Ако е вярно, че прословутото депутатско кюфте, обрасло с митове и легенди за последните 30 г., е станало по-скъпо от министерското, това означава само едно: има нещо гнило в Дания. Защото е известно, че кюфтето не расте по жълтите павета, а цената му е въпрос на доставка и пазарни правила. Които (само понякога) излизат от релсите в полза на депутата или министъра.
И макар да е нещо съвсем обичайно народът да е вперил поглед в чинията на елита, във времена на кризи цената на депутатското кюфте привлича особено много вниманието. Но проблемът не е толкова във факта, че депутатският стол предлага хубави екстри. Проблемът в крайна сметка е в онова, което вършат (или не могат да свършат) народните представители.
Например тяхна особено важна задача е да направят правителство. Редовно, пък било и с много кусури. Два месеца след изборите избирателят е обръгнал - готов е да приеме всякакви модели, формули и коалиции, стига да има редовен кабинет. А след него и бюджет. Та затова ще прости и евтините кюфтета, и ниските цени във ведомствения стол на Министерския съвет. Да си ядат евтините кюфтета, стига само едно правителство да гласуват.
Още по темата прочетете тук.
