Нашата здравноосигурителна система предполага цялото общество да се осигурява, а да ползват здравни услуги тези, които имат нужда. Но очевидно има хора, които по някаква причина не се осигуряват.
Бройката им е спорна. Твърди се, че са 2 милиона души, според официалните ни данни за 2010 г. неосигурените са към 900 000. Дали нещо се е случило междувременно, което да е влошило много нещата, няма как да се каже. Но независимо дали са 1, или 2 милиона очевидно има значителен брой хора, които не се осигуряват. Това натоварва системата, защото тя предполага максимален брой хора да внасят здравни осигуровки, при това без прекъсване.
Това, че не се осигуряват толкова много хора, е проблем. Но проблем е и че административните власти у нас не знаят кой не се осигурява. На място в здравното заведение срещу ЕГН всеки може да бъде проверен. Но за неосигурените като цяло няма подробни данни. Не се знае какъв е профилът им - дали това са млади, или възрастни хора, работещи ли са, или не, по каква причина не са осигурени, дали пък просто не са трайно извън страната.
За да решиш един проблем, трябва да го познаваш. Първо трябва да се съберат качествени данни, а после да бъдат използвани по най-добрия начин. В конкретния случай трябва да се знае какви са тези, които не се осигуряват за здраве, и защо не го правят.
С електронните здравни карти и въобще с навлизането на електронни услуги в здравеопазването би следвало този проблем малко или много да се изчисти. Но това очевидно става много бавно.
По конституция българите имат право на здравеопазване, задължение не фигурира като дума. Затова не звучи много разумно идеята да ти отнемат личната карта, за да влезе в сила това право. Ако ти я вземат, какво става например с правото ти да гласуваш?
Още повече че личната карта сама по себе си на теб не ти е нужна. Трябва ти само защото държавата те задължава да я имаш - за да гласуваш, да вземаш социални помощи и т.н.
Отделно от това идеята за отнемането на личната карта няма и как да проработи. В случая аргументът е, че като ти се вземе личната карта, няма да можеш да получаваш и социални помощи. Но това може да се направи и по друг начин. Ако не си здравно осигурен, достъпът ти до социални помощи би следвало да може да бъде отказан по друг начин. С данните ти социалните служби могат да проверят дали си здравно осигурен, или не и при влизането в сила на съответни нормативни промени могат да откажат социалното подпомагане.
Какво може да направи държавата?
Да влезе в ХХI век по отношение на здравеопазването. Всеки да има електронна здравна карта, в която да се съдържа и цялата информация за здравноосигурителния статус. Държавата да има много ясна информация във вид на база данни за всеки кога и колко време е бил осигуряван. Така ще се знае кои са тези, които не се осигуряват, а оттам и какви са причините да не го правят - дали са току-що завършили студенти, които още не работят, или са в чужбина, или просто не си плащат осигуровките. Когато това се разбере, ще може да се пристъпи и към изготвянето на съответните политики.
Нека се запитаме и какви са основните неща, които трябва да се случат, за да има повече здравно осигурени.
Трябва да има повече заети. Колкото повече са те, толкова повече ще са осигуряващите се за здраве. Няма как да получаваш заплата на светло, без да бъдеш здравно осигурен.
Да се покачи качеството на здравеопазването, за да виждат хората смисъл да си внасят за здраве.
Освен това никъде не е записано, че здравеопазването трябва да е изцяло държавно, да е задължително и да включва всеки български гражданин. Да се помисли как би се променила ситуацията, ако има повече от една здравна каса и/или доброволен здравноосигурителен стълб.
Преди да мине кандидатурата й през парламента, новият здравен министър Десислава Атанасова каза, че не се предвижда промяна в здравното осигуряване. Наскоро обаче тя посочи, че по принцип трябва да се върви към демонополизация на здравната каса.
А разбиването на монопола на НЗОК е решение, защото ще даде на хората избор. Те ще решават дали да се осигуряват в националната здравна каса, или в частна каса. Може да се мисли и за това да има задължителен малък основен пакет,
който да поема спешната помощ и минимален набор услуги и отделно - един допълнителен за повече услуги, за който да се плаща по-скъпо и отделно. Това ще даде на хората алтернатива и увереност, че наистина плащат за себе си, и ще им върне мотивацията да се осигуряват за здраве.
Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
