Градусите на напрежението в обществото не спадат след проведените предсрочни избори, както е логично да се случи. Веднъж, защото има победител в тях, но зад него няма парламентарно мнозинство за съставяне на правителство.
И втори път - защото политиците разговарят през медиите, като повечето предпочитат да чертаят дебели червени линии към останалите сили в парламента. Засега. Пак засега само от ГЕРБ излязоха с предложение да се направят контактни групи, които да започнат разговори по всички важни теми в държавата. Пък току-виж се стигне и до съставянето на редовно правителство.
Чуха се и призиви към президента да не бърза със свикването на новия парламент, за да се огледат партиите и да започнат, макар и неформални разговори какво ще правят заедно за управлението на страната. Вицепрезидентът обаче вече подсказва, че Радев може да свика депутатите още другата седмица.
Тогава остава наистина само вариантът с контактните групи. Вместо да се гледа на него с голяма доза скептицизъм и подозрение, по-добре е да си дадем сметка, че единственият вариант днес и сега е политическите лидери да седнат и да си говорят. А ако пък толкова не могат да се гледат, да изпратят символични посланици за преговори в така наречените контактни групи.
Стигнали сме до положение “няма не искам, няма недей!”. Ако политиците не го разбират, гражданите отдавна го знаят и го усещат и по джоба си, и по очакванията за тежка зима. Затова и резултатите от изборите са тези, а не каквито си ги представяха в мечтите си повечето политици, излезли да печелят народното доверие.