- При нови избори няма как коалицията за правителство да е без ГЕРБ
- Партията на Борисов се укрепи сред средната възраст и доходи, на Петков и Василев - сред заможните млади в големите градове
- С Габровски ГЕРБ демонстрира, че не иска избори, да видим ПП ще опита ли същото
- Какво прочетохте в данните от последното проучване за декември, на Изследователски център “Тренд”, г-н Ганев?
- Преди всичко трябва да отбележим, че въпреки динамичната политическа ситуация в последните два месеца електоралната картина стои по-скоро статично. При едни нови избори днес парламентарната конфигурация няма да бъде много различна. Друго, което прави впечатление, са вече трайно установените нива на
по-ниска подкрепа за президента
Радев, като за последните няколко месеца отрицателните оценки превишават положителните. Като се задълбочим в прочита на тези данни, установяваме в демографските разбивки, че ерозията в подкрепата на Радев в последните месец идва най-вече от постепенната ерозия в доверието на привържениците на “Продължаваме промяната” и “Демократична България” спрямо президента. Това е напълно логично предвид сериозните разминавания, които имаха двете партии, от една страна, и Радев, от друга, по ключови казуси като въоръжението за Украйна например. Искрите между служебния кабинет и “Продължаваме промяната”, от друга страна, също спомагат за това. Последните престрелки и етикетът “шарлатани” вероятно ще спомогне още за увеличаването на тази дистанция между Радев и привържениците на Петков и Василев.
- Споделяте мнението, че по-скоро вървим към нови избори, защото партиите разбират, че ще платят твърде висока политическа цена, ако влязат в каквато и да е коалиция. Това ли е единствената причина толкова яростно да се отхвърля каквото и да било сътрудничество за общ кабинет в рамките на този парламент?
- За невъзможността за създаване на правителство между ГЕРБ, “Продължаваме промяната” и “Демократична България” има и още една, по-дълбока причина. ГЕРБ, от една страна, и ПП и ДБ, от друга, се превърнаха в два различни полюса. Полюси, които представляват различни социални групи и интереси в българското общество. “Продължаваме промяната” и “Демократична България” например са без съмнение нещо по-либерално, по-прогресивно, по-глобалистко, представляващо и такива хора – живеещите най-вече в столицата и няколко по-големи областни града, по-млади, с по-висок стандарт на живот и прочее.
От друга страна, ГЕРБ в последните 5-6 г. все повече се превърна в по-консервативна партия, чувства се като по-вкоренена в нашенското. Електоралният им профил ясно се наклонява към областните градове и по-малките населени места. Основната част от избирателите на ГЕРБ са в средна възраст и имат по-скоро средни за страната доходи. И между другото всичко това е някаква форма на нормализация в страната – на един по-прогресивен и един по-консервативен лагер. Казвам нормализация, защото такъв тип формации представляват такъв тип социални групи и в развитите европейски държави. Нищо нормално нямаше в това в продължение на три десетилетия младите да гласуват за десни партии като СДС в началото на промените и за ГЕРБ след създаването им. А възрастните, които по презумпция са по-консервативни хора, да дават подкрепата си на лявата партия в лицето на БСП. Но това беше заложена анормалност поради естеството и спецификите на българския преход в неговите начални години. Това е по-дълга тема.
И сега, когато се оформиха като че ли някакви лагери на прогресивното и консервативното, ние веднага искаме те да се коалират. Ами няма как да е лесно. Освен всички междуличностни вражди и прочее, трябва да се има предвид, че ГЕРБ, от една страна, и ПП и ДБ, от друга, представляват различни хора, а също така и различни интереси.
- Какви тогава ще са основните сюжетни линии до изборите?
- Големият въпрос, който ще присъства в предизборната кампания през февруари и март, ще бъде кой е виновен за положението, до което се докарахме – продължаваща политическа криза, за пореден път сме без редовен кабинет, провеждаме 5-и парламентарни избори за по-малко от две години, което е
рекорд в следосвобожденската ни история
И всичко това в тежка социално-икономическа ситуация на растящи цени и възможна икономическа рецесия през 2023 г. Всяка от основните партии ще се опитва да доказва пред избирателя, че не тя е отговорна за създалото се положение. Въпросът е кой ще е най-убедителен. Опитът на ГЕРБ с проф. Габровски идва да отговори и на това предизвикателство. Лидерът и ярките политически лица правят крачка назад в опит да се постигне консенсус за експертен кабинет с ясна програма и ограничен хоризонт, без да поставят ограничения кой да подкрепя това правителство. Тепърва предстои да видим дали “Продължаваме промяната” също ще направят подобен опит с техния мандат и доколко убедителен ще бъде той. Най-важното обаче предстои да разберем - кой ще е по-убедителен. И това ще го разберем вероятно на изборите през март. В този смисъл тези действия, които сега наблюдаваме, са и част от неформалната предизборна кампания, в която се намираме от 2 октомври вечерта.
- В тази ситуация имате ли усещането, че ГЕРБ вече излиза от политическата изолация, в която беше изпаднала преди година и половина?
- Няма значение дали някой усеща, или не, че ГЕРБ излиза от политическа изолация. Има най-малко два индикатора, които говорят в тази посока. На първо място, от всички обсъждани варианти за съставяне на кабинет в рамките на това Народно събрание, няма нито един, който да не включва ГЕРБ.
Много трудно ми се вижда също така при евентуални предсрочни избори да имаме управленска конфигурация, в която ГЕРБ да не участва. Втори аргумент за постепенното излизане на партията на Борисов от политическата изолация е, че в рамките на действащото Народно събрание, практически няма мнозинство, гласувало за определен закон или решение, в което ГЕРБ да не участва. Те са хем в евро-атлантическите мнозинства за Украйна, еврото и прочее, хем в мнозинствата с БСП и ДПС за хартиената бюлетина например.
Трябва обаче ясно да си дадем сметка, че тези резултати дойдоха след дълъг период, в който ГЕРБ полагаше сериозни усилия да излезе от тази политическа изолация, давайки си ясно сметка, че това беше най-големият проблем за партията. Кандидат-президентът проф. Анастас Герджиков например беше част от този процес. Категоричното позициониране в евро-атлантическия лагер на партията беше втори и не по-малко важен елемент от този процес. Номинацията на проф. Николай Габровски за министър-председател също се вписва именно в тази линия.
Нещо повече – паралелно с процеса на излизане от политическата изолация на ГЕРБ, започна обратният процес в другия лагер – този на “Промяната”. Едно от най-значимите политически събития от последните два месеца е, че единният блок на лагера на “Промяната”
се разпадна. БСП не може да бъде причислявана
към тях. Като слушаме позициите на основни фигури в БСП, е трудно да преценим с кого по-малко иска да участва в управлението – с “Продължаваме промяната” или с ГЕРБ.
- Чухме мощна критика от президента към “Продължаваме промяната”, който ги нарече “шарлатани”. Приключиха ли вече отношенията между Радев и тях?
- Президентът даде началото на политическия път на Кирил Петков и Асен Василев. Впоследствие легитимира “Продължаваме промяната”. Явяваше се патрон на правителството, което беше създадено от този лагер на промяната. Това силно обвърза Радев с Петков и Василев политически. В този смисъл, всеки пасив на “Продължаваме промяната” се пишеше и на сметката на президента, защото той в определена степен носи политическа отговорност за тях. За да скъса пъпната връв, Радев трябваше радикално да се разграничи от Петков и Василев, което и стана. Просто президентът с етикета “шарлатани” даде ясно да се разбере, че не иска да има повече нищо общо с “Продължаваме промяната”.
