с "промяната" - с процесите на реформистко преобразуване на българското общество. От две години насам те се преживяват и се проявяват като революционери, които не могат - не искат да направят компромис със своите идеални цели. Нещо повече - дори и да искат да направят компромис, страхуват се, че радикалните им привърженици, тръгнали с тях под лозунга "всичко или нищо", просто ще ги изоставят, ако лидерите проявят каквото и да е революционно колебание под формата на здрав разум.
Спомням си дебатите в една такава радикална група във ФБ, в която бе трудно да преброиш изказванията - "Или вкарвайте "онези" веднага в затвора или се разкарайте..." Троцкистката дилема "всичко или нищо" никога не е била чужда на определени радикални групи в България, които за щастие са малобройни, но поради добрата си организация и публична видимост оказват доста по-голямо влияние върху обществения живот, отколкото собственото им социологическо тегло. Някои от лидерите на "промяната" с удоволствие принадлежат към това троцкистко крило на незабавните революционни действия. Те с радост очакват "враговете", спечелили с малко тези избори, да се провалят - или пък гневната улица да ги провали и да докара тях, "лидерите на промяната", отново на власт.
Други лидери - тези на по-либералните и разумни крила на "промяната" си дават ясна сметка, че предусловието "всичко или нищо" е задънена улица за собствената им политическа перспектива, но се боят да изкажат тези мисли гласно, за да не станат жертва на собствените си кръвожадни радикали. Днешното либерално крило на "промяната" е наследник на славната седесарска традиция на антикомунистическия радикализъм, която през 90-те години компенсираше недостатъчния си политически потенциал със същата платформа "всичко или нищо", която поне от сто години изразява психологията на "перманентните революционери" в политиката.
От другата страна на уравнението в бушуващата пред нас политическа криза са представителите на "статуквото", управлявали страната в продължение на 12 години и успели да съхранят ядрото на своята обществена подкрепа през бурята на последните две революционни години. Те имаха надеждата, че успехът им да запазят своята обществена представителност ще им даде възможност да се ре-легитимират в политическия процес след тези - поредни - избори. Днес те мълчат, очевидно разбрали, че както победата им на изборите е умерена, така умерени са и шансовете им да бъдат припознати за възможен партньор - макар и при определени условия. Те също са зависими от одобрението и подкрепата на собствените си поддръжници. Тук радикали почти няма, но има очаквания, които не могат да бъдат пренебрегнати без да се рискува собствената политическа перспектива.
Не ще и дума - тази политическа криза може да продължава още известно време, през което непрекъснато ще нарастват златните шансове на президента Радев укоризнено да сочи на гражданите политическия театър и - почти безмълвно - да им говори: "Тези хора, тези партии, тази политическа система няма да свършат работа на никого... Време е за промяна, за "силна ръка", за "мъжка отговорност..." Ей такива работи... Ние знаем докъде ще доведе тази позиция на непримиримо властолюбие, което в България се храни от неприязнените очаквания на хората спрямо политическата партизанщина и неспособността на практикуващите я партии да управляват страната. Когато в 6 часа сутринта на 9 септември премиерът Муравиев чул речта на професионалния превратаджия и кремълски послушник Кимон Георгиев по радиото, само промълвил - "Този човек за трети път ме сваля от власт..." Днес не е време за преврати. По-скоро - днес е време за "постмодерни" преврати. Не забелязвате ли, че вече две години пред вас тече "постмодерния" преврат, на "вдигнатия юмрук" на засега служебно практикуващия еднолична диктатура Радев?
Когато си в задънена улица, най-неразумното поведение е да се мъчиш да излезеш с идеите, възгледите и инструментите, които са ти помогнали да влезеш в нея. Ние непрекъснато правим точно това. Всъщност, излизането от задънената улица е възможно само ако откриеш ново измерение на проблема и се опиташ да го решиш с нови средства и ресурси. Понякога новото измерение се оказва просто времето - ако можеш да си го позволиш. Времето лекува, от времето се поумнява. Ние нямаме време. Давайте нататък...
Очевидно е, че с призиви - "Съберете се и направете правителство", работа няма да се свърши. По-скоро - работата ще си свърши само отлично позиционираният Радев - в посоката, която описахме по-горе. Като не можете да направите правителство - той ще ви направи правителство. Като не можете да създадете парламентарно мнозинство - той ще ви направи мнозинство. В краен случай - ще направи вечерна проверка... Все тая, не ли?
Освен всичко друго, политиката е процес на общуване. Ние сме гласували за определени политически партии за да преговарят помежду си и да търсят решения на общите ни проблеми като ежедневно създават пространство и разбиране за национален, обществен интерес. Ключът към разблокиране на политическата криза е началото на диалог. Диалог без условия. Диалог без призиви за каквото и да било - включително за правителство. Политическите лидери, които овластихме в неделя трябва да започнат да работят като се срещнат и споделят едни на други своите представи и визии за управлението на българската държава към ден днешен.
Без да се обвиняват едни други - предизборната кампания свърши. Без да имат предварителни очаквания едни от други. Ако е възможно - без да се мразят едни други. В диалогът се проявяват отчетливо както различните позиции на участниците, така и възможните общи пространства на съгласие. Такива пространства ВИНАГИ съществуват. Въпросът е в това дали са достатъчни за да породят практически съгласия за управлението на страната. Но това е втори въпрос. Първият въпрос е - кога ще седнете да разговаряте помежду си? Не ми отговаряйте с предизборни клишета - "Аз с мафията не разговарям...", "Аз с хора, които искат да ме няма не разговарям..." Вие сте ЗАДЪЛЖЕНИ да разговаряте помежду си! Аз съм ви задължил - с простия акт на гласа, който съм пуснал в урната в неделя. Аз съм ви овластил да ме управлявате. Да решите как ще управлявате мен и другите като мен. Не съм гласувал за това да ми обяснявате защо НЕ МОЖЕТЕ да управлявате. Ако не можете - отстранете си, други ще опитат. Не съм гласувал за това да ми говорите, че ще ме управлявате СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ, когато пак отида да гласувам.
Имате едно основно първо задължение - да седнете и да дебатирате проблемите на държавата и обществото помежду си. Независимо от това какво сте решили - да бъдете в управлението, да бъдете в опозиция, да бъдете антисистемни - срещу държавата... Опозицията не означава остракизъм. Опозицията означава друг поглед, друга визия към управлението. На този етап ние не искаме от вас да правите велики неща - правителство, революция, реформа. Искаме едно просто нещо - да седнете и да разговаряте помежду си. Не по микрофоните на медиите. Не с надвикване по площадите. Не - седнете на затворени врати, изпратете навън репортерите и разговаряйте. Веднага! Преди да започне да работи парламентът. Преди да се наприказва президентът. Преди политическата блокада да се превърне от ситуационна в структурна - в необратима. Тогава и да искате да разговаряте - може вече да нямате такава възможност... Обърнете внимание на политическата съдба на партията ИТН. Няма да е за чудене, ако я последвате...
(От фейсбук)
