Права е Искра Фидосова, като казва, че когато се променят законите, трябва да се мери седем пъти, преди да се отреже.
Това се отнася за всички закони. Когато става дума за Наказателния кодекс, е повече от задължително. Всяко бутане из законите създава усещане за нестабилност на държавата.
Бутането из НК създава едно много по-опасно усещане. За безнаказаност. За това, че всяко наказание може да е предпоследно. Че размерът на наказанията е предпоследен. Че държавата винаги може да се отметне от думата си и да промени волята си. Волята да определя кое е добро и кое е зло. И да въздава на злото това, което му се следва. Трайно и неотменно. Как да й имаш респект после на такава държава?
Все се чудим защо в белите държави има стабилност и ред. Защо има спокойствие. Не ни иде наум, че може би там това е така, защото законите са стабилни и неизменни. Дивим се, когато в американските съдебни трилъри някой млад наперен адвокат вади прецедент от 1798 година и всички в залата викат: "Край! Закон!" Връзката между тамошния ред и стабилност на законите не я правим. Имаме твърде лежерно отношение към законодателството по принцип. После властта се чуди защо гражданството има твърде лежерно отношение към държавата. Ето затова. Заради собственото отношение на държавата към законите й.
Друг пример. Германският наказателен закон е приет през 1871 г. Променен е основно през 1945 г. След 70 години! После пак през 1975, след още 30 години. Кой у нас може да изтърпи да не ръгне някой закон цели 30 години? Да не говорим за 70. Абсурд. Обществените отношения били динамични и законодателството трябвало да е динамично. Глупости.
В Юридическия факултет, преди демокрацията, тоталитарните професори ни учеха, че законодателството освен другите си функции трябва да има една специална - прогностична. Че като пишеш закон, трябва да предвиждаш развитието на обществените отношения, да анализираш тенденциите и да ги регламентираш изпреварващо. Тази функция днес никаква я няма. Законите стават преразказ по картинка. Регламентира се не това, което искаме да бъде, а това, което вече е станало. Неспособността да прилагаш принуда се узаконява чрез премахване на принудата. В най-лошия случай НК се променя според общественото мнение. Като се лашне общественото мнение, се лашва и законът. Е, така не се прави държава.
Права е Фидосова и за друго. Затворът за приготовление към убийство се намалявал от 6 на 3 години. Защо? Вероятно има отговор, ама не е лошо да ни го кажат. Да помислим и ние и да се убедим, че така трябва. Специално това с размерите на наказанията е много тънък въпрос. Тук трябват маса научни анализи. Психологически, социологически, педагогически... Защото е вярно, че ако наказанията са прекалено дълги, бившият затворник става непригоден да живее на свобода. Ако са прекалено кратки, наказанието губи възпитателната си функция.
Къде е мярата?
Това е въпрос, отговорът на който трябва да е подплатен и аргументиран с труда на цели научни институти. На БАН например, защо не? То не може да се преписват числа от чужди закони, както подозирам, че се прави в много случаи. Защото три години затвор за германеца не са като три години за българина. Тук и антропологически изследвания си трябват, не е шега.
Като казах за германеца, се сещам за още един пример от тази далечна нам страна, който вече наистина е депресиращ. Германският граждански законник (т.нар. BGB) го наричат "юридическата сметачна машина". Образецът за всички граждански закони в целия свят. Та немският парламент е решил да прави този законник през 1874 г. Назначил е комисия от 9-има съдии и 2-ма професори по право.
Имената им са съобщени предварително, за да знаят всички кой носи отговорност. Комисията предлага първи работен вариант през 1888 г. След две години публично обсъждане през 1890 назначават втора комисия, която да го прегледа още веднъж. Тя го връща през 1895 г. Гласуват го в парламента през 1896 г. Влиза в сила на 1.1.1900 г.
22 години го пишат, съгласуват, обсъждат, изглаждат. Влиза в сила 4 години след като е приет. За да не остане някой, който да не си е казал мнението. И да не остане някой, който да не го е прочел и да не е разбрал какво пише в него.
Оттогава насам е променян, не че не е. Но основната му конструкция е измислена така, че да издържи поне неколкостотин години. В този закон са описани всички възможни хипотези, които могат да се случат в живота на човека от раждането до след смъртта. Какви са били тези мозъци, не знам.
Всъщност същите, които измислят и най-добрите двигатели в света. Търпеливи. Аналитични. Диалогични. Визионери. Представят си света, в който искат да живеят, и го моделират чрез норми. Бавно, спокойно и в общ интерес.
Основната ми теза не е какво пише в американските и немските закони. А как се пишат. Технологията на случването на закона. Тези, които пишат законите, трябва да ни обясняват бавно и спокойно какво правят, а ние да си казваме мнението. Пункт по пункт. Тук и медиите обаче сме виновни, защото това е дискусия по същество, а тя е скучна. Ние предпочитаме да има новина. Например: "Приеха нов НК!" После друга новина: "Убиец на пешеходна пътека закон не го лови!" После трета: "Майки искат промяна на НК!" Четвърта: "Променят НК!"
Истината е, че най-добрата новина от парламента е, когато няма законодателни новини. Когато законите се променят рядко и никога, без да се обмислят и обсъдят добре. Не може вече да не виждаме факта, че законодателните промени обикновено са онази индулгенция, към която държавните органи прибягват, когато не искат да признаят, че са се провалили в прилагането на закона. "Законът е лош" и отговорността от персонална става колективна. Проблемът се пренася от конкретния чиновник в парламента. Стои там една-две години, докато се забрави. Но влязъл веднъж, излиза с резултат. Резултатът е законова промяна. След което става по лошо. И пак, и пак...
Та права е г-жа Фидосова. Съгласни сме, че не може да се приемат промени в НК джаста-праста. И в другите не бива. Дали обаче проблемът не е в Правилника за работа на Народното събрание? Във всекидневните заседания? За сметка на работата в комисиите и публичните обсъждания? И особено за сметка на пребиваването повече сред избирателите от съответния многомандатен район? За да имат време депутатите да си приказват с нас, гражданите. Може пък това да се отрази благотворно на законодателния процес. Кой знае?
П.С. Медиите съобщиха: "Прокуратурата: кражбата на мощи не е престъпление". Разбирате ли сега проблема с прогностичната функция на НК? В него такъв състав не бил предвиден. Ами, да са го предвидили. Ако в новите промени няма нищо за раздел "Престъпления срещу изповеданията" - да се върнат за допълване. Мога да препоръчам да се види чл. 167 от германския НК. Те са го предвидили, само дето наказанието им е леко. Като за нас трябва по-тежко. Изобщо престъпленията срещу изповеданията са тема, която ние упорито подценяваме, а бъзикането с религиозните убеждения на хората е много, много тънък лед. Госпожо Фидосова, нали можем да разчитаме...?
РАДОМИР ЧОЛАКОВ
