Един от всеки петима работещи българи пътува всяка сутрин до работното си място извън града или селото, в което живее. Тази статистика не би трябвало да привлича кой знае колко вниманието, ако пътищата в България бяха добре поддържани. Или ако имаше обществен транспорт на високо ниво. Например бързи и сигурни в разписанието влакове.
В цял свят милиони хора пътуват на средни, а понякога и на по-дълги разстояния, за да работят. Причините са най-различни, но обикновено грижа на държавата е да осигури първокласни пътища, както и сигурност по тях, за да върви икономиката ѝ.
Как обаче е у нас? Хората, разбираемо, търсят варианти за по-сигурна и по-добре платена работа - обикновено от по-малки села или градчета в близкия областен град. Затова им се налага да пътуват по два пъти на ден. Често със стари автомобили, по зле поддържани пътища.
Дълги години в България някои обичаха да използват фразата, че асфалтът не се яде. Затова дайте да дадем повече пари за социални грижи вместо за добри пътища. Ето че се оказва грешна формула. За хората е далеч по-важно да имат работа - дори и да им се налага да пътуват всяка сутрин, отколкото да чакат на социални помощи.
Светът, а и България, ще става все по-мобилен. И работната ръка ще следва тези модерни тенденции.
Но за да опазим тази работна ръка, са важни две простички условия. Едното е да имаме добра пътна инфраструктура. Вижда се и с просто око, че там, където тя липсва, регионите вехнат и не се развиват икономически.
Второто също не е за подценяване и то е, че трябва най-после да се въведе ред по пътищата на страната. Защото всеки от нас иска, когато тръгне сутрин за работа - наблизо или по-надалеч, да може да се върне вечерта при близките си.
Материал по темата вижте тук.
