Тодор Живков атакува Вълко Червенков на 2 април и взема властта
2 април е 92-ият ден на годината. На него ще избираме за пореден път депутати. Датата обаче не предвещава нищо добро. Най-малкото заради факта, че точно на тази дата преди 67 години е открит историческият Априлски пленум на ЦК на БКП. След който Тодор Живков взема властта, за да я пусне чак през 1989 г.
Априлският пленум е част от политическа кампания с кадрови промени в цяла Източна Европа, последвала XX конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз през февруари. В доклада си съветският лидер Никита Хрушчов за първи път говори за изкривяванията в политиката и култа към личността, като обвинява за всичко Йосиф Сталин.
Съветските другари бързо разбират, че фактическият ръководител на БКП Вълко Червенков не е в крак с новата линия. Той критикува открито подготвянията от Секретарията на ЦК на БКП отчетен доклад. Заради това е проведена
среща на членовете на българското политбюро през март в Москва
На нея Червенков остава в изолация, като съветското ръководство твърдо подкрепя първия секретар Тодор Живков, на когото е възложено да изнесе доклада пред пленума.
В навечерието на пленума в партийното ръководство са обособени четири отделни групи - Тодор Живков, около Вълко Червенков и около вицепремиерите Антон Югов и Георги Чанков и някои стари партийни дейци, изместени на второстепенни позиции, като Добри Терпешев и Йонко Панов.
Постепенно всички преминават към лагера на Живков. В подготовката и хода на пленума Живков се опира на авторитетни партийни лица като Георги Дамянов, секретаря на ЦК на БКП Димитър Ганев, члена на политбюро Енчо Стайков. Той си осигурява и активната подкрепа на групата на Югов и Чанков. Докладът на Живков е съгласуван със съветския посланик в България Юрий Приходов, а и по време на пленума Живков поддържа постоянни контакти със съветската страна.
Самият пленум е при закрити врата и стартира точно на 2 април.
В центъра на встъпителния доклад на Живков,
озаглавен “Двадесетият конгрес на КПСС и поуките от него за нашата партия”, са критиките срещу Вълко Червенков. Той е обвинен за множество провали на режима - култ към личността, репресии срещу активисти на БКП, нарушаване на законността от страна на вътрешното министерство, грешки на съдебната система, неуспехите в селското стопанство и културната сфера, пораженията в идеологическата област.
Повечето от 34-те изказвания по доклада следват неговия тон, като особено критични са Георги Чанков, Антон Югов и Георги Дамянов, а самият Червенков говори два пъти и приема основните критики срещу себе си.
На пленума се чуват и отделни мнения, отклоняващи се от духа на доклада на Живков - на Добри Терпешев, Йонко Панов, Борис Копчев. Панов заявява, че изборът на Живков за ръководител на Политбюро е станал “не по реден път” и че има “поне 500 души”, също толкова подходящи за поста, нарича го “един човек със средни възможности”. Той предлага освен Червенков да бъдат наказани и други ръководни фигури, като Антон Югов и Георги Чанков. Терпешев разобличава незначителното участие на Живков в партизанското движение, като заявява: “Той е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали - нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко,
може да прочета, че Живков сам е извършил революцията
в България”.
Пленумът приключва на 6 април, като решава Червенков да стане заместник-председател на Министерския съвет, а ръководството на Политбюро да бъде възложено на първия секретар Тодор Живков. Червенков остава член на Политбюро и ръководи неговата идеологическа комисия, заместник-председател е на Министерския съвет, остава начело на Отечествения фронт до 1957 г.
В края на 1961 година, след XXII конгрес на КПСС, Червенков е подложен на нови критики и е отстранен от Политбюро и от правителството. Остава член на ЦК до ноември 1962 г., когато е изключен от БКП, едновременно с отстраняването на Антон Югов за погазване на законността от вътрешното министерство през периода 1949-1956 г. Априлският пленум обаче не е единственото голямо събитие на тази дата. На 23 март 1583 г. испанският мореплавател Хуан Понсе де Леон открива Флорида, като това се смята за едно от най-важните открития в географията. Той акостира някъде между град Свети Августин и делтата на река Свети Иван.
През 1800 г. във Виена Лудвиг ван Бетховен поставя своята първа симфония. За да стане един от най-великите в историята на музиката.
Точно 112 години по-късно “Титаник” е пуснат на вода за първите си, и то успешни морски изпитания. 13 дни по-късно той се удря в айсберг и потъва във водите на Атлантическия океан.
На 2 април 1917 година САЩ влизат в Първата световна война. Президентът Удроу Уилсън иска от Сената декларация за обявяване на война на Германия.
През 1956 г. на тази дата CBS пуска два сапунени сериала - “Докато свят светува” и “На ръба на нощта”, които са първи в 30-минутен формат, който след това ще завладее света. Интересното е, че през 1972 г. на същата дата се излъчва и първият епизод на “Далас”.
През 1962 г. се отбелязва раждането на 8-милионния българин. След последното преброяване в страната са около 2 милиона по-малко човека.
10 години по-късно великият актьор Чарли Чаплин се завръща за първи път в САЩ след дълго изгнание, след като е обявен за комунист по време на Маккартизма през 50-те години на миналия век.
През 1979 г. лаборатория в Свердловск за химически оръжия изпуска отрова над града, като са убити поне 66 човека. Инцидентът е крит с десетилетия.
На 2 април 1982 г. Аржентина превзема Фолкландските острови и стартира войната с Великобритания.
През 1989 г. Ясер Арафат е избран за президент на самопровъзгласилата се палестинска държава.
През 1992 г. в Ню Йорк мафиотският бос Джон Готи е осъден на доживотен затвор за убийства и рекет. Тефлоновият дон умира зад решетките в Спрингфийлд, Мисури, на 10 юни 2002 г.
И на 2 април 2004 г. с издигането на българския флаг пред щабквартирата на НАТО в Брюксел ставаме официално член на алианса.
Родени са от Казанова до депутат от ДПС
Първото голямо име, родено на 2 април, е Карл Велики, крал на франките, който се появява на бял свят през 747 г. и се възкачава на престола на 21 години.
През 1725 г. се ражда и най-великият любовник на всички времена - Джакомо Казанова. През 1805 г. - великият Ханс Кристиян Андерсен, дал на света едни от най-знаменитите детски новели. Заради това датата се празнува и като Ден на детската книга.
35 години след Андерсен се ражда и не по-малко знаменития писател Емил Зола. През 1914 г. пък се появява на бял свят и големият английски артист Алек Гинес.
Но датата 2 април е може би най-свързана със световния спорт. На нея са родени - един от най-големите пилоти и конструктори във Формула 1 Джак Брабъм (1926 г.), един от знаменитите голмайстори в историята на футбола, на чието име бе кръстена и наградата на ФИФА за най-красиво попадение, Ференц Пушкаш (1927 г.), големият рали пилот Юха Канкунен (1959 г.), знаменитият спринтьор Линфорд Кристи (1960 г.) и Едмундо Алвеш де Соуса Нето или просто Животното, един от най-колоритните бразилски футболисти (1971 г.).
У нас на 2 април 1821 г. в Котел се ражда Съби Стойков Попович, повече известен като Георги Раковски, една от най-великите фигури в родната история и национален герой.
През 1872 г. се ражда и Никола Мушанов, който е трикратен премиер на България. През 1933 г. пък изплаква поетът и драматург Константин Павлов. Рожден ден имат певицата Люси Дяковска (1976 г.) и депутатът от ДПС Сезгин Мехмед.
Умира папа Йоан Павел II
През 1905 г. на 2 април в битка с турската войска загива войводата Цено Куртев, един от най-знатните членове на ВМОРО.
През 1974 г. умира и един от най-почитаните политици в Европа - Жорж Помпиду, президент на Франция.
Томазо Бушета, главният свидетел на легендарния италиански прокурор Джовани Фалконе срещу мафията, умира на 2 април 2000 г. Със своите показания той дава старт на операция “Чисти ръце”.
5 години след това почива и папа Йоан Павел II, може би най-популярният ръководител на Римокатолическата църква през последните години. Отец Карол Йосиф Войтила оцеля и в атентат, за който бяха обвинени българските тайни служби. Сергей Антонов бе главен обвиняем. При посещението си в София папата сложи край на българската следа. 2 години след папата на 85 години почина и един от най-великите български футболисти на всички времена - Божин Ласков. Здравенякът от "Орландовци" е един от малцината наши, които са играли в два национални отбора. Има 8 с 2 гола за България и три за Чехословакия, където играе дълги години. Двукратен шампион на България през 1942 и 1946 г., трикратен носител на купата (1942, 1946, 1947 г.) и четирикратен столичен шампион през 1942, 1943, 1945 и 1946 г. с екипа на “Левски”. След края на кариерата си е лекар.
Празник на беларуско- руската дружба
Иначе според църковния календар изборите ще са на петата неделя от Великия пост. Почита се преподобна Мария Египетска и преподобният Тит Чудотворец.
Освен ден на детската книга е и Световен ден за увеличение на осведомеността за аутизма. Празник е на община Царево. В Тайланд почитат традициите си. А в Беларус - дружбата с руския народ. А според априлската линия точно дружбата с великия СССР бе всичко за българина.
