Какво се крие зад мотивите на Хага и Виена да възразяват срещу членството ни в Шенген
И вече 11 г. България все влиза в Шенген. След като бившият френски президент Саркози през 2011 г. се противопостави на българското и румънското членство в зоната, Нидерландия стана основен противник.
Неочаквано преди месец се появиха още две противопоставящи се държави – Австрия и Швеция. Последваха серия от промени: първо Швеция оттегли възраженията си, а след това Австрия обяви, че е съгласна с влизането на Хърватия (страната, която бе приета в ЕС след България и Румъния), но си замълча за София и Букурещ.
Миналия петък се появи новината, че Нидерландия оттегля възраженията срещу Румъния. Така България попадна в унизителната ситуация да остане единствената ЕС страна без участие в шенгенската зона.
Във вторник отново изненада - австрийският канцлер заяви, че Австрия е против влизането на Румъния и България, засега.
Опитът да се намерят аргументите на Нидерландия и Австрия срещу влизането на България в Шенген, докато са за влизането на Хърватия, се оказва труден.
Виенското втвърдяване
Австрия твърдеше, че основната причина за нейната позиция е несправянето с нелегалния мигрантски поток от страна на България, Румъния и Хърватия. Коментира, че на нейната граница от 90 хил. незаконни мигранти едва 15 хил. са с регистрация в AFIS (задължителното взимане на биометрични данни при задържане на незаконно преминаващите).
При коментарите Хърватия също присъстваше в австрийския списък, но отпадна след срещата на австрийския канцлер Нехамер и хърватския премиер Пленкович. На въпроса защо остават България и Румъния, Австрия каза, че “40% от мигрантския поток към ЕС минава през Турция, България, Румъния и Унгария”.
Проблемът на австрийския аргумент е, че незаконните имигранти не може да се телепортират от Сърбия или Румъния на австрийската граница. За да стигнат до Австрия, те трябва да минат или през Унгария, или през Хърватия. Повечето експерти обаче смятат, че през унгарската граница много трудно се минава заради оградите и суровите антиимигрантски закони.
В крайна сметка външнополитически наблюдатели спекулират, че причината за падането на австрийското вето за Хърватия е прагматична. Австрия планира
да получава природен газ от хърватския LNG
терминал
на Адриатическо море (след спирането на руския газ това е съдбоносно важно за австрийската икономика).
Според същите анализи основната причина за противопоставянето на България и Румъния са по-скоро вътрешнополитически. След “скандала Ибиса” през 2019 г. за
финансиране от руски олигарх на крайнодясната
Партия на свободата последва рязък спад на подкрепата за нея и Народната партия на Нехамер направи правителство със зелените. Сега обаче в резултат на енергийната криза и инфлацията Партията на свободата отново расте, а Народната партия е изправена пред една от най-сериозните си кризи. Съответно незаконната миграция е сред основните теми на националистите и за Народната партия показване на твърдост срещу България и Румъния се разглежда като добра възможност.
Списъкът на Рюте
При Нидерландия вътрешнополитическата мотивация дори е още по-ясно изразена. Аргументите за организираната престъпност, които читателят среща в новите им документи, изглеждат като
древно клише, взето някъде от 2006-2008 г. Тогава в България наистина през седмица имаше някой застрелян, темата за поредния отвлечен бизнесмен беше редовно забавление за холандските медии (тогава още не бяха нидерландски).
Днес тежките инциденти с организираната престъпност в България са изключително редки за разлика от Нидерландия. Разбира се, няма как да оспорим техните коментари за големи проблеми с корупцията и върховенство на закона в България, но не е ясно защо смятат, че в Румъния и Хърватия тези проблеми са решени.
Според нидерландските политически наблюдатели темата с влизането на България в Шенген е много силно свързанс с вътрешната политическа конюнктура. Тя от своя страна е силно обвързана с незаконната миграция от Третия свят.
Напролет в Нидерландия предстоят местни избори. Основният сблъсък в момента е между партията на премиера Марк Рюте VVD (Народна партия за свобода и демокрация) и националистическата PVV (Партия на свободата) на Герт Вилдерс. За да разберем политическите позиции на тези партии, можем да кажем, че VVD прилича донякъде на Християндемократическата партия в Германия, а PVV - на “Алтернатива за Германия”.
VVD на Рюте е безспорно подложена на натиск - от около 28-30% преди началото на войната в Украйна сега има около 22%, а PVV от 14-15 тогава сега има 20%. В момента това са първата и втората политическа партия в страната от общо 17 влезли в нидерландския парламент на последните избори през 2021 г.
През ноември правителството на Рюте едва оцеля. Причината бе, че левите коалиционни партньори (2 от 5 партии в коалицията) искат нов закон, с който общините да се задължат да приемат бежанци. На това обаче се противопостави партията на Рюте – VVD. Премиерът на Нидерландия
спаси правителството си от собствената си партия,
като обеща, че ще направи всичко възможно, за да се ограничи притокът на бежанци.
Но защо Румъния отпадна от списъка на Рюте? Както обясняват холандски журналисти, техният премиер е подложен на огромен натиск от Брюксел.
Съответно едно трябва да говори в Брюксел, друго в Нидерландия. Изглежда основната причина за отстъпването за Румъния е, че страната попадна под огромен натиск покрай войната в Украйна - украинските бежанци, доставките за Украйна, и се очаква солидарност от ЕС.
Не такъв е случаят с България. За разлика от Румъния и Хърватия, България има доста по-негативен образ в Нидерландия заради българската организирана престъпност и особено трафика на хора от България с цел проституция. България години наред бе или първата или втора страна с най-много жертви на трафик в Нидерландия, въпреки скромната ни демография.
Ситуацията обаче през последните 10 г. за България значително се промени при организираната престъпност (според различни европейски изследвания) и темата вече не присъства в оценките на Европейската комисия. Подобно развитие виждаме и при трафика на хора в самата Нидерландия. Докладът от 2022 г. на нидерландския център CoMensha показва, че България е 5-а, след Румъния, Нигерия, Полша и Унгария.
Да се надяваме, че Нидерландия, която е страна на търговци и гледа числата, ще забележи в един момент промяната. Може би след местните си избори.
