Колкото и да се опасяваме, че на следващите, четвърти подред предсрочни парламентарни избори, ще получим същата политическа безпътица, основания за оптимизъм има.
Ще ги открием още в сегашното поведение на партиите, които очевидно си дават сметка, че границата на търпението на хората е достигната, а парламентаризмът е под сериозна заплаха. Затова са напълно наясно, че след поредните предсрочни избори волю или неволю, ще трябва да променят поведението си и да излъчат редовно правителство от парламентарно мнозинство. Кои са настъпилите промени?
Първата е в нарасналата роля на ГЕРБ и включването й като част от уравнението. Три предишни парламента беше лесно - дори да се разговаря с някой от партията на Борисов беше немислимо и така изначално се знаеше, че решението за постигане на мнозинство и правителство може да се търси само сред останалите партии.
В потвърждение ще цитирам думите на шефа на Стратегическия съвет към президента проф. Александър Маринов: "Една от основните маневри на Борисов, особено след изборите, беше да пробие политическата изолация и да покаже, че без ГЕРБ нищо не може да стане, че затова с ГЕРБ се разговаря, да свали тази стигма от ГЕРБ и в интерес на истината до голяма степен успя.“
От тази гледа точка картите в политическия пасианс са с една повече, а оттам се увеличава и възможността за следизборни варианти.
Втория сериозен белег, че след изборите от април нещата ще се променят е лидерската среща за третия мандат. Неявяването на „Продължаваме промяната“ /ПП/ и „Демократична България“ /ДБ/ превърна по неволя тази среща в сбирка на т.нар. „стари партии“ и съвсем очаквано породи съмнения за създаване на бъдещо парламентарно мнозинство. А Мартин Димитров /ДБ/ в прав текст заяви, че оттук насетне има два пътя – този на статуквото и този на промяната.
В това твърдение има само частично основание, защото на лидерската среща стана дума за сформиране на някакво експертно правителство, за да се прекрати най-после безкрайното управление на служебни кабинети и парламентът да работи. Заедно с това категорично бе отхвърлена възможността за коалиционно управление в класическия му смисъл.
Лидерската среща даде и друг знак – че до изборите ще трябва да се излиза от окопите, да се водят предваритени разговори и да се трият доколкото е възможно разделителните червени линии. В този смисъл Борисов вече заяви, че още по време на кампанията експертни групи трябва да започнат разговори за търсене на изход от политическата криза, ако резултатите се повторят.
Третото основание да смятаме, че на следващите избори ще видим нещо по-различно е ясно изразеното желание за предизборно обединение на ПП и ДБ, за каквото се говореше и на поредните избори, но тогава Кирил Петков и Асен Василев отказаха. Новото обаче е, че ветрилото се разтваря максимално и по думите на лидерите на основните партии ще се търси много по-широко обединение. В телевизионно интервю Атанас Атанасов заговори за обединение на всички демократични сили и вероятно съзнателно го нарече ОДС, препращайки ни към близкото минало, когато през 1997 година ОДС спечели парламентарните избори след банковата криза и хиперинфлацията.
Сега според партийните водачи ще се търсят контакти и взаимодействие с партии като "Спаси София", вероятно отново ще видим предизборни действия с активисти като Бабикян и Хаджигенов, с инициативи като „Правосъдие за всеки“ и с маргинални партийки като ЕНП на Мария Капон. Ето как го описва Кирил Петков: „Време е да обединим всички хора, които имат кауза в България, които обаче имат чувството, че са сами и могат да се преборят само с една малка част от задачите“, заявява бившият премиер в „Лице в лице“. „Има най-различни организации из страната, някои се борят за техния парк, като в Стара Загора, други се борят за природата, трети се борят за спорта“, обясни Кирил Петков и обяви начинанието за „Общ фронт“ срещу задкулисието.
Да се правят точни прогнози за изборите през април е на границата на абсурдната самонадеяност. Но като цяло и отчитайки непримиримата позиция на ПП спрямо ГЕРБ и ДПС, след изборите наистина ще се очертаят два големи блока и поне единият от тях, този на лидерския формат дава знаци, че е готов на диалог и компромиси на ръба на възможното за съставяне на кабинет.
В тази ситуация основно ГЕРБ и БСП може и да имат проблем с най-твърдите си ядра, но аргументът да се сложи край на едноличното президентско управление и да има нормално работещ парламент ще потушат това огнище на недоволство.
Един подобен кабинет ще функционира до предсрочните избори през ноември, когато най-вероятно отново ще се наложи да избираме парламент, заедно с местната власт.
Ако тази прогноза се окаже вярна, освен всичко друго, „Дондуков“ 2 най-после ще престане да командва „Дондуков“ 1.
