Въпреки рекордно ниската безработица, с която изпратихме 2022 г., гладът за кадри продължава - освен традиционните украински и турски работници работодателите вече гледат да наемат служители от Непал, Бангладеш, Индия и други страни от Централна Азия.
И въпреки това се сблъскваме с омразната за всички българска бюрокрация, която бави хората от трети страни да работят у нас - от дългото чакане за разрешително до изискването за дипломи за образование. Тук стигаме до въпроса кое повече пречи на бизнеса - липсата на кадри или бюрократичните пречки?
Всъщност именно липсата на работна ръка е това, което най-много спира навлизането на нови инвестиции у нас. А административните трудности само пречат на хората със специфични трудови навици от тези страни да дойдат у нас и да запълнят работните места в онези професии, които българите не искат да вършат - къде от мързел, къде от излишна претенция. Ако искаме да настигнем европейците, трябва да облекчим трудовата миграция, а не да се страхуваме, че тези хора ще ни “превземат” държавата - те идват за максимум 5 години, след което се връщат у дома да си уредят живота. Нека не им отнемаме тази възможност - за някои от тях сме последен пристан на надежда.
Материал по темата вижте тук.
