Какви са адекватните мерки за компенсации за енергийните цени
Трупането на дефицити в силно инфлационна среда налива още масло в огъня
Намираме се в напрегната икономическа ситуация, преплитат се редица кризи. Няма изгледи войната в Украйна да е близо до положителна развръзка, а това предполага продължаващи проблеми при стабилизирането на веригите за доставки и нормализирането на енергийния сектор в Европа. Въпреки краткосрочното понижение на цените на суровините и материалите, те остават много волатилни и има голяма вероятност отново да поемат във възходяща посока.
Сериозната експанзия на централните банки през годините и особено по време на COVID-19 пандемията заедно с всички глобални икономически проблеми породиха
инфлационната криза
Високата инфлация е много сериозен проблем, особено поради това, че в голяма степен е генерирана по линия на предлагането. Това предполага големи трудности при нейното туширане, защото фискалните механизми са силно лимитирани. Заради инфлационния натиск водещите централни банки започнаха да затягат паричната политика, което от своя страна рефлектира върху
лихвите по кредитите
Оскъпяването на кредитния ресурс е естествен процес, но трябва да премине с умерени темпове, за да не създаде шокове в бизнес активността и възможността хората да погасяват своите задължения. В България този процес ще протече относително по-леко в сравнение със САЩ и Западна Европа поради някои локални специфики, като относително неразвития пазар на секюритизиран ипотечен дълг, добрата капитализация на българския банков сектор и все още добрата динамика при доходите и икономическия растеж.
За съжаление, в България политическата криза е в патова ситуация. Сглобяването на редовно правителство не е на всяка цена, но без редовен кабинет несигурността пред страната се увеличава. В тази обстановка служебният кабинет взе
очаквано решение да не внася нов бюджет
за 2023 г., а да удължи действието на текущия. Това означава, че ще продължат да се изпълняват политиките, заложени от предходното правителство. Решението е очаквано, защото политическият и общественият натиск щеше да е много голям, ако служебният кабинет беше решил да съкращава разходи или да предлага нови икономически и/или социални политики.
Да се прави държавен бюджет в тази политическа обстановка, е трудна и отговорна задача. Силно притеснителна тенденция е, че започваме да смятаме за нормално да харчим повече, отколкото събираме в хазната. Дефицитното харчене означава трупане на още и още държавен дълг, който ще се взима на все по-висока цена. Не трябва да забравяме, че България е малка, отворена, развиваща се икономика, която оперира в рамките на паричен съвет. Всичко това ни задължава да сме фискално консервативни и да озаптим разрастващия се политически популизъм. Още повече в силно инфлационна среда трупането на дефицити налива още масло в огъня. Политиката за устойчиво овладяване на инфлацията може да се постигне само с паралелни усилия от страна и на паричната политика, и на фискалната.
Важна тема, която не се артикулира достатъчно ясно пред обществеността, е за нуждата от
механизми за компенсации
за бизнеса Положително е, че в енергийната парламентарна комисия се одобриха компенсациите за бизнеса за цените на електроенергията до края на следващата година, още повече и с по-ниска стойност на базовата цена. Важно е да имаме предвид, че енергийната криза в Европа не се породи само от глобални фактори, а и от недалновидните политически решения на бюрократите в Брюксел. Това доведе до много непазарни изкривявания в енергийния пазар и оттам до сериозни ценови дисбаланси на енергийните ресурси.
От друга страна, подкрепата за бизнеса е от фундаментално значение за държавния бюджет, за социалната устойчивост и стабилизиране на икономиката като цяло.
С нормализиране на ценовите нива плавно компенсациите трябва да се заместят с дългосрочни договори и възможност за
бърз достъп на местния бизнес до българските производители
на енергия – в контекста на това, че България е нетен износител на електроенергия. Трябва да се положат и фокусирани усилия за увеличаването на капацитета на местните производители на електроенергия.
Компенсации за цените на газа са по-сложен въпрос, защото средствата за тях биха дошли в по-голяма степен от държавния бюджет, отколкото от печалбата от износ на държавните енергийни компании. Имайки предвид обаче спада на цените на газа, тежестта върху бюджета на временна програма за компенсации би била по-ниска и ще може да се таргетира по-прецизно. Особено нужна е за училища, детски градини, университети и предприятията, където природният газ не може да бъде заменен от друго гориво или инфраструктура.
Политическата криза поставя неяснота за средносрочната фискална рамка на страната. Това от своя страна поражда въпроса дали България ще съумее да приеме еврото от началото на 2024 г. Единственият количествен критерий, който не изпълняваме, е инфлационният, но вече осезаемо се пораждат рисковете да излезем от рамките и на бюджетния дефицит и дългосрочните лихвени проценти. Към момента дефицитът е в рамките на 3% от БВП, след като се извадят държавните разходи по линия на справянето с последиците от COVID-19 пандемията. Виждаме обаче, че вероятността от изпускане на дефицита от контрол е все по-голяма. Тази ситуация носи и рискове за съществено повишаване на цената на държавния дълг с матуритет 10+ години.
Инфлацията изглежда непреодолим казус до края на 2023 г., но има надежди, че еврозоната може да направи известни компромиси. Основанията за подобни очаквания е примерът с Хърватия, която не изпълняваше инфлационния критерий, но бе допусната да атакува приемането на еврото от началото на следващата година. Дали
компромисите към Хърватия ще се репликират и към България,
е трудно да прогнозираме. Има голяма вероятност това да не се случи, защото политическата криза и рисковете пред фискалната ни стабилност са силно утежняващи фактори. Политическата воля за приемане на еврото сякаш е налична, но без стабилно управление, което да гарантира средносрочното изпълнение на количествените критерии, едва ли ще получим зелена светлина.
