Драмата с неприемането ни в Шенгенидва да покаже, че колективното пожелателно мислене е отнело възможността за нормална трезва преценка. Примерно много усилия бяха вложени в убеждаване на Европарламента и комисията. Но това са всъщност съвещателни органи.
В България общественото мнение е доминирано от пожелателното мислене, че щом евродепутатите са с нас и щом евробюрократите също, то всичко е наред. Истината е, че решенията в Европейския съюз се вземат от националните правителства с консенсус. С това би следвало всеки грамотен гражданин у нас да е наясно, но вместо това упорито се разказва какви успехи жънем в Европарламента и колко са влиятелни нашите комисари.
Същата простотия бе и със Северна Македония. Нас ни натискаха много именно като отделна страна с право на вето. А ние се дървехме как комисията и Европарламентът били на нашата позиция. Може би, но Франция е на сръбската и това е проблем.
И сега с Шенген с холандските и австрийските нацисти. Ние не искаме да разберем, че каквато и да е национална кауза преминава през убеждаване на съответните национални правителства с всички инструменти за това - моркови и тояги.