Красен Станчев, Институт за пазарна икономика
Отказ от АЕЦ “Белене” - по-добре късно, отколкото никога. Днес се навършва 1 година от публикуването на становището на Института за пазарна икономика за “Белене”. Смятам че рационалното обяснение да се вземе такова решение за “Белене” е, че консултантът HSBC е излязъл със становища, които са близки до нашите.
Решението обаче поне в този вид, в който е известно на широката публика, не означава че проблемите свършват дотук. Струва ми се, че и идеите за паро-газова централа и други подобни също се вземат на коляно и целта на решението е да се намерят заместители на АЕЦ “Белене” за заинтересовани руски и български компании.
Основният проблем остава - че в българската енергетика, включително в ядрената, се вземат решения, които не съответстват на добрите практики и на изискванията на Закона за ядрената енергетика. Там има ясни процедури как да се вземат решенията за подобни проекти. От март 2002 г., откакто се заговори за АЕЦ “Белене”, и особено след 2004 г. нито едно българско правителство не е спазило изискванията на добрите практики за вземане на решение по повод такива начинания.
Проблем е също, че не се прави елементарна инвентаризация на съществуващите мощности, не се актуализира енергийният баланс. От миналата година, когато направихме нов баланс, до ден днешен данните за енергопотреблението потвърждават прогнозите, които направихме. В близките 10-12 г. няма нужда от нови мощности. Такива нужди ще има, когато насила се закрият действащи мощности.
Паро-газовата централа на площадката на “Белене” е само идея, която е в оборот от обсъждането на съдбата на “Белене” през 1990 и 1991 г. Но има други части на българската енерегетика, които са по-разумна алтернатива от парогазова централа, която отново ще бъде захранвана с руски ресурси.
Водните централи са такава алтернатива. По-евтини са, спазват всички изисквания за опазване на околната среда и не се дават части от българската енергетика зорлем на руски компании.
