След санирането поставяне на соларни панели по покривите на частни жилищни сгради ще е вторият проект, финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост, който безспорно ще предизвика масов интерес.
За първи път в България хората ще могат да получат безвъзмездно средства за система, с чиято помощ да станат поне малко по-независими от енергийните фирми. Твърде възможно е тази програма, както и предстоящата за откриване процедура за същото, но за нуждите на фирми, да предизвикат траен интерес и да доведат да масовизиране на едно нещо, което в България значително изостава.
Което е парадокс, защото за разлика от Германия и Великобритания, където почти няма покриви без слънчев панел, в България слънчевите дни в годината са поне с около 50% повече.
Но ние изоставаме от тенденцията не заради това, че у хората липсва желание да се откъснат от плащането на свръхвисоки сметки за ток и отопление. А защото в момента монтирането на слънчев панел е като да се опитваш да подобриш едновременно световния рекорд по плуване и по бягане, и то с много препятствия.
Процедурите по узаконяването на една такава инсталация са толкова протяжни, че отказват хората и фирмите да изминат целия път, още когато разберат какво се изисква от тях: представяне на проект, съгласуване, разрешително и т.н. Препатили казват, че всичко това може да отнеме 2 години и въпреки това чиновникът да не ти даде заветния документ. Т.е. проблемът не е точно в това колко струва соларът.
