Нашите деца намират пътища едни към други не само чрез обучението по иврит, а като се запознават с историята, културата на Държавата Израел и с традициите на еврейския народ, казва директорката на 134-о СУ “Димчо Дебелянов” – ORT School
- Г-жо Палдъмова, 134-о СУ “Димчо Дебелянов”, единственото с изучаване на иврит държавно училище, чества 130 г. от създаването си. Заради високите си резултати е удостоено с почетния знак на президента. Ръководите го повече от 15 г., с какво най-много се гордеете?
- 134-о СУ “Димчо Дебелянов” е разпознаваемо училище в столичната образователна система с утвърден мултикултурен образователен модел и с ясна визия за качествено образование, основано на традиции, в атмосфера на етични социални взаимоотношения, гарантирани от толерантност, етническа равнопоставеност и културно сътрудничество. Горда съм, че съм директор на образователна институция с такава визия. С годините училището ни се превърна в еталон на качествено обучение, в символ на модерното и иновативно образование. Но много се гордея и с учениците, бивши и настоящи, както и с целия екип - преподавателски, административен. Всички, които работят в любимото ми училище, са повод за лична гордост и удовлетвореност.
- Как отбелязвате годишнините - навършвате и 110 г. от построяването на настоящата сграда, 65 г. училището е с патрон Димчо Дебелянов?
- Цялата 2022 г. минава под този знак – да отбележим няколко паметни юбилея. Организирахме и проведохме вълнуващо събитие, в което се включиха активно родители и ученици, съмишленици и приятели. Присъстваха близо 750 гости, с които отбелязахме празнично юбилеите. През цялата календарна година нашите възпитаници активно участват в събития, посветени на годишнините. Организирани са изложби, литературни конкурси, дейности, свързани с това големите ученици да разкажат на по-малките историята на училището.
- Кое освен изучаването на иврит и еврейската култура и традиции прави училището ви уникално?
- Историята на училище “Димчо Дебелянов” започва преди 65 години, но преди 30 години започва да се пише нова страница и се създава един
мултикултурен образователен модел, зад който застава еврейската общност
Усилията на много хора са активирани в създаването на този образователен модел. Тогава еврейската общност взима решение, че именно това училище може да реализира тази вдъхновяваща идея. Благодаря на хората от общността, които и днес вярват в нас и ни подкрепят. След толкова години сега ние може да заявим, че това е утвърден модел, в който съжителстват българската и еврейската общност. Това е голямо предизвикателство за всеки директор, който създава и развива такъв тип образователен модел, защото той може да бъде изграден само върху толерантност и взаимно уважение. Малко са училищата, в които се празнуват толкова много празници. Възпитаниците ни отбелязват подобаващо празниците, заложени в националния календар. Паралелно с това се отбелязват и всички празници, които присъстват в еврейския. Нашите ученици взаимно търсят пътища едни към други и ги намират не само чрез обучението по иврит, а като се запознават с историята и културата на Израел и с традициите на еврейския народ.
- Българските евреи протестираха срещу орязването ни от Шенген, вашите бивши възпитаници с бъдещите си професии създават ли неформална общност и колко силна е тя?
- Няма ученик, който да е завършил 134-о училище и да не се е реализирал професионално в живота си. Далече съм от мисълта, че завършвайки средното си образование, всички трябва задължително да станат професори и да получат научни титли. За мен е важно и такава е философията на учителския екип, че учениците ни трябва да се чувстват добре в класните стаи, да обичат училището си и тогава да положат усилия, за да направят своя личен избор. Често им напомням, че е важно да избереш професия, в която да вложиш цялото си сърце и душа. От изключително значение е да се изгради отношение и респект към знанията. Те сами трябва да се убедят, че знанията имат значение и са огромна възможност за бъдещ успех. Надявам се и знам, че учениците ни са намерили своя път и се реализират успешно. Опитваме се да им помогнем в израстването им чрез възможностите на гражданското образование. Затова те имат изразена гражданска позиция по всеки актуален въпрос - международен, политически, социален или дори от областта на образованието. Убедена съм, че нашите бивши възпитаници ясно заявяват позиция на несъгласие към този дискриминационен акт, защото са възпитавани в толерантност и уважение към всички.
- Срещате ли се и след дипломирането им?
- Голяма част от нашите бивши възпитаници под една или друга форма се връщат към нашето училище. Голяма част от тях влизат в клас като лектори, други се връщат като преподаватели при нас. Самата аз съм канена от наши бивши възпитаници на неформални срещи.
- Как се промениха децата от тези, които заварихте, поемайки училището?
- Всяко поколение, което влиза и излиза от образователната система, е различно. Затова е важно да променяме подхода си към тях. След трите години на пандемия виждаме много различно поведение в класните стаи. Опитваме се да се адаптираме към него и да се надяваме, че нещата ще се върнат към онова, което бе преди пандемията. Това бяха години, в които реално преките социални контакти бяха сведени до минимум. В момента в класните стаи са деца, за които на преден план е необходимостта от активно общуване. Ако не се придържаме към правилата на поведение в класните стаи, има голяма вероятност да се наруши учебният процес. Това при нас не се случва, но се изискват много повече усилия.
- Преди дни доклад на ЕК за образованието в ЕС показа, че почти двойно е изоставането на българчетата по отношение на четене, природни науки и математика, какво е равнището в момента?
- Не съм запозната с критериите, по които е направен анализът. Моето впечатление, което е споделено и от учителите, е, че материалът е изключително усложнен. Имайки предвид натовареността на учениците, мога да заявя, че не е лесно да бъдеш ученик днес. Учебните програми са тежки, това е всеизвестен факт. Знаем колко интензивен е учебният процес. За да се постигне реален резултат, трябва да има промяна в учебните програми, достъпно учебно съдържание в учебниците, баланс в избора на ключовите компетентности, които е необходимо да се усвоят, и много ясна концепция за надграждане на знанията. Очакваме с нетърпение решенията за оптимизиране на учебния материал, за да може действително часовете в училище да бъдат и по-леки, и по-приятни. Трябва смело и радикално да се реши този проблем. Всички знаем, че това зависи от Министерството на образование и наука. Създадени са работни групи, които, надяваме се, да обявят своите решения, вземайки предвид мнението на учителите, защото най-добра оценка за учебното съдържание в учебниците и за начина, по който върви учебният процес, могат да дадат именно те.
- През последните години се повишиха учителските заплати, това даде ли по-голямо самочувствие на педагозите?
- В моето училище работят хора, които имат самочувствие да бъдат учители, без това да е обвързано с конкретното възнаграждение. Знаем, че е подписан нов колективен трудов договор и сега не може да се вземе решение заплатите на учителите да продължат да растат.
Не мисля, че заплатите на учителите отговарят на нивото на натовареност
на тези хора. Един учител реално седмично влиза в класове и работи с близо 150 ученици. Декларира се непрекъснато, че към всяко дете трябва да има индивидуален подход. Питам се как може да стане. Полагаме усилия, но това е практически невъзможно. Далече сме от времето, в което учителят не проявяваше интерес към своето развитие. За да бъде на професионално ниво днес, трябва да мине през различни форми на квалификации, да ги осмисли и да ги приложи реално в работата си. При такава натовареност това трудно може да се случи. Има различни модели, които съществуват в европейския свят. С увеличаване на възрастта на учителите би трябвало да се помисли за намаляване на тяхната практическа заетост в училище. Това е един приложим модел.
Съществува и друг, например в Израел. След активен работен процес от няколко години се предоставя на учителите възможност от една учебна година да обърнат внимание на своето професионално развитие, без да са ангажирани в пряк учебен процес.
Активно се говори дали да бъде увеличено учебното време и да се намалят ваканциите на учениците и учителите. По време на ваканциите всеки преподавател, който има сериозно отношение към своя труд, подготвя всичко необходимо за следващата учебна година. Така че нека не си мислим, че учителите разполагат с толкова много свободно време.
- А разполагат ли с достатъчно свобода, за да творят и вдъхновяват учениците?
- Мога да говоря за моето училище. Никога не съм се намесвала в модела на преподаване. Смятам, че след като един човек най-отговорно е приел идеята да бъде учител и има призванието за това, той е този, който трябва да избере най-подходящата методическа възможност на преподаване за всеки един клас и час. Не се намесвам и при избора на учебници. За да бъдеш вдъхновител, трябва да притежаваш много качества - изисква се лидерство, харизма, обаяние, самочувствие и ясни послания. Директорите трябва да осигурят условия за професионално развитие на своите екипи. Нашите учители пътуват много. В момента реализираме седем проекта на Еразъм+, които дават възможност да видим какви училищни политики има и в другите страни. Чрез партньорската за училището фондация ОРТ, най-голямата еврейска образователна фондация, учителите ни имат възможност да участват в семинари в Израел и Великобритания. Предстои пътуване и в Мексико, в което училищният екип ще се запознае с друг модел, различен от европейския, посещавайки друго ОРТ училище.
