Историци и социолози трябва да го изучават, защото рисува сатиричната история на българския преход
Малкият зевзек мина пубертета, но запази чувството си за хумор и за мярка
Душата на тази рубрика са читателите на “24 часа”
Малкият Иванчо е критик на Бай Ганьо и байганьов-
щината
- Ти, Ивайло, си бащата на Малкия Иванчо - невръстния зевзек, който от самото раждане на “24 часа” разсмива поколения българи. Откъде дойде идеята?
- От тогавашните издатели на в. “24 часа” - Валери Найденов и Петьо Блъсков, които ме поканиха да се захвана с тази рубрика още от нулевия брой. Най-ценното в нея е, че идеите за карикатурите с Малкия Иванчо ни ги изпращат читателите на “24 часа”. Благодарение на общите ни усилия с тях поддържаме рубриката и до днес, със сигурност е най-старата във вестника.
- Помня купчините с писма от читатели с предложения за Иванчо, които отваряше всеки ден...
- И аз ги помня. Отнемаше ми доста време, докато прочета всички и отсея тези с най-смешните предложения. Но рубриката се радваше на огромен успех. Имаше очевидно много хляб в идеята читателят да се почувства автор на хумора във вестника, да си види името над карикатурата с Малкия Иванчо. Да купи 5 или 10 вестника, да ги раздаде на роднини и приятели за спомен.
- Има ли чувство за хумор читателят?
- Е, как! Има, и то е много по-силно и пълноценно чувство за хумор от моето - казвам го с ръка на сърцето. И ако тази рубрика трябваше да излиза само с мои сили, досега да е спряла, нямаше да издържи и година.
- С какво впечатляваше ранният Иванчо и как изгради неговия образ?
- Малкият Иванчо винаги е бил фолклорен герой, аз нямам претенции за авторство над него. Просто тогава решихме да използваме нещо наготово със заряд. Но да си призная, никога не съм си представял, че успехът му ще е толкова голям. Но пак повтарям - душата на тази рубрика са читателите на “24 часа”, които ми изпращат идеите си.
- Кои са най-честите герои, които читателят предлага Малкият Иванчо да си прави майтап с тях?
- Цялата тази рубрика всъщност за мен е сатирична история на прехода. Даже бих я нарекъл сатирична история на българския народ и на неговите вълнения. Ако тръгнем да разглеждаме една по една всички картинки, които “24 часа” е публикувал до днес, ще видим, че те са портрети на най-важното, което се е случило във всеки конкретен ден от всички тези 30 години. Разказват от какво се е интересувал българинът, какво е преживявал, какви проблеми е решавал, за какво е мислил, за какво е мечтал. Темите са оцеляване, безпаричие, цени, избори, пенсии и пенсионери, политически промени в страната, политици, гафовете на управляващите и какво ли още не. И ми се струва, че още ще бъдат актуални, защото виждате, че и до днес няма управия. Проблемите, които пресъздават, са вечни за българския народ и изобщо за тези географски ширини.
- Твоят герой често се шегува с политиците - дали успяват да преглътнат неговия хумор, или се обиждат?
- На мен никой от тях не се е обаждал. А и ако го правят, по-скоро ще звънят на издателя, главния редактор и неговите заместници.
- Досега колко читатели на вестника са ти давали идеи какво да изкарикатуриш?
- Ооо, много са, хиляди. В началото интересът беше огромен. Тогава нямаше електронна поща, читателските идеи идваха в пликове по пощата. С течение на времето хората, които ми изпращаха предложения за карикатурата, малко се попресяха. Сега разчитам на няколко десетки от всичките, и всъщност те се превърнаха в едни класици на Малкия Иванчо, ако може така да се изразя.
- Порасна ли това остроумно отроче на “24 часа” за тези 30 години, или си е същият инфантил от началото на прехода?
- Иванчо само прави впечатление на инфантил, той само се крие под тази маска. Изобщо обаче не е такъв, ясни са му нещата - въпреки крехката си възраст, има богат житейски опит.
Поумнял е, разбира се. Отдавна излезе от пубертета и може би му предстои да изкара някакъв късен пубертет... Но за момента се държи адекватно.
- Кое в него се промени?
- Като се замисля, чувството му за хумор не се е променило. И добре, че е така, иначе щеше да изневери на образа, който си беше изградил пред обществото. А когато е успешен и работи, не му и трябва да се променя.
- Как да определяме образа на Малкия Иванчо - модерно продължение на Бай Ганьо или негов критик?
- Сравнението ти е неуместно. Иванчо не може да бъде Бай Ганьо, двамата са омесени от различни теста. Съгласен съм, че е по-скоро критик и наблюдател на Бай Ганьо и байганьовщината. Гледа го отстрани и го коментира, както си знае. И изобщо, хуморът на Иванчо не е без позиция. Но каквото и да говори, винаги е от позицията на разума и нормалността. Може би затова е оцелял досега.
- А ако беше по-остър, по-заядлив и по-краен?
- Той и сега е остър, но в рамките на доброто възпитание, морала и етиката. Никога няма да видите Иванчо да обиди когото и да било - той работи с намигване с читателите си. Обиди, агресия, злоба - никога!
- Какви са новите сюжети на твоя толкова известен герой?
- Последните сюжети са от “менюто” на политиците. Спокойно може да се каже, че пред очите на Иванчо през последните 30 години са преминали какви ли не политици. И еднодневки, и такива, които пак са тук вече 30 години. Но такова чудо като днешните според мен никога не е виждал. Затова е леко объркан, защото няма опит с такава среда и не знае как се работи с такива хора. Все още се ослушва, но ще се справи.
- Понеже всеки ден го рисуваш, кое качество най-много ти харесва в него?
- Малкият Иванчо има много качества - не може да се каже, че той е само такъв или такъв. Многопластов персонаж е. Затова е трудно да се коментира от човек неопитен в коментарите и лепенето на етикети като мен.
Според мен Иванчо трябва да е обект на наблюдение и изследване на политически анализатори, социолози, психолози, социални антрополози, историци, литературни и художествени критици. Защото описа народните вълнения във всеки един ден от тези над 30 години преход, които преживяхме.
- Кой е последният виц, който Малкият Иванчо ти разказа?
- Мила, аз имам професионална деформация, не мога да разказвам вицове. През главата ми минават какви ли не неща - едно не мога да запомня, пълна бъркотия ми е.
- За всичките тези години не заживя ли частица от Иванчо у теб?
- Не е по силите ми да се сравнявам с Иванчо. Той е вечен, аз минавам и заминавам!
- Понеже и ти, Ивайло, празнуваш на Ивановден - какво научи от малкия си герой през годините?
- Не се смятам за Иван, но понеже е много модерно всички да се правят на Ивановци, ще трябва да празнувам. От Иванчо обаче научих да гледам на света и на проблемите в него през призмата на разума и нормалността. Да имаш чувство за мярка във всяко отношение - това е много важно! В изкуството точно това всеки трябва да го знае - талантът не стига, трябва и чувство за мярка. Иначе си временен, изчезваш.
- Покрай 100-годишнината на именития ни сатирик Радой Ралин си говорих с неговия син Кин Стоянов. Спомнихме си репликата на баща му, който накисна налъм в съд с вода и каза, че когато налъмът цъфне, тогава ще цъфне и българската сатира. Ти чувстваш ли се парче сатирик?
- Да си сатирик, значи да имаш малко по-особено отношение към света - да виждаш неща, които другите по-скоро не виждат, или ако ги виждат, не могат да ги изразят по достъпен за всеки начин.
Аз имам предимството да се занимавам с карикатура, а това е едно много демократично изкуство, разбираемо за абсолютно всеки. За да разбереш една карикатура, не е необходимо да имаш някакъв ценз. Просто гледаш изображението и то веднага, на секундата, ти въздейства.
Докато, за да прочетеш един текст, първо трябва да си грамотен, да го разбереш и осмислиш, да го отсееш, да го преживееш. За всичко това се изисква технологично време. При карикатурата е обратното. И това предимство малко ме улеснява при общуването с публиката.
- Защо гласът на сатириците все повече звучи от социалните мрежи, а все по-малко присъства в централните медии?
- “24 часа” отделя място и внимание на карикатурата. Това е проява на отношение към този вид изкуство, уважение към него и предоставяне на място, където то да присъства и да се показва. Колко обаче са медиите, които правят това? Въпрос на култура е и от страна на издателя, независимо дали на вестник, сайт или директор на електронна медия. А като няма отношение и място за карикатури и сатира, те, естествено, завиват към социалните медии. Там хората ги споделят и така те достигат до много повече хора. Хубаво е, че на това поле няма редакторска намеса в тях, макар това да крие други клопки. Много станахме ние, художниците, писателите, журналистите и теренът се разкаля и обърка. На този терен може да оцелее само онзи, който има критично мислене и умее да отсява истината от фалша. Такива хора не са много.
- Какво ще пожелаеш заедно с Малкия Иванчо на Ивановците за имения им ден?
- Най-важното е да сме здрави и да не губим чувството си за хумор. Всичко останало може да се нареди по някакъв начин.
CV
Ивайло Нинов е роден е на 14 ноември 1960 г. в София.
През 1990 г. завършва Национална художествена академия в София със специалност “Графика” в класа на проф. Галилей Симеонов.
Публикува карикатури в пресата от 1978 г. във вестниците “Стършел”, “Поглед”, “Антени”, “Вечерни новини” и много други.
Автор е на легендарната рубрика “Малкият Иванчо” във в. “24 часа”, която излиза всеки всеки ден от самото основаване на вестника през 1991 г. по идеи на читатели.
Прави многобройни самостоятелни изложби в България и чужбина.
