Бях по чукарите и отрязан от света за една седмица. Пролетната хармония на природата ми беше оправила настроението до степен да си въобразя, че нещата в отечеството не са чак толкова изтървани - че все пак ще има що-годе прилични избори, които ще дадат що-годе прилични резултати.
Няма такова нещо, оказа се. Изумителните лъжи, които се сипят отвсякъде срещу Синята коалиция, включването на Софийския градски съд, налудничавото поведение на подалия оставка лидер на СДС Юруков, който сега пак се докарва на председател и заплашва да изключи (от какво?) Надежда Михайлова - такова нещо никога не сме виждали. А все пак сме виждали какво ли не.
Който не вярва, че в борбата срещу Синята коалиция червено-държавната машина е впрегнала всички ресурси - време е да повярва. Време е да се каже какво се случва - ясно, на висок глас и без оглеждане през рамо кой ще ни се нацупи.
Да го започнем от птичи поглед. Историята на последните 20 години показва, че изобщо не е задължително всяка бивша соц-страна, тръгнала към преход, да стигне до брега на цивилизацията. Има, оказа се, друга възможност - модел на обществено устройство, който не е нито комунистически, нито европейски, а е просто най-обикновен кланово-другарски режим, който просто и най-обикновено краде обществения продукт. Това отдавна се случи в Русия и в повечето бивши съветски републики.
Доказано е, в страни съвсем недалеч от нас и доста подобни на нас, че демократичният процес може да бъде прекъсван и връщан назад. Може да се установи несменяемо управление на група хора, които зад фасадата на партийно и медийно разнообразие да са си едни и същи и да правят едно и също - да присвояват произведеното от обществото. Олигархиите в близост от нас са формирани по различни признаци, но онова, което ги обединява, е, че там не се упражнява политическо управление.
Ще рече - няма управление, избрано от гражданството, работещо под контрола на гражданството и сменяемо от гражданството чрез избори. Избори има, но след тях пак същите хора управляват. За да може да се получи този модел, трябва преди това да се случат няколко неща. Две от най-важните са: първо, реалните политически партии да бъдат подменени с котерии, подчинени на властта; и второ - политическата дейност да бъде подменена с диктатура на съдилищата, работещи по поръчка на властта.
Войната срещу Синята коалиция е част от опита в България да се въведе руски модел на управление. Вместо да има истински СДС, предлагащ реални алтернативи на сегашната клика - да има бутафорен СДС, живеещ като придатък на ДПС.
Вместо да има реална дясна сила, Синята коалиция да бъде подменена с удобни за властта наужким десни бутафории като РЗС.
Втората част от въвеждането на путински тип режим в България също е налице. Политическата дейност се подменя със съдебен терор.
След като всички членове на СДС пред лицето на цялото общество пряко избраха за лидер Мартин Димитров, в ход беше пуснат съдът. Както в Беларус например, ако си опозиционер, те съдят за неправилно ходене по улицата или за пушене на публични места. И те пускат след изборите.
У нас Софийският градски съд отначало наруши законовия срок за произнасяне по вписването на новия син лидер. После не го вписа с аргументи, заради които още на следващия ден всички замесени трябваше да бъдат завинаги лишени от правото да упражняват професията.
После, когато по-горната инстанция, макар да отказа да впише лидера, все пак върна делото в СГС - софийските съдии започнаха да си правят отводи. И ще си ги правят, докато минат и парламентарните избори. А ако трябва - и докато минат и местните, и президентските такива.
ЦИК обаче, също пълна с юристи, одобри регистрацията на СДС, внесена от двамата Пламеновци, макар нито един от тях да не е член на СДС. Как стават тия работи? И защо всички юристи в страната си мълчат?
Ако мълчанието е признак на съгласие, значи всички те имат готовността утре, ако се стигне до тях, открито да слугуват на властта. А значи, че на всички брътвежи за независимост на съдебната власт трябва да се сложи край, а съдопроизводството за българите да се случва в други страни-членки на ЕС. Докато не са ни изгонили, де, защото всички гореописани фокуси означават едно: България вече не отговаря на критериите от Копенхаген и така сама се е дисквалифицирала от членство...
Мишената днес е.
Синята коалиция, но всъщност голямата цел е демокрацията да бъде подменена с някаква правителствено-съдебна диктатура. Така на гражданите да бъде отнето правото да сменят своите управляващи.
Добре, ще кажете, майната й на демокрацията, всички са маскари и пр. Само че не може да не сте забелязали, че мирно и благополучно се живее само в демократичните страни. В недемократичните животът на хората е мизерен, беден, неприятен и кратък. Не на последно място демокрацията ни пази и от кръвопролития Както казва философът Карл Попър, тя няма кой-знае какви предимства освен едно - че създава условия властта да бъде сменяна без жестокост.
Войната срещу демокрацията, провеждана днес от държавата, много напомня войната срещу икономиката, която навремето обяви правителството на Жан Виденов. Добре ще е този път обществото да не чака катастрофата, а да реагира превантивно - да се мобилизира за провеждането на истински избори. Ако този шанс се проспи, по-нататък може да се окаже, че няма да има повече избори. Ще има плебисцити за измерване на народната любов към властта...
Евгений Дайнов
Още материали от автора: www.desnite.eu