- Г-жо Неделчева, доколко реална е опасността за България да загуби средства по програмата за селските райони, както твърди вашата колежка Илияна Йотова?
- Риск от загуба на средства винаги съществува и нееднократно Министерството на земеделието и храните е предупреждавало за това от началото на 2010 г., откакто започнаха да се правят истински усилия за усвояване на повече средства. Трябва много ясно да правим разграничения за договорени, платени и усвоени средства. Ако не бъде направено добре това разграничение, може много лесно да се заблудим с
отделните цифри, които са представени или от страна на ЕК, или от страна на министерството. В сумите, които бяха посочени в Еврокомисията, много ясно са дадени усвоените 22% от предвидените за 7-годишния период средства по програмата за развитие на селските райони. И тази информация на комисията се основава на възстановените средства, които са на база подадените от българска страна декларации за възстановяване на разходи до края на октомври 2011 г.
Сумата от 250 828 032 евро е декларирана за възстановяване от ЕК през януари 2012 г. и обхваща последното тримесечие. Тя би трябвало да се включи в сумата в момента, в който се дават крайните цифри. Ето защо изнесената от министър Найденов статистика относно усвояването на средствата е коректна, защото в данните, които той подава, е направено това разграничение между договорени, платени и усвоени средства.
- А доколко лошата администрация е достатъчно основание тези средства да не бъдат усвоени?
- Лошата администрация е общоевропейски проблем. Не случайно ключовата дума в дебата, който провеждаме за реформата на общата селскостопанска политика, е опростяване. В разговорите с колеги в комисията по земеделие се оказва, че административната тежест, забавянето на плащанията, дългото време, поради което се третират проектите и се извършват плащанията, е европейски проблем. Затова е необходимо цялата общоевропейска политика по земеделие да бъде опростена и да бъдат съкратени максимално сроковете.
- Как трябва да се променят нещата според новата обща селскостопанска рамка на ЕС за 2014-2020 г., за да достигат повече пари до дребните стопани?
- Със сигурност трябва да бъде опростена схемата, за да има повече пари, които да стигнат до малките и средните земеделски производители, които най-много имат нужда от тези европейски средства. Ето защо първо приветстваме предложението на Еврокомисията общата селскостопанска политика да бъде насочена към малките и средните земеделски стопани. След това обаче трябва да бъдем много внимателни, защото дебатът започва да навлиза в много технически детайли.
Ние ще продължаваме да се борим срещу несправедливостта, която съществува и в момента в разпределението на директните плащания между стари и нови страни членки. Със сигурност 30-процентното увеличение, което ЕС даде, е първи положителен знак, вследствие на много голямото настояване на депутатите от комисията по земеделие в ЕП. Но то не е достатъчно. Директните плащания за нас означават сто процента европейско финансиране. Те трябва да достигнат не само до една малка част от земеделските производители. Защото това, което наблюдаваме в България - 6-7% от земеделските производители да концентрират над 70% от директните субсиции, е факт и в много други страни. Ето защо в центъра на новата реформа ще бъде, от една страна, да има таван за директните плащания, а от друга - да има запазен процент - 10% от директните плащания, които да са специално за малките и средните производители и за активните фермери. 2% от директните плащания да за младите производители, за да могат да бъдат стимулирани да инвестират дългосрочно в сектора.
Факт е обаче, че друга промяна предизвиква у нас много тревоги. Това е т.нар. озеленяване и 30-процентното обвързване на директните плащания с екологични критерии. За нас в България този процент е изключително висок и си задаваме много въпроси - какви ще бъдат тези критерии, ще обхванат ли адекватно спецификата на регионите в България и ако има санкции, не би трябвало да стигаме до ситуация, в които глобите ще бъдат по-големи от плащанията. И така, вместо да стимулираме да обезкуражаваме стопаните.
- Какво се случва с вашата инициатива за предсрочно изравняване на субсидиите между старите и новите страни-членки?
- Това, което трябва да припомня, е, че преди година и половина инициирахме обществен дебат, който ми позволи в директни срещи със земеделските производители във всяка една от областите в България да чуя тяхното мнение как трябва да бъде проведена тази реформа на общата селскостопанска политика. Факт е, че това е голямата кауза, която ни обединява, но нямаме никакво развитие. Ще продължим да се борим срещу несправедливото разпределение между нови и стари страни членки и несправедливото разпределение между отделните сектори в рамките на една страна. Това, което успяхме да извоюваме за година и половина, е 30-процентно увеличение за страните, които се ситуират под 90-процентната средна стойност за ЕС. България попада в тази категория - 30-процентно увеличение на директните плащания със сигурност обаче не е достатъчно. Да, това е първа положителна стъпка. Но трябва да сме откровени - преди година и половина и тя ни изглеждаше доста амбициозна, но трябва да продължим.
Първо трябва много ясно да дефинираме защитата на нашите интереси и да фиксираме критерии, които ще позволят директните плащания в отделните инструменти на новата общоселскостопанска политика да бъдат адекватни на българската действителност. И да се вземе предвид спецификата на много чувствителни сектори в България, каквито са животновъдството, зеленчукопроизводството и пчеларството.
- Къде остават пчеларите сред всички тези проблеми? От сектора са против сегашните принципи на субсидиране и настояват за плащане на кошер. Какви са шансовете им?
- Това отново зависи от нас, дали ще успеем да ги изведем до успешен край, което означава включване в законодателните предложения на ЕП. Това, което успяхме за една година да направим заедно с българските пчелари, е този проблем да получи много голяма гласност в ЕП. Успяхме чрез поправка, която пряко отправя искане към Еврокомисията за създаване на такава директна субсидия "за кошер". В доклад на ЕП тя беше приета с много голямо мнозинство и подкрепена от колегите. Много се радвам, че на последната сесия в Страсбург миналата седмица в доклада за биоразнообразието и стратегията на ЕС в тази област за 2014-2020 г. колегите ме подкрепиха с мнозинство за поправката, която много ясно извежда на преден план заслугата на пчеларството за опазване на биоразнообразието. Защото наблюдаваме много тревожни проблеми като високата смърност на пчелите. А знаете, че те са много важни за поддържане на цялата хранително-вкусова верига. За нас беше важно да изпратим положителен сигнал и да отправим покана към Еврокомисията в рамките на новата общостопанска политика този сектор да бъде стимулиран, защото допринася изключително много за биоразнообразието. При срещите ми с пчеларите те казват: дори не ни стимулирайте допълнително, просто ни дайте шанс да си вършим работата.
И в рамките на това 30-процентно озеленяване пчеларството би трябвало да бъде сектор, който приоритетно да попада в тази нова реформа. Освен биоразнообразието отиваме и до цените за купуване на меда. В момента съм задала въпрос и чакам отговор от Еврокомисията що се отнася до това каква е възможността да се променят част от сегашните текстове, според които те могат да продават директно 40% от произведения от тях мед, а останалите 60% са задължени да продават на преработватели. Това със сигурност е още един аспект, който трябва да намери своя отговор.
И още едно предложение. Когато говорим за озеленяване, защо да не използваме това, което вече е направено в Унгария - ако бъдат залесявани площите, то поне да бъдат с медоносни храсти и дървета.
- След пчеларите и винарският сектор изрази някои опасения относно бъдещето на отрасъла както в България, така и в цяла Европа. Имат ли основания?
- Очакваме от тях много голяма активност, защото се подготвя един текст, на който ние от комисията по земеделие в ЕП реагираме вече с тревога. И той е свързан с правата за засаждане на лозарските насаждения. В Еврокомисията предвиждат текст, който да либерализира правата на засаждане. Т.е. оттук нататък има реална опасност цели райони, които имат своята идентичност или въз основа на това, че определени лозови насаждения се отглеждат точно на определени места, могат да изчезнат. И това за мен е въпросът, по който по-скоро трябва да чуем мнението на българските лозари и винари. Колегите от Франция и Германия са изключително обезпокоени.
- В началото сме на селскостопанския сезон, знаете, че голяма част от производителите се оплакват от прекупвачи и спекулантите. Как могат да бъдат защитени производителите?
- Не знам дали биха могли да се отърват, по-скоро трябва да се говори за много ясно регламентиране на тази схема. Необходимо е те да се организират и да имат пряк достъп или до супермаркетите, или до големите производители. Но е факт, че поне на този етап става трудно. Моята лична хипотеза е, че колкото по-малко посредници има между производителя и крайния потребител, толкова по-добре ще се осигурят достойни изкупвателни цени на производители. А от друга - клиентът ще е сигурен, че това, което плаща в магазина, е стойността на продукта, която отива като доход за земеделския производител.
Виж новия сайт на "24 часа"
