- На политиците трябва да им е неудобно от българите
- Имиджът на България навън сега е лош и тъжен, в изолация сме
- През последните 2 г. загубихме физиономия на страна-членка на ЕС, със здрава икономика, политическа стабилност, привлекателна за инвестиции и партньори
- Простих на Борисов, който каза, след като размразихме 500 млн. евро от европейските фондове: “Каква Плугчиева, какви 5 лева - ние спечелихме изборите!”
- Да се срамувам, че съм работила с БСП, НДСВ, ГЕРБ и ДПС?! Никак! Работих с удоволствие и единствено за България
- Искрено съм изненадана как, ако две партии, които са политически опоненти, подкрепят единодушно някаква позиция по голяма тема с национална значимост, веднага им лепват етикета “те направиха коалиция”
Меглена Плугчиева бе номинирана за вицепремиер по климатичните политики и министър на околната среда в проектокабинета “Габровски”.
- Как изглежда българската политика вътре в пленарна зала, г-жо Плугчиева? От колко години не сте била там?
- Три пъти бях депутат в нашето Народно събрание - от 1995 до 1997 г., след това в периодите 1999-2001 г. и 2009-2012 г. И искам да ви кажа, че днес с голямо притеснение наблюдавах дебатите в пленарна зала. Стана ми тревожно и тъжно, че нивото на тази най-свята, най-висока институция на България е паднало. Загубило е страшно много като съдържание и качество на дебата, като поведение и политическа култура.
Естествено, върнах се назад в годините и няма как да не помня, че в парламента съм била с хора като Благовест Сендов и още много колоси, списъкът с имената им е дълъг. Помня с какво благоговение влизах в тази сграда и на какво високо ниво и като съдържание бяха всички дебати и дискусии между опонентите, а тогава различията не бяха малки. А сега... Сега положението отвътре изглежда много разочароващо и тревожно за демокрацията в страната.
- Минути след като не бе гласуван проектокабинетът на проф. Габровски, казахте, че България не изглежда добре.
- Така е, за съжаление. В шест от последните десет години бях посланик в Швейцария, а скоро ще приключи и мандатът ми като посланик в Черна гора. С голяма болка споделям, че особено през последните две години България изглежда изключително зле и с всеки следващ ден от тези две години ние слизаме надолу. Изпаднахме в тежка изолация и загубихме името и профила си на страна - членка на ЕС, която има физиономия, здрава икономика, политическа стабилност, привлекателна е за инвестиции и за партньори, има желание да постигне членство в Шенген, в еврозоната и в ОИСР. В последните две години, като се спомене България, коментарите зад граница са:“О, те се занимават само със себе си и са влезли в една постоянна спирала на избори, и нищо повече.” Страната е завладяна от отблъскваща нестабилност. А и вие, от медиите, трябва да знаете, че всичко, което пишете, се тиражира навън и се превръща в база, върху която се гради имиджът на страната. На мен ми е страшно болно за това, че имиджът на България в момента е изключително лош, тъжен, ние сме в изолация и сме загубили уважението и симпатията, които имахме.
- Как изглеждаше България в годините, когато бяхте посланик в Германия и Швейцария? Кога имиджът на България беше най-добър за света?
- През 2018 г., по време на нашето българско председателство, бяхме една страна, отличник в ЕС. Имахме политическа и икономическа стабилност, бяхме с най-нисък дълг, атрактивни за инвеститори и показахме физиономия и в политиките на Евросъюза по отношение на Западните Балкани.
През 2018 г. България повдигна темата за евроинтеграцията като първа точка в дневния ред на ЕС и оттогава темата поеха всички страни в ЕС. А сега, особено в последните две години, ние напуснахме тази водеща позиция - това е просто абсурдно! Занимаваме се само със себе си и мога да ви кажа, че отвън това се откроява много по-ярко и се вижда много повече. Трудно ми е като посланик - какво можем да дадем, да предложим и да посъветваме особено страните от Западните Балкани, които вървят към Евросъюза, след като всяка една от тях може да ни каже: “Я се вижте вие!”.
И до ден днешен поддържам контактите си в Германия, в Австрия, в Брюксел, в Швейцария, всички ми звънят и ме питат: “Меглена, какво става в България? Как така? Защо?” Питат, защото аз винаги съм се борила България да е с авторитет, да предизвиква симпатия и уважение. И винаги когато вие, журналистите, сте ме питали “Искате ли България да стане Швейцария на Балканите?”, съм отговаряла: “Не, не искам да сме Швейцария, искам да греем с нашата силна светлина, имаме толкова много да дадем! И да предизвикваме и уважение, и симпатия!”. Сега обаче излиза, че съм обяснявала на тези хора някакви въображаеми неща. А това не беше така. Загубихме обаче много. Жалко! И този процес трябва да се спре.
- Днес напомнихте, че сте работили с БСП, НДСВ, ГЕРБ, ДПС и смятате това за предимство. Но сте прочели в социални мрежи и сайтове, че точно в това е най-големият ви проблем...
-... казаха, че това е най-големият ми грях, и бях изумена!
- Според вас какъв е истинският проблем на българската политика и на българските политици?
- Аз съм потресена и искрено изненадана как, ако две партии, които са политически опоненти, подкрепят единодушно някаква позиция по голяма тема с национална значимост, веднага им лепват етикета “Те направиха коалиция”. Чувам тук за “хартиена коалиция”, за не знам каква си коалиция - как е възможно? Това е липса на всякакъв опит, на памет и на политическа култура. Очаквах да ме питат, но очевидно съм много наивна как сте успели с всички тези да работите? И отговорът ми щеше да бъде:“Да! И с БСП, на която съм била и член, сега като посланик нямам право, съм работила, и с НДСВ, и с ДПС, и с ГЕРБ съм работила. Когато е ставало дума за България, винаги сме намирали общ език”. И аз точно това исках да кажа на тези млади момчета и момичета - с всички съм работила, но единствено за България. Исках да им кажа, че и с тях бих работила, ако е за България, и съм сигурна, че няма да има проблем.
Но това, което се разиграва в момента, е позорно и за съжаление. Трябва да се чувства и някакво неудобство към българските граждани - нашият дълг към тях е на първо място. България е една и не може да има такова принизено отношение. И аз да се срамувам, че съм работила с всички? Разбира се, че не!
Работих с удоволствие, а има и резултат. Тези 500 милиона евро предприсъединителни фондове, които беше замразила Еврокомисията, смея да твърдя, че с моя екип тогава и с останалите членове на правителството постигнахме да ни върнат парите. Вярно, ГЕРБ тогава спечелиха изборите и Борисов каза:“Каква Плугчиева, какви пет лева? Ние спечелихме изборите!”. Разбира се, че ми беше болно и горчиво. Но важното беше, че ни върнаха европейските пари. А на всички беше ясно, че Брюксел ги дава не заради спечелени избори. Беше ми мъчно, но отдавна простих на Борисов и не му се сърдя.
- Когато влязохте за първи път в изпълнителната власт като зам.-министър на земеделието в правителството на Симеон Сакскобургготски, немски политик беше споделил изумлението си така: “Социалист, който влиза в царско правителство от квотата на ДПС?!?”. Защо тогава го направихте?
- Поканата към мен дойде лично от царя. Разбира се, беше договорена между него, тогавашния председател на партията Георги Първанов и тогавашния лидер на ДПС Ахмед Доган. Но в състава на изпълнителната власт бях не само аз, но и още двама души от БСП. Аз влязох като експерт, като зам.-министър, в началото само на горите, но след един месец така се развиха нещата, че трябваше да поема преговорния процес с ЕС заедно с министър Мехмед Дикме.
И, да, вярно, този немски политик, когото споменавате, беше изумен. Беше държавен секретар в министерството на външните работи на Германия и два- три месеца преди това с негово съдействие бях организирала срещата на Първанов с Герхард Шрьодер, който тогава беше канцлер.
Не съжалявам! Направихме тогава реформа в горите, приключихме навреме главата “Земеделие и развитие на селските райони”. А парите, които тогава извоювахме с министър Дикме и целия екип и бяха за планов период с начало 2007 г., не бяха успели да ги оползотворят, което е жалко. Всъщност за тях имаше истинска битка, защото базата, по която водихме преговорите, беше най-лошият период за българското земеделие. През 1989 г. знаете каква реколта имахме, а тези години, за които говоря, бяха най-тежките. И сега тук някой ще ми дава оценка, като изобщо няма представа какво значи да се бориш за държавата си!
- С какво ви убеди проф. Габровски да работите с него?
- Професор Габровски е като едно божие знамение за България. Този човек е не само перфектен в сферата си, този човек е вдъхновение, носи държавнически усет, изключителни лидерски качества и най-много ме впечатли със саможертвата си. Тук в последните години се чуват само думите “задкулисие”, “корупция”,“кражби”, “този...”, “онзи...”.
Този човек излезе с името си, с искреното си желание. Ние сме забравили думи като “възрожденци”, “патриот”, “саможертва”. Проф. Габровски обедини всички тези качества и аз си признавам, че само заради това приех неговата покана. И да ви споделя - много съм обнадеждена. Може сега да не го гласуваха, но помнете ми думата - това е началото на един процес, който след няколко месеца ще завърши с успех. Твърдо убедена съм!
Всички кандидати за министри бяха по-млади от мен. Мен може да не ме броите - предстои ми пенсиониране. Но всички тези хора с предстояща кариера застанаха с името си и с жертвоготовност в проектокабинета на проф. Габровски. За мен тези хора са възрожденци, те са днешни опълченци. Респект и комплимент първо за професора, а след това за всички останали!
- Какво можеше да направи проектоправителството на проф. Габровски, ако днес беше събрало необходимата подкрепа, а и всички бъдещи след него?
- Това правителство можеше първо да успокои обществото, да му даде усещането за сигурност и стабилност. Както и самият професор Габровски каза, чудеса не можеше да се очакват след унищожението и ликвидацията, които се случиха особено през последните шест месеца. Кабинетът "Габровски" щеше да върне надеждата на мнозинството български граждани, че България има достойни хора с визия и със смелост, да даде сигурност и опора и да стабилизира институциите, което е много важно. Защото в момента тъкмо институциите са разсипани, а администрацията е демотивирана. Всичко се люлее и конструкцията ще се срине. Екипът на Габровски можеше да стабилизира нещата, да ни преведе през тежката зима, да се покаже едно сериозно и достойно лице пред всичките ни приятели и партньори в Европа, особено в условията на война и тежки кризи от всякакво естество.
CV
Меглена Плугчиева е инженер по горско стопанство и екология от Лесотехническия университет – София. Специализирала е в Гьотинген и Фрайбург, ФРГ.
Посланик на България във ФРГ (2004-2008), в Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн (2012-2018)
Народен представител в периодите 1995-1997 г., 1999-2001 г., 2009-2012 г.
Вицепремиер 2008-2009 г. по европейските фондове
Единственият посланик с два ордена от Германия - “Федерален кръст за заслуги със звезда” и “Федерален кръст I степен”.
От януари 2019 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Черна Гора.
