Публикуваме отново най-четените коментари през седмицата. Този е номер 2 и е със 100024 прочитания.
Такова свиване на паричното предлагане не е имало от 30-те години, очаква ни рецесия, казва икономистът
По повод тревожната прогноза на директора на МВФ Кристалина Георгиева, че светът навлиза в рецесия, потърсихме проф. Стив Ханке, който оглавява Института за приложна икономика в университета “Джон Хопкинс”.
Той е бил един от икономическите съветници на Рейгън. В момента е сред водещите световни експерти по хиперинфлация и валутни бордове, редовен автор на “Уолстрийт джърнъл”.
През ноември сайтът focus-economics. com определи най-влиятелните икономисти според броя на последователите им в туитър. Ханке е на трето място, изпреварват го само нобеловият лауреат Пол Кругман и Нейт Силвър, веднага след него на четвърто място е Нуриел Рубини. На шесто е другият нобелист - Джоузеф Стиглиц.
Проф. Ханке, Джон Грийнууд и бившият управляващ директор на МВФ и президент на Европейската банка за реконструкция и развитие Жак дьо Ларозиер предложиха да изготвят безвъзмездно експертен анализ за преминаването на България от валутния борд и лева към еврото.
- Проф. Ханке, в какво да инвестират българите в тези бурни инфлационни времена?
- Не обичам да давам инвестиционни съвети, освен ако не познавам инвеститора, неговата възраст, доход, богатство, цели. Накратко, не съм склонен да го правя, освен ако не знам доста подробности.
Но миналата година участвах виртуално в инвестиционна конференция в София. Тогава с неохота дадох съвети на участниците и им препоръчах да инвестират в литий - минерал, който се използва за производството на батерии, захранващи електрически превозни средства. Тази инвестиция се оказа печеливша.
Литиевият индекс се е повишил с около 150%, откакто дадох този съвет.
Тази година единственият инвестиционен съвет, който ще предложа на моите приятели в България, е дългосрочен: инвестирайте в земя. В дългосрочен план тя е сигурен залог. Това е вид инвестиция, която позволява на инвеститора да спи спокойно и отговаря на
три от инвестиционните ми правила: 1. Гледайте напред, а не назад; 2. Избягвайте неоправдания риск, прегърнете сигурността; 3. Не залагайте
(в смисъл, че инвестициите не са хазарт - бел. ред.).
А за българите с банкови сметки: оставете вашите депозити в български левове. Левът вероятно ще поскъпне спрямо щатския долар през следващата година. Ако сте по-склонни да рискувате и искате да хеджирате депозитния риск, бих предложил да държите 75% от депозитите си в български левове и 25% в щатски долари.
- Има ли универсално хапче срещу високата инфлация?
- Инфлацията винаги е локална, не е глобален проблем. Вижте нивата в 3 важни страни като Китай, Япония и Швейцария - съответно 1,6% годишно, 3,7% и 3%. Народната банка на Китай се представя най-добре.
Тя спазва Количествената теория на парите, насочена към контрол над паричното предлагане. В резултат на това не е изненадващо, че Китай има най-ниския процент инфлация сред големите страни в света.
Швейцарската национална банка също е възприела Количествената теория на парите и исторически това върши добра работа. В момента процентът на инфлация в Швейцария е един от най-ниските в света - 3%. Повечето от това, което казват централните банкери по света за “глобалната инфлация”, е чиста пропаганда и икономически глупости.
- От Федералния резерв на САЩ (ФЕД) казват, че печатането на пари няма нищо общо с разразилата се инфлация. Какво мислите за тази нова теория?
- На 8 септември 2022 г. в дискусия с публикувани въпроси и отговори на Cato (влиятелен мозъчен тръст - бел. ред.) председателят на ФЕД Джеръм Пауъл каза: “Паричните агрегати не играят важна роля при формулирането на нашата политика.
И ние не смятаме, че като цяло те са добър начин да мислим за политика или инфлация”. Това твърдение е безсмислено и не се основава на данни или анализи.
Съгласен съм с един от старите ми ментори, великия проф. Готфрид фон Хаберлер
Според него подобни тези са безсмислени. Ето какво пише той в монографията си от 1985 г. “Проблемът на стагфлацията”: “Първо, нека изясня, че съм напълно съгласен с монетаристите, че инфлацията, включително стагфлацията, е основно паричен феномен.
В смисъл, че никога не е имало значителна инфлация или стагфлация, когато цените се повишават, да речем, с 4% или повече годишно в продължение на 2 или повече години, без значително нарастване на парите в обращение.”
- Всички, които сме учили икономика през 90-те, знаем, че паричното предлагане влияе върху инфлацията. Защо тази теория така упорито сега се отрича от ФЕД и Европейската централна банка? Какви недостатъци виждат те в монетаризма, за да го отхвърлят изцяло?
- Нито един от 416-те икономисти, наети в централата на ФЕД във Вашингтон, където демократите превъзхождат републиканците в съотношение 48,5 към 1, не успя да предвиди скока на инфлацията.
Интересното е, че ФЕД не направи нищо повече от това да следва примера на президента Джо Байдън, който се похвали през 2020 г., че доайенът на монетаризма Милтън Фридман “вече не ръководи шоуто”.
За съжаление, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Bank of England са също толкова некомпетентни, колкото и Федералният резерв на САЩ.
- Възможно ли е всички да са забравили един от най-старите уроци, че печатането на пари винаги води до инфлация?
- Не, не са го забравили. Те никога не са го учили. През последните 30 години повечето икономисти са обучавани в посткейнсианските икономически модели като динамичния стохастичен модел на общото равновесие. Тези модели дори не включват парите като променлива.
- Федералният резерв премина от едната крайност с огромно печатане на пари до рязко свиване. Какви могат да бъдат последствията?
- За съжаление на американците, Федералният резерв с лошото си управление на паричното предлагане им нанесе удар. Първо, увеличи паричното предлагане, а сега
при количественото затягане допусна паричното предлагане,
измерено чрез агрегата М2, да се свие с кумулативни 1,5%. Това стана от март насам - такова свиване не е имало от Втората световна война. Преди нея подобни обрати е имало единствено през 1929-1932 и през 1937 г.
Както всеки студент знае, тези свивания на паричното предлагане са последвани от Голямата депресия и рецесията от 1937-1938 г. Можем да очакваме с голяма сигурност сериозна рецесия през 2023 г.
По отношение на последствията - благодарение на лошото управление на паричното предлагане от страна на ФЕД средната ипотечна вноска за жилище със средна цена се е увеличила със зашеметяващите 78% само за две години.
Знаем, като се има предвид прекомерното затягане на ФЕД и текущото свиване на паричното предлагане, че рецесията вероятно вече е подготвена и ще се появи през 2023 г.
Всъщност точно това ни казва пазарът за жилища – един от най-добрите ранни предупредителни знаци за предстоящия спад.
- През 2020 г. в статия с Джон Грийнууд вие предупредихте, че инфлацията в САЩ през 2021 г. ще достигне 6% и вероятно 9%. Годината приключи със 7%, като тази година се колебаеше над 8%. Още с идването на демократите на власт екипът на Байдън отговори, че вашата теория и тази на легендарния Милтън Фридман не са на мода. Сега в класацията сте третият най-влиятелен икономист в света. Вашата теория до момента води до по-точни прогнози.
- Като човек, търгувал на международните пазари в продължение на 70 години, разчитайки на Количествената теория на парите, която е в основата на моите макроикономически възгледи, съм доста доволен от прогнозите, извлечени от моделите.
Те невинаги са правилни, но в повечето случаи са точни, а не грешни. Когато бях президент на Toronto Trust Argentina в Буенос Айрес, този фонд бе най-добре представилият се в света през 1995 г.
Осъществих много грандиозни търговски епизоди и всички те бяха базирани на прилагането на Количествената теория на парите.
- ЕЦБ също печаташе милиарди, докато не прекрати тази политика заради инфлацията. Ще застигне ли и нас рецесията?
- Както посочих, рецесията е “изпечена” в САЩ и същото може да се каже и за Европа, като ЕС вероятно е изправен пред по-сериозни проблеми поради последиците и съпътстващите щети, свързани със санкциите срещу Русия.
- Политиците от ЕС твърдят, че войната е повишила цените, а не инфлацията. Това ли е цялата истина?
- За съжаление, политиците от ЕС, които в най-добрия случай имат ограничени познания по икономика, говорят куп глупости. Войната на САЩ, НАТО и ЕС с Русия повиши относителните цени на някои хранителни стоки и енергия.
Но тези относителни ценови промени не са повлияли значително на общите нива на инфлация в Европа. Днешните високи темпове на инфлация в Европа са преди всичко функция на масивното създаване на пари от ЕЦБ през 2020 г.
- Закъсняха ли ЕС и САЩ с мерките срещу инфлацията - вашата прогноза за бъдещето?
- ЕС и САЩ закъсняха за “инфлационното парти”, на което бяха домакини. Всъщност те дори не са били наясно с факта, че създават най-голямата инфлация през последните 40 години.
- В България паричният агрегат М2 също се покачи, прехвърляйки много пари към населението. До какво може да доведе тази политика?
- Нека разгледаме паричното предлагане на България по-подробно. През 2020, 2021 и 2022 г. паричното предлагане измерено чрез агрегата М3, е нараснало съответно с 23,2%, 1,9% и -4,8%.
С обичайно закъснение от 12-24 месеца след устойчивата промяна в паричното предлагане, бих предвидил, че най-неприятните проблеми за българите, свързани с инфлацията, вероятно са зад гърба им.
- Имате ли прогноза за българската инфлация и цени?
- Като се има предвид типичната продължителност от 12 до 24 месеца между устойчивите промени в паричното предлагане и инфлацията, очаквам, че инфлацията ще намалее в България както през 2023 г., така и през 2024 г.
Моето заключение е в съответствие с консенсуса на водещи прогнозни институции, които очакват инфлацията в България да бъде 8,6% през 2023 г. и 3,6% през 2024 г.
- Какво кацане очаква САЩ, Европа и България - меко, твърдо или аварийно с непредвидени последствия?
- Със сигурност по-твърдо, отколкото биха се надявали американци, европейци или българи.
- Как може световните финанси да се стабилизират - да се възстанови стабилността на долара и еврото?
- САЩ и ЕС трябва да сключат официално споразумение, което определя зоната на стабилност - да речем, 1,20 до 1,40 долара за евро. Когато доларът е слаб, ЕЦБ ще бъде задължена да защитава тази зона на стабилност, като купува долари.
По същия начин Министерството на финансите на САЩ ще бъде задължено да защитава еврото, ако отслабне, чрез купуване на евро.
Централните банки на повечето нововъзникващи пазари произвеждат нестабилни валути и цени,
които създават инфлация. Отговорът тогава е, че всяка от тези банки – може би стотина от тях от Албания до Замбия, трябва да бъдат затворени и поставени в “музеите”.
Те трябва да бъдат заменени от валутни бордове като този в Хонконг. При такова споразумение валутният борд ще емитира национална валута, която ще се търгува свободно при фиксиран курс котва - или щатски долар, или евро.
Тя ще бъде изцяло подкрепена от валутни резерви на котвата, а местната емитирана валута ще бъде неин клонинг. С други думи, периферия няма да съществува и стабилността ще има превес. Да живее стабилността!
