Всеки знае вица за човека, който постоянно се молел Богу да удари джакпота, докато една сутрин не чул глас от небесата: "Пусни си фиша бе, глупак!"
Та така и десницата. В момента тя правилно обжалва пред Конституционния съд, но доста глупаво окайва пред публиката промените в избирателния закон, вместо да види очевидното - че те за нея са огромен шанс! Ако го използва оптимално, тя може да спечели 28-29 от общо 31 един мажоритарни депутатски мандата!
Вярно, тази нова система с 31 мажоретки е жалка карикатура, но пък тя определено ще изиграе лоша шега на карикатуриста.
Причините са много и се наслагват застрашително. От една страна, системата е толкова нескопосано скроена, че наистина би трябвало да се продъни при обжалването пред Конституционния съд. Първо, защото мажоритарно избраните депутати ще имат (средно) 7 пъти повече избиратели, отколкото пропорционалните. Второ, защото в някои мажоритарни райони избирателите са 4 пъти повече, отколкото в други. И трето, защото да се отнема по един мандат от пропорционални листите в София, Варна и Бургас и да се пренасочва към Търговище, Силистра, Смолян и Габрово е абсурдно. Нормално е точно обратното. Тези три големи града нараснаха двойно през последните години, докато по-малките се обезлюдиха. Но да обидиш тези три града, е игра с огъня, нали от тях обикновено тръгват нежните революции. А сега да си представим как всичко ще се насложи наесен. Ясно е, че резултатите от изборите ще разочароват всички - и леви, и десни. Прогнозира се активност около 30 на сто. Скандалите за купуване на гласове и фалшификации ще нараснат поне тройно. И ако за капак на всичко Конституционният съд постави под въпрос легитимността на самите избори, то населението ще настръхне.Но тогава то няма вече да иска само предсрочни избори, но и радикална смяна на правилата, ще иска чиста мажоритарна избирателна система. То и сега я иска, но някак си по-тихо. Наесен ще се разшуми.
Къде ще бъдат тогава сините десни, които със зъби и нокти драпат срещу мажоритарните избори?
Пак ще са объркали и тактиката, и стратегията, и програмата. Те пак ще се катерят нагоре по слизащия лифт.
А могат наистина да ударят джакпота, защото логиката на мажоритарния избор няма нищо общо с пропорционалната далавера. Когато първият печели, вторият остава с пръст в устата. Почти навсякъде разочарованите от тройната коалиция са два до три пъти повече от очарованите. Така че Господ е дал на сините десни плюс ГЕРБ огромен шанс да приберат всичките 31 мандата, но няма да им ги вкара в кошарата.
Няма да ги вкара, защото десните предпочитат да се изколят, вместо да се обединят около един кандидат. А когато се обединят, това задължително е някой безобиден и беззъб симпатяга, като например Неделчо Беронов.
Този проблем можеше да се реши от само себе си, ако опозицията (плюс НДСВ) се бе усетила да се бори мажоритарните избори да са в два тура. Тогава на втория тур десният избирател щеше да се обедини по естествен път и да победи. Вашият скромен коментатор се опита да го обясни в поне 20 статии. Уви, глупостта на собствената им пропаганда попречи на десните да видят това, което за самите тях е най-важно.
Вместо да искат мажоритарните избори да са в два тура, гениалните сини стратези заляха и ефира, и водопровода със смехотворни твърдения, че на мажоритарни избори се гласувало "за личности, а не за партии", че се "губели гласове", че "мажоритарните кандидати" били персони от типа на Азис, а сега и Братя Галеви, че така президентът щял да пробута своите олигарси, че те щели да "върнат двуполюсния модел" и така нататък. Това безпросветно дърдорене заприлича на дамския конфликт във "ВИП Брадър".
Да вземем любопитния софизъм "за личности, а не за партии". Значи ли това, че щом си партиец, значи не си личност? Не се ли усещат, че ругаят себе си? За тяхно сведение, мажоритарният вот не отслабва партиите, а обратното - засилва ги. В американския сенат в момента има само 1 "независим" сенатор. Обикновено няма нито един.
Ако искате да оцелеете в политиката, спрете да слушате дърдоренето на кофти политолозите, които ви докараха до това дередже! Истината е, че ексцентриците и "ярките непартийни личности" от рода на Азис чудесно украсяват пропорционалните листи. По-лесно камила да мине през иглено ухо, отколкото "президентски олигарх" да спечели мажоритарно. Когато обаче хората от един район избират един свой конкретен представител, те се интересуват от неговата политическа компетентност. Затова в 99.9 на сто от случаите мажоритарният победител е професионален политик. Той трябва да има политическа биография, което ще рече, че зад него стои партия. Нима Обама е безпартиен артист? Нима Саркози е художник маринист? Това, което професионалните политици у нас твърдо отказват да схванат, е, че тъкмо мажоритарните избори им дават летящ старт.
Голямата драма на десния политик е, че той свикна да насъсква отделни групи от населението срещу други. Това е успешно при пропорционалната система. Но за да спечелиш мнозинството в едномандатен район, трябва да правиш тъкмо обратното - да обединяваш, да ухажваш дори тези, които гарантирано ще гласуват за твоя противник. Да не обиждаш никого. Това десницата някак си не се научи да го прави.
Дори бившият твърд комунист Бойко Борисов напоследък също започна да ругае "комунистите", без да се замисли, че това разтегливо понятие може да обиди 1 милион българи плюс техните семейства - поне половината от избирателите!
Ако десните продължават да плашат с думи 50 на сто от избирателите, те няма да спечелят нито един от 31-те мажоритарни района. Вместо да вземат всичко, ще останат с нищо. Защото първият печели, а първият не е плашило.
По принцип в политиката винаги се печели с популистки послания. Но номерът е да улучиш местната рецепта. В САЩ, където изобщо няма комунисти, антикомунизмът обединява нацията. В България, където всеки втори човек има наследствени червени петна, антикомунизмът отблъсква мнозинството.
Трябва да се признае, че в това отношение политиците от БСП и ДПС стоят много по-добре от десницата. Поне на думи, те се стараят да не обиждат нито една прослойка, да заемат една бащинска поза по отношение на целокупния народ.
Може и да е фалшива, може да е лицемерна, може и гузна да е, но все пак е бащинска и обединителна. Човек предпочита гузен баща пред честен катаджия. Това е и самата същност на "мажоритарността".
Но не усеща ли десницата, че нейната неизлечима "анти" нагласа е основна причина за мъчителната й агония? Че противопоставянето, което е иманентно свойство на пропорционалните листи, е нейният неизлечим СПИН? Ако най-сетне го проумее, то науката вече предлага радикално лечение - чистите мажоритарни избори в два тура за целия парламент.
Лечението е на една ръка разстояние.