Десислава Николова, главен икономист в Институт за пазарна икономика
B началото на 2013 г. България трябва да посрещне плащане по външния си дълг в размер на 818,465 млн. евро, или 1,6 млрд. лева. Ако към тях се добави и последният лихвен купон от 61,4 млн. евро, който се дължи по тези облигации и още 44,8 млн. долара лихви по друга облигация, тогава плащането набъбва до около 1,8 млрд. лева.
Датата, на която трябва хазната ни да се раздели с тази крупна сума, е 15 януари 2013 г. Предвид малкото работни дни от новата година преди деня на плащането, финансовото министерство ще трябва да се подготви още през настоящата година. Т.е. освен заложения бюджетен дефицит от 1,092 млрд. лева за 2012 г., правителството тази година ще трябва да намери финансиране и за плащанията по дълга в началото на 2013 г. Общата сума на необходимия ресурс, който трябва да се набере отнякъде в следващите 8-9 месеца, е почти 3 млрд. лева.
Много се изговори през последните седмици за това как ще се финансират тези плащания. По всичко изглежда, че единият от източниците за покриване на дълга ще бъде резервът на т.нар. Сребърен фонд. Към края на февруари активите на този фонд са 1,777 млрд. лева. Тази значителна сума очевидно е възбудила апетита на Министерството на финансите, след като набързо бяха изготвени промени в закона за Сребърния фонд, които да разрешат част от парите му да се използват за целта.
"Осребряването" на Сребърния фонд ще се направи елегантно и правно издържано, като се разреши на управителите на фонда да инвестират до 70%, или около 1,2 млрд. лева от активите му в български държавни ценни книжа. Оправданието, което чуваме от МФ, е, че по този начин ще се позволи по-добро управление и по-висока доходност на фонда. Цитират се данни, според които в момента фондът има отрицателна реална доходност и де факто губи пари заради инфлацията, тъй като активите му се държат на нисколихвен депозит в БНБ.
Това, което Министерството на финансите ни спестява обаче, е, че и в момента законът за Сребърния фонд позволява да се инвестират активите му в редица инструменти. Ако управителите на фонда искаха, те и сега могат да го управляват по-активно, като инвестират в депозити в банки, акции на фирми от ЕС или от трети страни с инвестиционен рейтинг, дългови книжа с инвестиционен рейтинг, инструменти на паричния пазар и други ценни книжа. Т.е. аргументът, който се използва от МФ, за да оправдае промените в закона за Сребърния фонд, е открито лъжовен.
Това, което притеснява Министерството на финансите всъщност е друг текст в закона, който изрично забранява да се инвестират активите на фонда в държавни ценни книжа на българското правителство. Тази забрана връзва ръцете на министъра да вземе парите на фонда срещу емисия на ДЦК. Това, което също ни спестява министърът, е защо има такава забрана в закона. Лесно може да се остане с впечатлението, че тази забрана е своеобразна недомислица на предшествениците му, които са творили тези норми.
Да, ама не. Втази разпоредба, която забранява изрично няколко вида инвестиции, сред които на първо място са ДЦК-тата на българското правителство, няма нищо случайно. Напротив - логиката зад едно такова ограничение е проста и тя е обвързана със замисъла за съществуването на Сребърния фонд. Идеята на неговите създатели е била той да служи като антицикличен инструмент и източник на доходи за пенсионната система дори и при слаб или отрицателен растеж. Казано по-просто, ако българската икономика се свива, има голям шанс доходността на Сребърния фонд да пострада по-малко, ако активите му са инвестирани извън страната.
Другият сериозен проблем се крие в явния конфликт на интереси, който възниква при една такава операция. От една страна,
МФ ще продава ДЦК, а от друга, в качеството си на управител на фонда, ще ги купува.
Въпросът е чий интерес ще защити - на фонда (да купи книжа с висока доходност) или на правителството (да пласира книжа при минимална доходност)?
През последните дни и министърът на финансите, и самият премиер ни успокояват с това, че само част от парите на Сребърния фонд ще се инвестират в ДЦК на правителството. Премиерът споменава таван от 20% от активите, а министър Дянков подхвърля идеята за “стъпково” купуване на ДЦК от фонда - отначало 35%, следващата година - 45%, и така нататък.
Точният процент от активите на Сребърния фонд, обаче, които ще се разменят за ДЦК, няма значение и не променя факта, че резервът на фонда няма да се използва по предназначение.
Третирането на този резерв като на “бели пари за черни дни”, както и самият министър признава в скорошно интервю, е доста далече от целта, с която този фонд беше създаден, а именно да подкрепя държавната пенсионна система. Да, парите в този фонд в момента не са кой знае колко, ако се съпоставят с нуждите на пенсионната система, но това не е причина да ги похарчим с лека ръка.
Точно обратното, би следвало да се опитаме да увеличим активите му и в същото време да ги управляваме по-активно, за да носят доходност.
Но да се върнем на предстоящите плащания по дълга и възможните източници на финансирането им.
Напоследък се говори за “светата троица” от вътрешно финансиране, пласиране на външен дълг и приватизация. Планът на министъра е вътрешните ДЦК (вкл. и тези, които ще се продадат на Сребърния фонд) и приватизацията да имат водеща роля, а външният дълг - допълваща.
Безспорно най-добрият вариант за финансиране на дългови плащания е приватизацията, тъй като тя не увеличава дълговото бреме. От икономическа гледна точка приватизацията би следвало да е водеща, като колкото повече ресурс се набере по този начин, толкова по-добре. Идеята на МФ е тази година да се пласира миноритарен дял от Българския енергиен холдинг и няколко по-малки компании. Проблемът е, че към момента не сме свидетели на кой знае какъв напредък по нито една от планираните сделки. Ако искаме на този фронт да се случи нещо преди края на годината, трябва да се действа по-решително.
Пласирането на ДЦК на вътрешния пазар също е традиционен вариант за рефинансиране. Въпросът е какъв обем ДЦК биха могли да се поемат от местните играчи - банки, пенсионни фондове, инвестиционни фондове и др. тази година. Миналата година на вътрешния пазар са били пласирани около 1,12 млрд. лева ДЦК. Дори и да приемем, че тази година ще се пласират малко повече заради свитото кредитиране и наливането на огромна ликвидност към европейските банки от страна на ЕЦБ, то надали вътрешният пазар ще успее да осигури целия необходим ресурс.
Вариантът за външен дълг стои на масата от няколко години, но до момента правителството не е прибягвало до него. Предвид относително малките финансови нужди на нашата държава (в сравнение с примерно, Италия или Испания) и стабилните ни публични финанси, една такава емисия би се продала лесно и на приемлива цена.
При всички положения обаче, независимо какво ще е съотношението между приватизация, външен дълг и вътрешни ДЦК, Сребърният фонд не трябва да се пипа. Ако Министерството на финансите не може да го управлява ефективно в рамките на сегашния закон, тогава нека да избере професионални управители.
Както между другото успешно прави самата БНБ за част от валутния си резерв. Възможности за посрещане на финансовите нужди на правителството с приватизация и нов дълг има предостатъчно. Въпросът е да се планира отдалече и да се действа разумно, а не да се търси най-лесният вариант с похарчването на Сребърния фонд.
